Европа изостава в развитието на дронове

Само 30% от планираните програми на Европейския съюз за борба с дронове ще бъдат реализирани до 2030 г., въпреки че инвестициите в тази област са нараснали шест пъти през 2025 г. Това съобщава Евронюз, позовавайки се на поверителен доклад на Европейската агенция по отбрана.

Документът посочва, че държавите от ЕС планират да вложат 18,9 млрд. EUR в технологии за дронове през периода 2024–2029 г. Въпреки увеличеното финансиране обаче европейската промишленост не успява да следва бързото развитие на безпилотните системи.

Разпокъсани поръчки забавят изграждането на защитата

Сред основните проблеми са разпокъсаните обществени поръчки, ограничената съвместимост между отделните системи и недостатъчните възможности за изпитания. Според доклада Европа не разполага и с достатъчен производствен капацитет, който да бъде увеличен бързо при продължителен конфликт с висока интензивност.

В документа се отбелязва, че „темповете на технологичните иновации изпреварват традиционните цикли на закупуване“. Това създава риск техника да се окаже остаряла още преди да бъде доставена на въоръжените сили.

Повечето държави от ЕС насочват средствата си към разузнавателни и наблюдателни дронове. Други категории безпилотни системи и технологии за противодействие получават значително по-малко финансиране.

Европейската агенция по отбрана е установила повече от 200 компании, които работят по дронове и средства за борба с тях. При благоприятни условия за инвестиции този сектор може да нарасне със 140% още през следващата година, се посочва в доклада.

ЕС планира обща система срещу безпилотни апарати

Европейската комисия вече е включила Европейската инициатива за защита от дронове и проекта „Източен дозор“ в пътната карта за отбранителна готовност до 2030 г. Инициативата за защита от дронове предвижда многостепенна система за откриване, проследяване и неутрализиране на безпилотни апарати.

Пълното разгръщане на тази система е планирано до края на 2027 г. Проектът „Източен дозор“ трябва да бъде изграден до края на 2028 г. и да обхване наблюдение, противодронови технологии, радиоелектронна борба и средства за защита по източните граници на ЕС.

За съвместни отбранителни поръчки държавите от съюза могат да използват механизма SAFE, който предвижда заеми на стойност 150 млрд. EUR. Дроновете и системите за борба с тях са сред приоритетните направления за финансиране.

През април 2026 г. еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че европейските институции и отбранителната промишленост действат твърде бавно. През септември той предупреди и за недостиг на суровини, който може допълнително да затрудни увеличаването на производството.