Петър Ганев: Има смисъл в данъчни стимули за научна и развойна дейност

Има смисъл в данъчни стимули за научна и развойна дейност. Тази теза защитава икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика в публикация, посветена на състоянието на фиска. По-рано през седмицата вицепремиерът Томислав Дончев анонсира подобна мярка.

България успява вече близо 20 г. да поддържа ниската данъчната тежест върху компаниите, но без да търси допълнителни мерки за подкрепа на инвестициите. Именно нивото на частни инвестиции в икономиката, наред с корупцията и недоразуменията в съдебната система, е една от основните разделителни линии с успешните страни в района на Централна и Източна Европа, пише икономистът Петър Ганев.

Според него инвестиционната активност не може да се отключи само с данъчни мерки, но може да бъде стимулирана с механизма на бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер) и данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат).

"Точно в противоположната посока на тази философия е натискът за увеличение на осигурителната тежест. Увеличението на вноската за пенсия с 3 пр. пункта ще удари върху разполагаемия доход на домакинствата в страната и ще накаже полагането на труд. Подобна политика има за цел единствено да се закърпи бюджета – работещите да платят за подаръците на политиците, без по никакъв начин да се отчита ефектът върху икономическия растеж и стимулите за създаване на добре платени работни места "на светло", коментира експертът от Института за пазарна икономика.

Според Петър Ганев опитът показва, че когато пазарът на труда е в добро здраве, приходите в хазната от облагането на работещите са високи. Това се наблюдава и тази година – към август работещите са внесли 1,7 млрд. лв. повече социални и здравноосигурителни вноски и над 700 млн. лв. допълнителен данък върху доходите (спрямо август 2024 г.).