Скауабей

Зад много от гениалните идеи в света на автомобилите стоят имената на прочути конструктори. Още повече брилянтни хрумвания си нямат конкретен автор, което ожесточава борбата за слава между различни марки, които първи са се възползвали от тях. Христоматиен пример за такова мерене на мускули са препирните между Chrysler и Renault за авторство върху идеята за еднообемна структура на автомобилната каросерия. През последните 20 години французи и американци непрестанно се бият в гърдите с революционните Espace и Voyager без изобщо да обръщат внимание на откъслечните опити на японците да напомнят, че продават минивани отпреди тях.

По поговорката, че новото е добре забравено старо, може да се поспори, но що се отнася до еднообемните автомобили янките все пак има на какво да основат претенциите си. Не Chrysler, естествено. По-скоро цялата тамошна система, в която така цветно избуяват всякакви откачалки и мечтатели. Трудно е да се повярва, но един такъв ентусиаст предлага да се направи автомобил с абсолютно еднообемна форма на каросерията още през 1913 г. Тогава Уилям Б. Стаут е репортер за журнала "Мотър Ейдж" с пробва да лансира идеята си навсякъде, където работата му е създала контакти. Хрумването, разбира се, не се посреща с очаквания ентусиазъм. Отхвърлят го шефовете на Auburn, където Стаут работи през 1914 г., после от тези на Scripps-Booth, където е главен инженер през 1915, а накрая и от Packard, чието авиационно поделение оглавява през 1916 г.Минава Първата световна война, а кариерата на инженера продължава в митарстване из различни компании, чието ръководство отхвърля решението му на проблемите с вътрешния обем при ограничени габалити. Америка благоденства, народът купува Ford-ове, а богаташите се возят в шестметрови двуместни кабриолети. Не е учудващо, че функционалността минава на заден план и предложението на Стаут се приема с присмех.

През 1932 г. обаче на него му идва в повече и решава да се захване с реализирането на идеята сам. Основава Stout Engineering Laboratories в Детройт и започва изработката на първия прототип на своя Scarab - еднообемен автомобил с аеродинамична каросерия. Подобно на много експериментални разработки от онези години, Стаут решава да монтира V-образния осемцилиндров двигател от Ford в задната част.

Агрегатът е модифициран, също както и тристепенната скоростна кутия. Просторът в купето на Scarab, който по необясними причини получава разширението Sedan, е невоъбразим по мерките на епохата. Същото важи за видимостта, която е ограничена единствено назад заради разположението на двигателя. Всички седалки без шофьорската се въртят, а в салона има сгъваема масичка. Дотук с Espace и Voyager.Стаут използва следващите две години са изпитания и през 1935 г. решава, че е готов за серийно производство. То, уви, започва и свършва със скромните пет бройки, изработени изцяло на ръка от алуминии. Двигателят им е форсиран до 100 к.с., оборудването е суперлуксозно, но купувачи така и не се намират заради желанието на Стаут да ги продаде на избрани от него специални хора. Той умира през 1956 г. без изобщо да подозира, че след три десетилетия идеята му ще взриви автомобилния пазар.

Димитър Димитров
[email protected]