Mercedes-Benz C-klasse W203

Да си на върха не е леко. Всички те сочат за пример за подражание, но и се взират в най-дребните недостатъци. В Mercedes-Benz знаят това по-добре от всеки друг. За престижната позиция на немската марка се борят много конкуренти - особено в долния сегмент на средния клас, където щутгартската компания навлезе прз 1982 г. със 190-ката. С времето автомобилът смени името си и еволюира до третото си издание, което от тази година окончателно премина на вторичния пазар. На него обаче W203 получава доста по-противоречиви оценки от предшествениците си.

Колкото по-сложна става конструкцията, толкова повече по нея може да се обърка. C-klasse дава нагледното доказателство за това. Mercedes-Benz ревниво пази реномето си на технологичен лидер дори при най-малкия модел в гамата си, но стремежът да произвежда по-добър автомобил с всяко следващо поколение невинаги се възнаграждава с очакваните резултати. Мнозина, например, са разочаровани от возията на W203 - аспект, на който германците винаги са наблягали. Критики отнася и друг повод за немска гордост - качеството на сглобката. Моделът се произвежда както в Бремен, така и в Южна Африка. Изработката невинаги съответства на високите стандарти, които Mercedes-Benz определя от десетилетия.

Каросерия

Почитателите на марката вече бяха неприятно изненадани от недостатък, който никой не бе допускал за автомобил с трилъчева звезда на предния капак. За жалост незадоволителната антикорозионна подготовка на E-klasse W210 се повтаря и при по-малкия W203. Неприятното е, че ръждата започва да се развива отвътре навън. Ето защо при оглед на употребяван екземпляр задължително трябва да се погледне под мокета в багажника и в долната част на вратите. В повечето случаи става дума за повърхностна корозия, но понякога ръжда се появява около мигачите, дръжките на вратите, заварките и т.н.

Обикновено се смята, че BMW е колата за каране, а Mercedes-Benz за возене. W203 обаче опровергава шофьорскя фолклор и то не защото се представя особено бляскаво на пътя. Мястото пред задната седалка би било достатъчно за компактен хечбек, но не и за лимузина от този клас. От качеството на материалите също може да се очаква повече. Това не означава по никакъв начин, че са евтини или сглобката куца. Просто нагласата за супер изработка и невероятни материали не се потвърждава в реалността.

При избор на употребявана C-klasse непременно трябва да бъде установен произходът на колата. Ако е произведена в Южна Африка, купувачът трябва да се подготви за доста по-компромисно качество. Както африканските, така и бременските 203-ки се нуждаят от периодично смазване на механизма на чистачката, което не е предвидено в указанията за регулярно сервизиране.

По отношение на гамата от

двигатели

Mercedes-Benz не изневерява на традициите. C-klasse W203 се екипира с огромна гама от мощни и икономични мотори за всякакви вкусове. Предлагат се общо 12 агрегата, четири от които са дизелови. Най-малкият бензинов двигател има ходов обем от 1 796 см3 и развива 143, 163 или 192 к.с. в зависимост от модификацията. Следва го двулитровият мотор със 129 или 163 коня, а във версията с директно впръскване на горивото и със 170. Толкова развива и 2.6-литровият агрегат. Бензиновата гама допълват двигатели с обем 2 496 см3 с 204 к.с., 3 199 см3 с 218 к.с. (354 в изпълнението на AMG), 2 996 см3 с 231 к.с. и 3 498 см3 с 273 к.с. Върха є заема 5 439-кубиковата ламя на AMG с 367 коня. За първи път фирменият тутинг се захваща и с дизелов мотор. Трилитровият Common rail, подготвен от AMG, мобилизира цели 231 к.с. Незначително по-малко развива стандартният дизелак с 2 987 см3 - 224 коня. Онези, които ценят най-вече икономичността, но все пак държат на динамиката, биха останали доволни и от модификацията с 2 685-кубиков CDi (170 к.с.). Най-голяма част от продажбите обаче се падат на 2.2-литровия дизел със 116, 122, 143 или 150 к.с.

Всички двигатели са известни с механичната си здравина и огромния ресурс, но все пак не са безупречни. За жалост най-капризни се оказват любимите на много почитатели на марката дизели. Най-много слабости показва горивната система на Common rail-ите и по-специално помпата. През 2002-ра Mercedes-Benz вземат мерки и надежността є се повишава чувствително. Проблемни са и турбокомпресорите, макар че не е ясно дали става дума за конструктивен дефект или неправилна експлоатация. Първото предположение обаче със сигурност намира потвърждение при подгряващите свещи и отвратителната им склонност да се трошат при опит за демонтаж. Операцията по останалата в главата част може да се превърне в истински ад за душевното здраве на механиците и да опразни сериозно портфейла на собственика.

Водачите с по-активен стил на шофиране обикновено остават разочаровани от настройките на C-klasse. В сравнение с предишното поколение на модела кормилната уредба на W203 показва по-директна реакция, но на фона на Audi A4 и особено BMW 3er е прекалено лека и не осигурява почти никаква орбатна връзка.

Мнозина собственици се оплакват от странно неравномерно износване на предните гуми, заради което реглаж се налага по-често от обичиайното. Някои от тях дори съветват да се разменят предните и задните гуми поне по два пъти годишно, за да се осигури еднакво изтриване на протектора. По стандартите на Mercedes-Benz качествата на

окачването

на W203 могат да се определят по-скоро като скромни. Ресурсът му също говори за известен отстъп от традициите, но все пак остава на ниво, което не може да се каже за електрическата инсталация

Неприятните изненади при нея са толкова много, че няма смисъл да се изброяват. Достатъчно би било да се спомене, че заради капризите на комплексната електроника C-klasse може да остане без фарове посред нощ. Особено неприятна заради цената е и склонността на течнокристалният дисплей, отчитащ километража, външната температура и друга информация, да избледнява.

Въпреки недостатъците C-klasse W203 си остава истински Mercedes-Benz. Доказват го най-малко цените на вторичния пазар. Изброените слабости изобщо не са задължителни за всеки употребяван екземпляр, но купувачът би постъпил разумно, ако се спре на кола, произведена след 2002 г., когато повечето от тях са отстранени.