Автомобилът на старо: Opel Astra H

Почитателите на Opel посрещнаха с овации третото поколение на Astra през 2004 г. и реакцията им бе съвсем закономерна. Този автомобил отбеляза голяма крачка напред като дизайн, качество и изпипаност в сравнение с предшественика се и подобно на него вече се превръща в едно от най-масовите предложения на вторичния пазар.

Opel по традиция предлага компактния си модел в широка гама от разновидности. Astra H се произвежда с каросерия хечбек и три или пет врати, седан, комби и стилен купе-кабриолет с подвижен твърд таван. При това между тези модификации съществуват разлики, които не позволяват да се говори просто за един автомобил с няколко версии на стоповете и форма на задните калници. Седанът и комбито, например, имат по-дълго с 90 мм междуосие. Това ги доближава до автомобилите от по-горния сегмент. Между хечбековете с три и пет врати също става дума само за фирмено-стилови сходства. Версията GTC (от Grand Turismo Compact) има подчертано спортен дизайн. По-ниска е от петвратата модификация с 2.5 см, но е по-дълга и широка с 4 см. Оборудва се с по-мощни двигатели и като цяло причила повече на купе, отколкото на масово семейно возило.

Тези особености превръщат петвратия хечбек в далеч по-практичен автомобил от GTC. Неговият

салон

е по-просторен, достъпът до задната седалка е далеч по-лесен, видимостта от мястото на водача е по-добра, а и багажникът е по-голям, макар и с едва 40 литра. За съжаление функционалността на товарното отделение куца и при двете версии заради тесния и неудобен отвор.

На фона на предходното поколение Astra H бележи осезаем напредък в качеството на материалите, използвани в интериора. Сглобката обаче търпи критики, особено при по-амортизираните екземпляри. Шумоизолацията също отстъпва на еталоните в сегмента. Звукът на двигателя се чува отчетливо дори при ниски обороти.

Според производителя

каросерията

е изцяло поцинкована, което би трябвало да отнеме всякакви шансове на ръждата. Слаби места по купето обаче все пак има. Корозия възниква на капака на багажника под хромираната хоризонтална лайстна. В горната част на МакФерсоните пък отпред се събира вода, която също води до възникването на ръждиви гнезда.

Както всеки друг съвременен автомобил, Astra H не спестява на собствениците си неприятности с електрооборудването. При коли от всички модификации са отчетени проблеми с модула на кормилната колонка – липса на контакт при стартиране на двигателя, откази на фаровете и чистачките. Понякога не сработват и светлините за включена задна скорост. Наизпревности възникват и с т.нар. REC (Rear Electrical Center) – уредът за измерване на горивото отчита неправилни показания, централното заключване и електрическите стъкла не реагират. С времето се разбиват втулките в задвижващия механизъм на чистачките.
Особено дразнещ за някои автомобилисти недостатък може да се окаже липсата на датчик за температурата за охлаждащата течност. За прегряване на

двигателя

съобщава светлинен индикатор.

Газоразпределителният механизъм на двата по-големи мотора се задвижва от ремъци, които трябва да се сменят на 75 000 км (1.6) и 105 000 км (1.8) заедно с обтегачите и ролките. На всеки две смени трябва да се монтира и нова водна помпа. При всички модификации се наблюдава теч от датчика за налягането на маслото.

Astra H се предлага само във вариант с предно предаване. Освен с 5- или 6-степенни механични

скоростни кутии

моделът се екипира и с роботизирана трансмисия Easytronic с пет предавки. Тя не се ползва с особено добра репутация заради бавното превключване на скоростите и техническите неизправности. На всеки 15 000 км трябва да се регулира съединителят й. В противен случай се появяват неприятни тласъци при превключване, а ако се кара по този начин дълго време, от строя излизат и амбриажът, и двумасовият маховик. Смяната излиза солено не само заради цената на резервните части, а и защото се налага демонтаж на самата скоростна кутия и напречника под двигателя.

Ходовата част

на Astra H има по-твърди настройки и се харесва на водачите с по-активен стил на шофиране. Слаби места в предния мост са стабилизиращата щанга (20-30 000 км) и опорните лагери на МакФерсоните (30-40 000 км), а в задния – амортисьорите (50-60 000 км) и пружините (30-40 000 км). Останалите детайли служат достатъчно дълго – тампоните на предните носачи издържат около 100 000 км, а шарнирите – още повече.

Astra H продължава традициите на предшествениците си да предлагат отлично съотношение между цена и потребителски качества. Компактният Opel не е имунизиран срещу неизправности, но си остава балансиран автомобил, който неслучайно се радва на такава популярност.