Austro-Daimler

Австрия не може да се похвали с толкова богати традиции, както "Великите сили" в автомобилостроенето. По този въпрос историята споменава най-вече три марки - Steyr, Puch и Austro-Daimler, като последната обикновено се свързва с името на легендарния Фердинанд Порше. Основания за това, разбира се, има предостатъчно, но в периода от 1899 до 1936 г. компанията, възникнала като австрийски филиал на Daimler, създава много други забележителни возила.

Година преди настъпването на 20 век, във виенската фирма Bierenz-Fischer & Co. сключва споразумение за производството на 100 автомобила по лиценз на една нова германска компания от Канщат - Daimler. Поделението Oesterreichische Daimler Motoren AG, създадено за целта, обаче не потръгва никак добре. През 1902 г. собственикът Готлиб Даймлер дори е принуден да изпрати в Австрия сина си Паул, който да реорганизира производствения процес и търговските дела. В резултат на това дъщерната компания се отделя от германската си "майка", макар че пълна финансова независимост е установена чак през 1906 г. Още през 1903-а обаче за директор на австрийската фирма е назначен младият Фердинанд Порше. Гениалният конструктор е пълен с идеи, но реализацията им отнема време. За да просъществува, Austro-Daimler е принудена да произвежда скучноватия модел Maja по поръчка на генералния консул на Австро-Унгарската империя в Ница Емил Йелинек. Сглобяването на тези автомобилчета продължава чак до 1914 г., но през това време Порше представя няколко интересни разработки, сред които Mixer, сериен вариант на първия хибрид в историята Lohner-Porsche (АВТО пазар, бр. 381). Корона на тази успешна поредица поставя спортният Prinz Heinrich през 1910 г. Неговият четирицилиндров двигател с обем 5 714 см3 бързо печели известност с мощността си от 95 к.с. при 2 100 об./мин. Негов дефорсиран вариант с мощност 60 к.с. при едва 1 200 об./мин. се монтира на някои от цивилните модели на марката.

Автомобилът се представя много добре на спортните трасета и печели на марката международна известност. През следващата година колата на Порше триумфира на австрийския Алпийски тур, всички връзки с германския "родител" са прекъснати и към началото на Първата световна война виенската фирма става най-големият автопроизводител в империята. В онзи период е разработен и свръхуспешният спортен модел Sascha, наречен на известния бохем и кинематограф Саша Коловрат (повече в АВТО пазар, бр. 198).

През войната Austro-Daimler снабдява войската с военни возила, много от които разполагат с възможност да се движат както по обикновен път, така и по влакови релси. Наследството от армейското производство помага на компанията да стъпи на крака след разгрома на Австро-Унгарската империя и да започне дейност в нови отрасли като товарното автомобилостроене.През 1923 г. Фердинанд Порше отстъпва мястото си на Карл Рабе, който бързо впряга усилията на компанията в усъвършенстването на новия моделен ред ADM, разработен от легендарния му предшественик. Тези престижни лимузини с шестцилиндрови двигатели с горен разпределителен вал се произвеждат в три модификации с работен обем 2 540, 2 650 и 2 994 см3. Последната - ADM-3 - представлява спортен автомобил с мощност 100 к.с. и доминира в повечето местни състезания през първата половина на 20-те години. Заменя го ADR (R - от първата буква във фамилията на Рабе) с рама във формата на централна тръба и независимо задно окачване.Заета предимно върху производството на престижни возила с ограничена клиентела, Austro-Daimler търси начин да пробие и по-достъпните класове. През 1925 г. компанията се слива с друга виенска фирма - Austro-FIAT, а три години по-късно се обединява с Puch Werke, за да се превърне в Austro-Daimler-Puchwerke.

По същото време марката пуска на пазара най-бързия си и престижен модел ADR-6 Bergmeister с шестцилиндров двигател с ходов обем 3 614 см3 и мощност 120 к.с. Максималната скорост на импозантната лимузина достига 145 км/ч. Година по-късно потенциалът й нараства допълнително с монтирането на осемцилиндров 4.6-литров агрегат в модификацията Apline. От нея обаче са произведени едва 50 бройки. Икономическата криза в началото на 30-те бързо натиска спирачка на развитието на Austro-Daimler. Пазарът се нуждае от евтин и достъпен модел, какъвто марката не може да предложи. През 1935 г. тя прави опит да удържи положението, като капитализира шестгодишните си близки отношения с Steyr Werke. Двете фирми се обединяват в Steyr-Daimler-Puch, но само година по-късно марката Austro-Daimler престава да се използва.

Димитър Димитров
[email protected]