Renault Scenic RX4

Конструкторите на Renault никога не са се бояли да експериментират. Новаторството дори се е превърнало в неизменна част от имиджа на компанията, на която Европа дължи толкова популярните през последните години еднообемни автомобили. Времената обаче се менят и в края на миналия век Режията се оказа назад с материала. Настъпващата мода на кросоувърите и SUV-овете свари французите неподготвени. Липсата на модел с повишена проходимост, достатъчно зрелищен дизайн и подчертана лайфстайл природа в гамата означаваше загуби. Ето защо преди седем години Renault реагира и попълни празнините по пътя на най-малкото съпротивление, като просто създаде модификация на един от най-продаваните си автомобили. Компанията имаше известен опит с двойното задвижване. През годините на пазара излизаха доста такива возила с познатия ромб на радиаторната решетка. Scenic RX4 обаче бе изцяло ново начинание. От търговска гледна точка трудно може да се нарече бурен успех, но пък намери почитатели и въведе Renault в нов клас, където компанията тепърва ще се развива благодарение на партньорите си от Nissan.

В технически план Scenic RX4 не се различава особено от стандартния си роднина, но двойното предаване взема своето и налага доста промени по конструкцията. Встрани от очевидните разлики в дизайна на

каросерията
която е доста по-висока (60 мм) и агресивно оформена, наличието на четири задвижващи колела налага преразпределение на някои обеми. Тъй като самоносещото купе на обикновения Scenic не е проектирано да понася "всъдеходни" натоварвания, французите окачват предния и задния мост на отделни подрами. Така не остава място за резервната гума. Тя е "качена" на задната врата не само от естетически съображения, а и за да освободи място в багажника. Решението може да се окачестви като изцяло положително предвид обичайното є разположение под колата и неприятностите, които съпътстват всяка смяна.

Французите винаги са имали нюх към практичните и комфортни глезотии. Разделно отварящата се пета врата се числи именно към тях. Салонът, познат от обикновения Scenic, няма почти никакви изменения, но са внесени някои ретуши, които да подчертаят спортно-всъдеходния характер на RX4. Кросоувърът започна да се произвежда през втората половина от технологичния живот на основния модел, благодарение на което кой знае какви критики към качеството на изпълнението не могат да бъдат отправени. Сглобката е на ниво както в интериора, така и по каросерията. Проблемни са само широките пластмасови декорации, които се чупят и драскат лесно, а струват скъпо. Една от болежките на Scenic - течовете от люка на покрива, за жалост засяга и RX4. Същото важи за ненадеждния климатик, заради който в салона понякога възникват неприятни миризми. Пълната му функционалност задължително трябва да се провери при оглед на употребяван екзезпляр, защото ремонтът излиза солено.

Renault Scenic RX4 се оборудва с два от

двигателите
на базовия модел. Предвид прездазначението на модела, изборът на най-големия мотор от гамата звучи съвсем оправдано. Двулитровият агрегат от серията F с мощност 138/140 к.с. разполага с предостатъчно потенциал за динамично шофиране. Има много висок експлоатационен ресурс и харчи умерено. Би било пресилено да се говори за характерни болести, но спорадични течове на масло не са изключени.

Половин година след дебюта на кросоувъра започва монтирането на 1.9-литров турбодизел с мощност 101/102 к.с., който не притежава динамичните показатели на бензиновия си "колега", но пък показва чудеса от икономичност. Компенсира по-ниската мощност с далеч по-удачен за возило с повишена проходимост въртящ момент. Забележки към ресурса и механичната му здравина не се чуват, но дребни проблеми като протекли горивопроводи или протрито жило на предния капак вследствие вибрациите понякога развалят добрите впечатления.

Scenic RX4 трудно може да се нарече всъдеход, но двойното предаване категорично дава предимства на мокра, заснежена или хлъзгава настилка. Въртящият момент се предава към задния мост посредством вискомуфа, интегрирана в рекудктора на скоростната кутия. Вискомуфата се допълва от работата на системата EVB, която активира спирачката на всяка колело, което пробуксува. Заради използването на подрама задното

окачване
е станало напълно независимо, а цялостното впечатление е за доста по-стегната ходова част от тази на стандартния миниван. По-твърдото окачване се отразява благоприятно на стабилността и пътното поведение. Практиката сочи, че разполага и с по-голям ресурс от обичайното за модела. Независимата конфигурация на двата моста обаче означава и по-високи разходи по поддръжката. Характерен недостатък проявяват пружините, които понякога не устояват на натоварванията. Значително по-дълъг е животът на амортисьорите, които обикновено издържат обещаваните 90-100 хил. км. Повечето механици съветват когато се наложи замяната им, да се използват неоригинални амортисьори на френската фирма DeCarbon.
При покупка е добре да се обърне внимание на

трансмисията
Ако задната скорост включва трудно, вероятно става дума за износени втулки, които изобщо не са скъпи и се сменят лесно. Възможно е обаче да се касае и за предстоящо скъсване на жилото, което фиксира задната предавка. Течовете на масло от механизма за превключване на скоростите пък са неизправност, от която страдат практически всички автомобили Renault. Достатъчно е да се контролира нивото на смазващата течност.
Виновник за неизправностите по

електрическата инсталация
на RX4 обикновено е влагата, която контактите имат навика да събират влага. На фона на лошата слава, която имат френските автомобили в това отношение обаче, моделът има направо безпроблемна ел.система. Изключение прави само генераторът, но късият му живот се дължи по-скоро на неудачното разположение, отколкото на слаба конструкция.

Без да застрашава позициите на популярните "паркетни джипове", Renault Scenic RX4 се оказва забележително сполучлива комбинация от миниван и всъдеход. Най-големият му плюс са експлоатационните разходи, които практически не се различават от тези при лека кола.