Ретро снаряд

За мнозинството автомобилни маниаци извън пределите на Обединеното кралство името Артър Уолстънхолм говори твърде малко. На Острова обаче го познават добре още от началото на 80-те години на миналия век, когато започва да разработва и продава своите уникални возила. През 1986 г. британецът предлага на пазара шосеен болид без аналог. Едноместният Ronart W152 ("АВТО пазар", бр. 325) прилича на кола от Формула 1 от 50-те, но екипирана с най-модерна механика. За разлика от обикновените киткари, Ronart се доставя само след специална заявка, като в зависимост от поръчката може да бъде сглобен в завода на компанията в Питърбъроу. Според желанието и финансовите възможности на клиента каросерията може да се изработи от стандартен фибростъклен композит, въглеродни нишки или - практически произведение на изкуството - ръчно кован алуминий.

В началото на 90-те Артър Уолстънхолм продава компанията си, която продължава производството на W152. От тогава насетне от малкия завод в Питърбъроу са излези над сто бройки от зашеметяващото возило, много от които се използват като ежедневен транспорт от собствениците си. Неуморният Уолстънхолм обаче трудно забравя интереса си към бутиковите автомобили и през 1999 г. разработва суперкара Lightning с каросрия от въглеродни нишки и 4.6-литров V8 от Ford Mustang Cobra с мощност 325 к.с. През 2003-а пък окончателно се отказва от страничните си занимания, откупува обратно Ronart и основава компанията RAE Ltd. за производство и дизайн. Паралелно с това се свързва с американските Dana Corporation и Vandervell Bearings, собственици на марката Vanwall, с идеята да започне производство на нов модел суперкар с ретро външност.През втората половина на 50-те години на миналия век отборът на Vanwall съперничи успешно на Ferrari, Cooper, BRM, Maserati и Lotus, като през 1958 г. дори печели шампионата при конструкторите. За отбора карат светила като Стърлинг Мос и Тони Бруукс. От тогава обаче прочутото име потъва в историята. Близо половин век по-късно Артър Уолстънхолм успява да се договори със собствениците на правата върху него и с лиценза в джоба бързо основава Vanwall Cars, чийто първи продукт GPR V12 бе представен на Historic Motor Show във Великобритания през февруари тази година.Подобно на Ronart W152, Vanwall GPR V12 представлява свободна интерпретация по темата едноместен болид от 50-те с олекотена алуминиева каросерия, изработена на ръка. Уникалният дизайн съчетава присъщия за онази ера стил със съвременна механика. Задвижван от 6.0-литров V12, ретро снарядът с тегло под един тон демонстрира секваща дъха динамика. Най-важната му особеност обаче си остава сертификацията за използване по обикновени пътища. Макар да изглежда като истински болид от Формула 1, Vanwall GPR V12 съвсем не е предназначен само за пистите. Модерните технологии позволяват монтирането на миниатюрни, но свръхмощни фарове от вътрешната страна на калниците, които пък от своя страна са толкова дискретни, че трудно се различават от гумите. Така се съхранява автентичното излъчване без да се допускат компромиси с дизайна, а едновременно с това се спазват изискванията на техническите служби.

Всеки екземпляр Vanwall GPR V12 се създава на ръка според предпочитанията на бъдещия собственик. Пространствената тръбна рама може да се "опакова" с каросерия не само от алуминий, а и от въглеродни нишки, кевларни влакна или обикновено фибростъкло. Клиентът разполага с два варианта за задвижване - 5.3- или 6.0-литров V12 модифициран двигател Jaguar с в комплект с пет- или шестстепенна механична скоростна кутия. Дължината, широчината и височината са съответно 4 330, 1 828 и 1 193 мм, а базата - 2 489 мм, което дава добра представа за внушителната външност на едноместния автомобил. Както налагат традициите, Vanwall са пределно лаконични по въпроса с динамичните показатели на GPR V12. Споменава се единствено съотношението между мощността и теглото (380 к.с. на тон) и ускорението до 60 мили/ч ("Адекватно"). Цените на Vanwall GPR V12 стартират от Ј49 850 за базовата комплектация. От компанията подготвят и по-"скромен" осемцилиндров вариант.