Daewoo Espero

Търсенето на седан с прилични размери, който хем да не е безнадеждно остарял, хем да е евтин, лесно може да приключи ако кандидат-купувачът попадне на запазен Daewoo Espero. Този популярен у нас кореец се произвежда от 1991 г. и въпреки това изглежда солидно и относително съвременно. Автори на дизайна са корифеите от Betrone, което личи от приликата на азиатеца с тяхна по-късна разработка - Citroen Xantia. Механиката си пък Espero наследява от Opel. Родословието му се корени в началото на 80-те, когато се появява първата Ascona с предно предаване. Кореецът използва именно проверени с времето германски инженерни решения, което обуславя надеждността на възлите и агрегатите. Главното условие за удачна покупка е изборът на подходящия двигател.

Моделът се предлага с три бензинови мотора - 1.5, 1.8- и 2.0-литров. Втората поред модификация се среща много рядко. Макар да е сполучлив и да пасва добре на каросерията, по-добре би било 1.8-литровият агрегат да се избягва. Слабопознат е и поддръжката му се усложнява от трудното намиране на резервни части.

Не е за препоръчване и най-малкият мотор. Опитът показва, че неговите 1 500 кубика не са достатъчни за автомобил с габаритите на Espero. Освен това често страда от дребни проблеми, чието отстраняване не коства много, но трови живота на собственика.Освен най-разпространени, двулитровите модификации са и най-сполучливи. Заради ниската цена на ново търсенето им преди години бе доста широко, а на пазара втора ръка могат да се открият за съвсем прилична сума. В случай, че предишният собственик е следвал стриктно указанията на производителя, т.е. не е пропускал рутинните прегледи, сменял е маслото, филтрите и ангренажния ремък навреме, двигателят и на най-старото Espero ще служи още дълго и вярно. Не са рядкост коли, изминали 200-300 000 км без каквито и да било проблеми.В това отношение двулитровият двигател има и друг плюс пред останалите мотори. Той е значително по-издръжлив и при скъсване на ангренажен ремък със сигурност ще се отърве с много по-малко поражения от другите агрегати.

Проблеми с инжекциона може да предизвика некачественият бензин. В такъв случай обикновена промивка на дюзите възвръща пъргавината на мотора. Охладителната система е много надеждна и практически никога не излиза от строя. Нужно е обаче да се спазва едно просто правило - течността трябва да се сменя изцяло поне веднъж на година и половина, и то с оригинална.

Понякога възникват неизправности на горивната помпа. Тя е електрическа, охлажда се и се смазва от преминаващия през нея бензин. Ето защо никога не бива да се допуска горивото да свърши напълно. Няколко секунди работа "на сухо" почти със сигурност унищожават помпата, чиято цена е около 170 евро.

Кореецът притежава солидна каросерия, която се съпротивлява стоически на стареенето и ръждата. От атаката на лошите пътни и атмосферни условия страдат не толкова самите елементи на купето, колкото допълнителните детайли и възли по него. Най-кратък живот има радиаторът на климатика. Клаксонът и чистачките се предават малко след него.

Подобно на повечето си земляци, Espero е претъпкан с електрически екстри, които обаче са удивително издръжливи. Автоматичните стъкла, огледала и централното заключване рядко създават грижи. След 60 000 км обаче уплътненията в горната част на вратите обикновено започват да свистят - първи признак за нарастнала фуга между вратата и купето. Този типичен дефект се отстранява чрез отремонтиране на петлетата на бравите и замяна на износените им части. Това гарантира възвръщане на удоволствието от возенето в автомобил с коефициент на въздушно съпротивление Сх=0.29.

Не по-малко радост доставя стандартното оборудване на Espero и глезотиите в салона. Броят им може да засрами доста модели от по-висок клас и най-вече ценова група. За жалост материалите в интериора не са особено качествени. След 2-3 години експлоатация арматурното табло започва да поскърцва, пластмасите стареят и като цяло вътрешността на купето напомня на собственика, че кара евтина кола. За сметка на това ергономията е отлична. Многобройните регулировки на седалките и волана позволяват намирането на оптимална позиция за водачи с всякакво телосложение. Това превръща Еspero в много добър автомобил за дълги пътувания. Пространството в купето е в изобилие, а комфортът на визията леко напомня на американска кола. Окачването на корейския седан е меко и не би било зле водачи с по-агресивен стил на шофиране да инвестират в по-стегнати газови амортисьори. Така реакциите на колата в завой стават доста по-"събрани" и точни.Няколко особености имат трансмисията и ходовата част на Espero. Най-добре е модификациите с автоматични скоростни кутии да останат извън сметките на купувача. Поддръжката им е сложна и създават главоболия много по-често от механичната трансмисия. Последната пък е наследила от германския си първообраз трудното превключване на предавките, което изисква привикване или "чалъм".Пружините и амортисьорите служат достатъчно дълго - средно 60-70 000 км, но родните пътища често скъсяват живота им. Предните накладки пък издържат около 30 хиляди. Задните имат два до три пъти по-дълъг живот, но смяната им е доста по-трудоемка.

Сравнително често се налага да се обръща внимание на накрайниците на кормилните щанги. Износват се за около 40-50 хил км.

Препоръчва се ръчната спирачка да се ползва поне веднъж на два дни, за да се избегне клеясване. Не бива обаче тя да се оставя включена за дълго време. От продължителното стоене на място на ръчна жилото се разтяга и ефективността на спирачката спада.

Въпреки някои недостатъци, Espero определено притежава повече плюсове, отколкото минуси, и заслужава внимание. Бъдещият собственик обаче трябва да се примири с факта, че изгодната цена на употребяваните екземпляри неминуемо е съпроводена от по-интензивна загуба от стойността.

Димитър Димитров
[email protected]