Chrysler 300 M

През 1955 г. Chrysler Corp. вдига революция в автомобилостроенето. Компанията оборудва новия си седан 300 с V-образен 8-цилиндров двигател и дава на Америка първата “мускулеста кола”. Ражда се прочутата “буквена” серия на марката, обогатявана всяка следваща година с нов модел. Поредицата обаче продължава само до “М”. В началото на 70-те петролната криза погребва феномена “мускулест автомобил”, а с него и свръхмощните седани на Chrysler. Точно 43 години след първото издание на 300 компанията реши да възроди легендарната азбучна серия, започвайки от там, където бе прекъсната - на индекса М. Лансиран през 1998 г., този типичен американски крайцер имаше кратък пазарен живот. Среща се доста рядко в Европа, но собствениците му добре знаят колко много автомобил получават за пренебрежимо малко пари.

Съвременната реинкарнация на някогашния 300 М няма много общо с "мускулестите коли" от миналото. Моделът дори може да се окачестви като продукт на маркетинговата реорганизация след сливането на Chrysler и Daimler-Benz. По същество 300 М представлява луксозна версия на Eagle Vision, построен е на старата платформа LH и се подвизава във вътрешнофирмения речник като "петметровата кола" заради дължината си. В Chrysler са приели тези габарити за стандарт от двете страни на Океана. Гаражите в Европа трудно поемат по-дълги автомобили, а в Америка пет метра са минимумът за пълноразмерен седан.

Каквато и да е официалната версия обаче, габаритите и вътрешният обем на

каросерията

на Chrysler 300 M дават добра представа за мащабите на затлъстяването в Америка. Просторът в салона е направо в излишък и превъзхожда дори Mercedes-Benz S-klasse, който се намира в по-горната категория. Особено впечатляващо е разстоянието пред задните седалки. За съжаление въпросът с качеството на изработката седи по коренно различен начин. Материалите не са особено качествени, а и от сглобката, меко казано, има какво да се иска.

Chrysler 300 M се числи към автомобилите, с които се катастрофира лесно. Вина за това носят, от една страна, мощността и скоростните характеристики, а от друга - габаритите и незадоволителната видимост. Цените на резервните части са високи и от поправка след удар често се пести. Освен рискове за купето, претупаният ремонт обикновено коства проблеми с

електрическата инсталация

- прекъсващи контакти, изгорели блокове и т.н. Слабо място на модела е централното заключване. Механизмът му се задвижва от пластмасови колелца, които издържат максимум три години. Повреди засягат и електрическите стъкла. Опитите да бъдат отваряни в студено време често завършват със счупена или деформирана конзола. Акумулаторът и клаксонът са разположени неудачно - ниско долу в моторния отсек при самата броня. Да се "дава ток” на закъсали колеги с този автомобил е особено опасно заради възможните повреди на модела за управление на двигателя. Същото може да се каже за неспециализираните вмешателства в инсталацията като цяло. Такива, за жалост, се налагат най-малко поради нуждата от монтаж на по-мощни фарове. Оригиналните просто не са съобразени с условията в Европа.

За разлика от именитите си предци и наследника с буквен индекс С Chrysler 300 M не може да се похвали с класическа американска моторизация. Моделът се екипира с V-образни

двигатели

но с шест цилиндъра. Базовият мотор с работен обем 2.7 литра и мощност 202/204 к.с. се среща доста рядко, в което няма много логика. Освен че разполага с предостатъчно мощност, харчи по-малко от големия агрегат, а газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига, което спестява доста грижи по обслужването. Сервизиране се налага едва на 250-300 хил. километра, когато се появява характерно шумолене При 3.5-литровия двигател с мощност 252/254 к.с. тази смяна на ангренажния ремък трябва да се извършва най-много на 100 000 км заедно с обтягащите ролки и водната помпа. Икономията по това перо е недопустима, защото в случай на скъсване щетите могат да бъдат катастрофални.

Едно на ум трябва да имат всички мераклии за Chrysler 300 M, внесен от Америка. Янките са известни с немарливото си отношение към елементарни процедури като смяната на маслото. Използват масово изцяло минерални смазки, а двигателите на модела са високофорсирани и имат нужда от качествено масло. В български условия между смените му не бива да минават повече от 10 000 км, а веднъж на 30 000 трябва да се подменят всички филтри.

Некачественото гориво, агресивният стил на шофиране и честите удари по ауспухната система заради ниския клиренс често стават причина за пропускащи гарнитури на изпускателните колектори. Работата по смяната им е трудоемка и скъпа. Най-важна предпоставка за дългия живот на двигателите на Chrysler 300 M обаче си остава следенето на температурата. И двата мотора прегряват лесно - изцяло алуминиеви са и дори най-леките аномалии са в състояние да деформират главите. Ето защо стрелката на температурата трябва да се следи изкъсо и при отклонение да не се рискува. Ако лампичката "Check engine" свети постоянно, колата може да стигне до най-близкия сервиз на собствен ход. Ако обаче примигва, моторът трябва да бъде изключен тутакси.Съвсем в американските традиции Chrysler 300 M се оборудва само с автоматични

трансмисии

Механични скорости не са предвидени дори като опция. За сметка на това от режима за ръчно превключване Autostick са лишени само най-евтините версии на автомобила, продавани като Chrysler Concorde и Dodge Interpid. Трансмисиите са изключително надеждни и по упътване се нуждаят единствено от своевременна смяна на маслото и филтъра веднъж на 100 000 км. В български условия обаче би било разумно този срок да бъде съкратен двойно.

Автоматичните скоростни кутии могат да поднесат само една неприятна изненада. Понякога се повреждат датчиците за скоростта на валовете, натоварени с адаптирането на механизма към стила на шофиране на водача. При повреда датчикът влиза в авариен режим на работа, който позволява да се стигне до сервиз.

Макар да конкурира успешно BMW 5 или Audi A6 по отношение на комфорта, Chrysler 300 M се нуждае от много по-малко средства за поддръжка на

ходовата част

Тайната на това се крие в пълния отказ на производителя от използването на алуминий в окачването. Липсват и сложни сплетени конструкции от носачи и стабилизатори, които оскъпяват и затрудняват сервизирането. Специалистите смятат за слабо място на модела лагерите на главините. В нормални пътни условия издържат по 80-100 хил. километра, но всеки удар в дупка съкращава живота им, а цената надхвърля 150 евро. Не особено издръжливи са също така опорните лагери на амортизационната стойка отпред. Средната продължителност на службата им не надхвърля две години. Състоянието им се диагностицира лесно със завиване до упор на волана при ниска скорост.

За други характерни недостатъци по ходовата част би било пресилено да се говори. Разполага с достатъчен ресурс и рядко бърка в джоба на собственика. Обикновено след 100-150 000 км се налага смяна на накрайници на кормилните щанги, предни носачи и втулки на стабилизатора на напречната устойчивост. Амортисьорите на модела се смятат за рекордьори. Изминават по 200 000 без никакво влошаване на експлоатационните характеристики.

Списъкът с недостатъците на модела може да се допълни с още няколко подробности. Солените разтвори, с които се третират улиците, рано или късно разрушават тръбичките на хидравликата на волана. Започват течове, а не след дълго багажа сдава и самата помпа. Тя е изключително чувствителна към нивото на работната течност и нивото є трябва да се контролира постоянно. При оглед на употребяван екземпляр пък непременно трябва да се провери състоянието на усилителя и наличието на нехарактерни шумове да се търси отстъпка от продавача.

Chrysler 300 M може и да не е класически "мускулест автомобил" от Америка, но се оказва изненадващо изгодна покупка. За негов най-близък европейски еквивалент може да се смята Opel Omega, който също представлява много кола за малко пари. Само дето се среща на всеки ъгъл - за разлика от 300 М.