Евтин малък всъдеход на старо: Какво друго, ако не Suzuki Jimny

Субкомпактните всъдеходи несъмнено са специалитет от японското автомобилостроене. За пионер в производството на подобни возила обаче винаги е била смятана марката Suzuki. Компанията от Хамамацу дори може да претендира за авторство на идеята за създаване на джип с размерите на малолитражка. Първият такъв напуска завода на фирмата още през 1970 г. Името на двуместната количка без покрив и врати е Jimny, а за задвижване се използва двутактово моторче с работен обем 359 см3 и мощност 25 к.с. За последвалото десетилетие моде­лът еволюира дотолкова, че през 1979 г. от Suzuki решават да започнат износа му за Европа.

Първоначално джип­чето се продава под индексите LJ80, SJ410 и SJ413, а впоследствие получава и собствено име - Samurai. Про­даваният на Стария кон­тинент автомобил почти не се отличава от предназначения за Япония Jimny, с течение на времето се появяват немалко разлики. Ето защо преди две години европейският пазар бе атакуван от автомобилче с непознато до този момент име, но с външност, която не оставяше никакви съмнения за марката, а защо не и за модела.

Въпреки че изглежда значително по-модерно в дизайна на Jimny се усещат почти всички характерни черти на Samurai. Джипчето притежава същата симпатична муцуна и кукленско излъчване, които донесоха толкова успехи на “класическия” му предшественик сред по-добрата половина на човечеството. Аналогиите с детска играчка обаче леко заблуждават, защото каросерията на модела използва шаси, двигателят е разположен надлъжно, окачването е за­висимо, трансмисията има “бавни скорости”, а мостовете са с блокировка - всички атрибути на истинския всъдеход.

Въпреки това, купувачите могат да избират между две модификации - с двойно предаване и само с две задвижващи колела

Най-съществената механична разлика между Jimny и Samu­rai е в окачването. При новия модел то е пружинно, а не на ресори. Всичко останало от късата база и внушителния клиренс до минималните разстояния от двете оси до предния и задния габарит е същото като при стария воин. Амортисьорите са изнесени извън пружините, за да се увеличи хода на окачването. Резервоарът за горивото пък е разположен в рамките на базата. Японските инженери обаче не са сметнали за нужно да предвидят някаква допълнителна защита за дъното му, което може да създаде главоболия извън пътя.

Подобно на Samurai, Jimny се оборудва с високооборотен 1.3-литров двигател. Агрегатът е изработен почти изцяло от алуминий, като разпределителният и коляновият вал имат кухини. Това осигурява изключително ниска маса, бързо “развъртане” на оборотите и тиха работа. За захранването с гориво се грижи многоточков инжекцион с електронно управление. Моделът се оборудва с петстепенна механична скоростна кутия, а като опция се предлага и автомат с четири предавки. Лостът за управление на раздавателната кутия има три стандартни позиции - 2Н, 4Н и 4L. В първата вър­тящ момент се предава са­мо на задния мост. Предният (4Н) може да се включи в движение със скорост до 100 км/ч. За преминаване на понижените предавки (4L) автомобилът трябва да е спрял. В стандартното оборудване ABS не е предвидена. Инженерите са решили, че за да се предотврати блокирането на колелата при рязко натискане на педала е достатъчен регулатор на спирачното усилие за задния мост.

Миниатюрната джипка притежава едно парадоксално свойство. Колкото повече се приближава човек към нея, толкова по-малка изглежда

Високият на пръв поглед праг на отворената врата се оказва далеч по-лесен за преодоляване, отколкото предполага отстрани. Седалките не са лишени от удобство, въпреки че разполагат с минимум регулировки. Със затварянето на вратата обаче моментално става ясно защо подобни автомобили са на такава почит в Азия. Колената на въз­растен японец надали биха опрели в таблото, но за европейския му връстник мястото определено не достига. За сметка на това над гла­вата е доста просторно. Благодарение на изправената стойка и голямата остъклена площ видимостта е отлична. Линията на зрението се намира по-високо отколкото в обикновен автомобил, но подглавниците и резервната гума ограничават обхвата на огледалото за обратно виждане в купето. Воланът не се регулира, но е разположен удобно. Единственият му недостатък са бутоните на клаксона. Намират се под палците и ако ви се прище да покажете презрението си към шофьорските качества на някого по време на завой ще трябва да отклоните поглед към кормилото. Ако не се смятат пъстрите текстилни седалки и вложките във вратите, всичко в салона е сива пластмаса - скучновато, но не дразни, защото изглежда някак меко. Показателните уреди са обикновени циферблати, като оборотомерът е разграфен до 8 000 об./мин. Червената зона започва от 6 500.

Да се попадне на задната седалка е възможно само от дясната страна на колата. Отзад им само две места, но пък с доста широки подлакътници с вместителни “джобове”. Облегалката се дели на две равни части и ако една от тях се свали капаците­тът на багажника нараства от един средноголям куфар до малък хладилник. Натоварването му няма да е слож­но, защото задната вра­та се отваря встрани. Придържа я хидравлично амортисьорче, което обаче върши работа само ако джи­пчето е в хоризонтално положение. Малък наклон на­ляво по надлъжната ос на колата я прави ненужна.

Независимо от спартанския и едновременно с това симпатичен външен вид, оборудването на Jimny е доста богато. Джипката се предлага с електрически огледала и стъкла, климатична инсталация, централно заключване и еърбег

В Suzuki са всепризнати майстори в конструирането на силови агрегати с нищожна за мощността кубатура. Усилията им тази насока носят непрестанни успехи на фирмата на мотоциклетната сцена, но използването на бързооборотен двигател за задвижване на автомобил с всъдеходни претенции винаги е изглеждало ексцентрична идея. Моторът на Jim­ny се събужда чак когато стрелката на оборотомера достигне цифрата 2 на скалата. Ако водачът има по-агресивен стил на шофиране, ще трябва да държи в диапазона 4 000-6 500 оборота. При скорост от 110 км/ч шу­мът на мотора напомня за главното амплоа на фирмата-производител и не след дълго започва да се “уморява”.

Ускорението също ще впе­­чатли трудно, но предавките се сменят лесно и би удовлетворило изискванията на основния кръг потенциални купувачи на Jimny - мла­дите дами. Воланът е лек и прецизен, което също е плюс в тази насока. За жалост миниатюрното всъдеходче не се е отървало от аеро­динамичните недоста­тъци на Samurai. В ситуация с по-силен страничен вятър или тираджия-нео­съществен пилот концентрирането в пътната маркировка е задължително. Окачването е дългоходово и неочаквано меко за подобен автомобил. Понеже базата е къ­са, при неравности Jimny подскача с четирите колела едновременно. За щастие до­брите амортисьори тушират донякъде друсането. Късо­то междуосие носи вината и за нестабилността при рязко спиране и трудното връщане в желаната тра­ектория при евентуално занасяне.

Скромната база обаче има и безспорни преимущества

Джуджето е изключително маневрено, а паркирането е песен. Радиусът на завой и скромните габарити позволяват безпроблемно промък­ване дори из най-тесните улички. Освен това късото разстояние между предния и задния мост е съществено от гледна точка на проходимостта, защото позволява пре­одоляването на остри на­пречни неравности без при­теснение, че колата мо­же да застане “на кантар”. Мекото окачване също е незаменимо извън асфалтовите пъ­тища. В включването на понижените предавки въртящият момент на колелата се покачва рязко и позволява доста смели експерименти с проходимостта. В това отношение Jimny се държи подобно на един от малкото си преки конкуренти - Лада Ни­ва. Цялостната оценка за модела е положителна. Джип­чето вър­ши работа еднакво добре както в града, така и извън пътя. стига разбира се да не го сравнявате с Land Rover. Какви екземпляри се предлагат на пазара у нас, вижте ТУК.