33.1% от населението живеят в условията на тежко материално лишение

Издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на септември достигна сумата от 560,81лв., или общо са необходими 2 243 лв. Ако допуснем, че двамата възрастни члена от този тип домакинство са заети лица, то следва доходите им от труд да покриват общата стойност на издръжката на живот и да осигурят достоен начин на живот на техните членове.

През третото тримесечие продължава низходящият темп на издръжката на живот и отново отчита намаление с 0.2% спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база се наблюдава задържане на същото ниво.

Разгледани в динамика тримесечните темпове показват, че дефлацията все още не е устойчиво и трайно преодоляна, макар в началото на годината да се наблюдават някои индикации за възстановяване на инфлацията. Все пак на годишна база се отчитат темпове около и малко над нулата.

Основните фактори, които оказват влияние за намалението на стойността на издръжката на живот:

Значителният спад при цените на петрола на световните пазари. До настоящия момент общото ценово равнище се диктува основно от динамиката на цените на петрола, респ. на бензина и дизеловото гориво. След като през пролетта цената на петрола се стабилизира, а започналото обезценяване на еврото спрямо долара в най-общ план компенсира ефекта от поевтиняването му, инфлацията се възстанови през март и продължи четири последователни месеци. През месец май инфлацията достигна най-високото си ниво през последните две години от 0.9%, след което темпът отново се забави и последва задържане на нивата спрямо предходната година. Основната причина е поредният спад на цените на петрола през последните месеци на наблюдаваното тримесечие. В крайна сметка, ценовата динамика на петрола доведе до общо намаление за групата на горивата и смазочните материали за ЛТС със 17.6% за едногодишен период.

Поетапното намаление на цените на топлоенергията - средно с 8%  от началото на годината (съответно с 6.2% от 1.04. 2015г. и с 2.7 % от 1.07.). Разходите за отопление и поддържане на жилището имат висок дял в потребителската кошница на българските домакинства. Динамиката на този тип разходи практически води до чувствителна промяна на средните нива на издръжката на живот.

Низходящата динамика на международните борси и на вътрешните цени на селскостопанските продукти, повлияни от руското ембарго оказват натиск за понижаване и/или задържане на крайните потребителски цени.

В сравнение със септември 2008 г. издръжката на живот се е увеличила  с 19.1%. За целия период от началото на кризата в стойностно изражение общо за 4-членно домакинство тя е нарастнала с 363 лв. или средно на лице с около 91 лв. Ръстът при хранителните стоки е със17.1%, а при нехранителните стоки с 20.8%.

За същия период общият доход на лице от домакинство бележи ръст от 43.7% (второ тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2008 г.), а реалният ръст е с 27.2%. Все още обаче, размерът на общия доход на лице представлява около 2/3 от необходимите средства за издръжка на живот. Това показва, че в стойностно изражение общият доход (от 401 лв.) е на изключително ниски нива и дори при този темп на нарастване, все още не е в състояние да позволи достоен начин на живот.

През целия анализиран период заетите лица намаляват с над 360 хиляди общо за страната (база II трим. на 2008 г.), в младежката възраст (15-29-год.)  се отчита спад с около 108 хил. лица. Безработните лица нарастват с над 123 хил., като коефициентът на безработица достига през второ тримесечие на 2015 г. 9.9%, при 5.8% през същия период на 2008 г. Водещи в класацията по възрастови групи са тези от 25-34-годишните (+ 32 300 лица) и на 35-44-годишните (+ 43 500 лица).

При тези условия, наложилата се през последните две години дефлация предизвика стагнационен ефект върху икономиката на страната, ограничена инвестиционна активност и по-малко нови работни места. Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата отново мина в низходящ тренд (съответно с - 1%  за първо и с - 2.6%  за второ тримесечие), след като през 2014 г. отбеляза годишен ръст от 2.7%. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала.

Динамика на цените в потребителски групи

По отношение динамиката на цените в края на третото тримесечие на 2015 г. при хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.5%, а на годишна база с 1.0%. Основната причина е влиянието на сезонния характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове, което обяснява наблюдаваните спадове (напр. при гроздето) и покачвания в цените (напр. при краставиците).

През третото тримесечие на 2015 г. ценови ръст се наблюдава в почти всички основни групи хранителни стоки. По-осезаемо се отличава повишението на тримесечна база в групите:

Хляб и зърнени храни – с 0.9% ;

Риба и рибни продукти – с 1.2%;

Животински и растителни масла и мазнини – с 1.3%;

Плодове и плодови консерви - с 0.5%;

Яйца – с 8.1%.

Кафе, какао, чай – с 2.0%;

Захар и захарни изделия - с 1.7%.

При нехранителните стоки се регистрира намаление на стойността на издръжката на живот, като средно за групата спадът е с 0.8% на тримесечна база, а на годишна база с 0.9%.

Нарастване е регистрирано при групите:

Образование и свободно време - с 1.3%;

Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището - с 0.8%;

По-силно изразено намаление се отчита при групите:

Транспорт и съобщения - с 3.7% (Автомобилни бензини и моторни масла - с 8.4%);

Осветление, отопление и енергия - с 1.2%;

Хотелиерски услуги и почивно дело - с 1.6%.

Границата на абсолютна бедност в стойностно изражение достига до 295,41 лв. на 1 лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0.3%, а на годишна с 0.8%.  Повишение на стойностите се регистрира и в двете групи, като хранителните стоки отбелязват ръст с 0.4%, а  нехранителните стоки с 0.2%. На годишна база по силно изразено е поскъпването при хранителните стоки с 1.7%, докато нехранителните стоки се задържат на почти същите нива.

Измерването на съотношението между необходимите средства за издръжка на живот и  общия доход на лице от домакинството (НСИ) е  въз основа на данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за второто тримесечие на 2015 г. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

3% са с общ доход на 1 л. от домакинство под издръжката за бедните домакинства (до 295.41 лв.), или около 2 млн. и 300 хиляди лица. Наблюдава се намаление на лицата, както на тримесечна база с около 5.3% (около 130 хил. лица по-малко спрямо предх. трим., когато този дял е 34.2%);

с общ доход на 1 лице от домакинство от 295 до 561 лв. са 48.2% (или над 3.5 млн. лица). Тази група бележи нарастване с 3.2% спрямо предходното тримесечие, но на годишна база се задържа на почти същите нива (+108 хил. на трим. база);

домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (560,81 лв.) са 19.5% (около 1 млн. 400 хил. лица). Като цяло групата отчита нарастване с 1.6% спрямо предходното тримесечие (или с +21хил. лица);

Констатира се движение по-скоро от нискодоходните към среднодоходните домакинства, което може да се обясни с нарастването на минималната работна заплата от началото на годината, както и с влиянието  на минималните осигурителни прагове.

Все още обаче продължава да нараства делът на домакинствата с доход между издръжката на бедните и необходимите средства за нормална издръжка. За около 1/3  от тези домакинства доходите им гравитират по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при непредвидени ситуации, като загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.

Данните от изследване на Евростат (SILC) за доходите и условията на живот сочат, че 40.1% от населението у нас е изложено на „риск от бедност и социално изключване“, при средно ниво от 24.4%  за ЕС-28. Фактически в България 33.1% от населението живеят в условията на тежко материално лишение, което означава, че условията им на живот са ограничени поради липса на ресурси. Това са лица, които нямат възможност да си позволят поне 4 от общо 9 лишения, като например: да заплатят сметките си за жилище, да поддържат дома си адекватно отоплен, да посрещнат неочаквани разходи, или да си позволят едноседмична почивка извън дома и т.н. Делът на лицата в тежко материално лишение намалява спрямо 2008 г. (41.2%), но все още България заема водеща позиция в сравнение с държавите членки на ЕС-28. След нас се нареждат: Румъния (26.3%), Унгария (23.9%) и Гърция (21.5%), докато средното ниво за ЕС-28  е 8.9%.

Така, въпреки всички усилия през последните години, все още много висок остава делът на домакинствата живеещи в бедност и социално изключване. Това налага необходимостта от трайни и устойчиви политики за нарастване на доходите, както и мерки и програми за възраждане на икономиката и разкриване на нови работни места. В крайна сметка, все още 80.5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живот.

Динамика на средната работната заплата (СРЗ) и наетите лица

Предварителните тримесечни данни на НСИ за наети лица и средна работна заплата позволяват да се оформят някои по-важни констатации за първото полугодие на 2015 г.:

Размерът на средната работна заплата отчита нарастване средно със 7.7% за първото полугодие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година. Паралелно се очертава слаб темп на нарастване на броя на наетите лице от 0.7%, или с около 15 хил. лица повече в сравнение със същия период на предходната година. Все още обаче, в сравнение с 2008 г. наетите лица общо за страната са по-малко с около 230 хиляди или с 9.3%.

До голяма степен покачването на заплатите се дължи на частния сектор. Ръстът на СРЗ в частния сектор е с 9.2% и изпреварва с повече от 2 пъти този в обществения сектор (4.0%). Важно е да се отбележи, че през анализирания период в частния сектор се отчита също и слаб ръст на броя на наетите лица с 1.6% (27 088 лица). Това се дължи на факта, че след трайното и продължително оптимизиране числеността на персонала и задържане на заплатите, бизнесът има все по-остра нужда от квалифицирана работна сила.

В обществения сектор продължава спадът на наетите лица - с 2.2%  или с 12 361 лица по-малко спрямо същия период на предх. година. Същата тенденция се наблюдава и в бюджетните организации - наетите лица намаляват с 2.9%, а съответно работната заплата бележи ръст от 3.9%. В обществения сектор продължава практиката за редуциране на персонала, която свежда числеността на персонала до нерационален минимум и води след себе си  допълнително натоварване на работещите, което обикновено не се калкулира в разходите за труд.

Възходящата тенденция към създаване на работни места е по-силно изразена през второ тримесечие, когато броят на наетите лица (общо за страна) се увеличава спрямо предходното тримесечие с 2.1%, или с около 48 хил.повече наети лица. СРЗ общо за страната също отчита по-голям ръст през второто тримесечие с 2.4%.Тези положителни сигнали за съживяването на пазара на труда до голяма степен се обуславят от последователния тримесечен ръст на БВП, съответно с 2% и 2.2% на годишна база. В същото време обаче продължава спадът в крайното потребление на домакинствата (-2.6%).

Въпреки общия ръст на средната работна заплата и на наетите лица, все още за редица браншове и отрасли не са налице подобни индикации. В 10 икономически дейности (по А96) продължава намалението на работната заплата. При това, в 5 от тях и при намаляващ брой на персонала. Тези икономически дейности обхващат около 59 хил. наети лица. Намалението е в различен диапазон, но със спад и на двата показателя се отличават:

Добив на нефт и природен газ – СРЗ намалява с 1.2%, а наетите лица с 11.3%;

Добив на метални руди – намаление на СРЗ с 1.7%, а наетите с 0.2%;

Производство на тютюневи изделия – СРЗ намалява с 8.7%, а наетите с 3.2%;

Производство на основни метали – СРЗ намалява с 1.6%, а наетите лица с 5.1%;

Хотелиерство – СРЗ намалява с 0.8%, а наетите лица с 1.9%.

За повече от 1/3 от икономическите дейности (А 96), все още се запазва тенденцията намалението на броя на наетите лица да води до нарастване на работната заплата. Тази обратна връзка обхваща около 717 хил. наети лица, като най–силно е изразена при:

Рибно стопанство - наетите намаляват с 11.8%, СРЗ отчита увеличение с 11.3%;

Производство на облекло - спад на наетите с 4%, СРЗ бележи увеличение с 8.7%

Воден транспорт - спад на наетите с 11.8%, СРЗ увеличение със 7.7%

Издателска дейност - наетите намаляват с 6.7%. СРЗ отчита увеличение с 11.6%;

Операции с недвижими имоти - наетите намаляват с 6.8%. СРЗ отчита увеличение със 7.5%;

Дейности по наемане и предоставяне на работна сила - наетите намаляват с 16.3%. СРЗ отчита увеличение с 20.7%;

Дейности по обслужване на сгради и озеленяване - наетите намаляват с 18.7%. СРЗ отчита увеличение с 13.9%.

Трябва да се отбележи обаче, че вече в някои браншове и отрасли се наблюдават индикации за прекъсване на този изкуствен ефект и отчитат действително повишение на работните заплати, при това при нарастващ брой на наетия персонал. Тук могат да бъдат посочени IT-секторът (ръст на РЗ+12.2%, наети с + 15.4%), производство на изделия от каучук и пластмаси (ръст на РЗ+15.3%, наети с + 8.3%), дървообработването (ръст на РЗ+13.1%, наети с + 8.0%), информационни услуги (ръст на РЗ+13.4%, наети с + 22.9%).

Около 452 хил. лица (21%) са наети лица в така наречените ниско платени икономически дейности с работна заплата, която представлява 75% от средната за страната. Като такива продължават да бъдат наетите лица в 17 икономически дейности (А96) и през първото полугодие на 2015 г. от  рибно стопанство,  шивашка и кожарска промишленост, дървообработване и производство на мебели, ресторантьорство, социални дейности, строителство на сгради,обслужване на сгради и озеленяване, дейности по охрана и разследване, ветеринарномедицинска дейност и т.н. Размерът на средните работни заплати в тях варира в диапазона от 454 лв. до 653 лв. Нараства разликата между размера на най-ниската и най-високата средна работна заплата между икономическите дейности, като през наблюдавания период тя достига до 5.8 пъти, след като през същия период на 2014 г. е 5.6%. Това показва тенденция към задълбочаване на междуотрасловата диференциация в заплащането на

Наетите лица на минимална работна заплата (МРЗ) при пълно работно време през първото полугодие на 2015 г. се запазват на почти същите нива 11.2% от всички наети, в сравнение със същия период на предходната година. Като абсолютно изражение, обаче броят на наетите на МРЗ лица достига 251 807 и бележи намаление с 964 лица за едногодишен период. Най-силно изразено намаление на броя на наетите лица на МРЗ спрямо същия период на предходната година се регистрира в следните икономически дейности:

Селско, горско и рибно стопанство с -19%;

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети с -12.5%;

Операции с недвижими имоти с -32.3%;

Образование с – 4.5%.

През II–то тримесечие на 2015 г., някои от основните социално-икономически показатели очертават положителни промени, но все още са налице и такива, които забавят процеса на възстановяване на икономиката:

Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства за второ поредно тримесечие с 2.2%, като положителен принос има износът, който бележи ръст съответно с 12.9% през първото и 6.1% през второто тримесечие;

След продължилата повече от шест години политика на „замразяване на доходите” и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението и вътрешното търсене, който устойчиво да въздейства върху дефлационната спирала, продължила вече две години.

Ситуацията на пазара на труда започва да се подобрява през второто тримесечие на 2015 г., като основна причина за това е ръстът на икономиката, който вече генерира и нови работни места. Общо заетите в страната за едногодишен период нарастват с над 31 хил. лица, но това е крайно недостатъчно за възстановяване на заетостта.

Наблюдава се спад в броя на безработните с над 50 хил. лица за едногодишен период, а коефициентът на безработица от 11.4%  през 2014 г.  се понижава на 9.9%  през второто тримесечие на 2015 г.;

Намалява броят на обезкуражените - с малко над 25 хил. лица за едногодишен период. Обезпокоително е обаче запазването на дела на младото население до 34 г., които съставляват повече от една трета от обезкуражените лица през второто тримесечие на настоящата година;

На ниски нива остават преките чуждестранни инвестиции. За януари – август 2015 г. те представляват едва 2.2% от БВП, като са по-малко с 11.9% спрямо същия период на 2014 г. (2.5% от БВП), след като през 2008 г. са 16.7% от БВП (данни на БНБ). Това води до стагнация на производството в структуроопределящи отрасли. Предпазливостта на външните инвеститори спрямо България се обуславя от все още несигурната бизнес среда, следствие от финансовата криза и нейния лагов ефект, високото ниво на неформална икономика, структурните дефекти на пазара на труда и др.;

Намаление на индекса на цените на производител на вътрешния пазар с 1.8% през август 2015 г. на годишна база. Намалението на цените е регистрирано, както в добивната промишленост с 5.8%, така и в преработващата промишленост - съответно с 4.1%. Тези индекси обикновено са предвестник на динамиката на общия индекс на потребителските цени и евентуално може да доведе до задържане на дефлацията в страната и през следващите месеци. Тези данни дават основание да се предположи, че все още свитото вътрешно търсене в голяма степен е причина бизнесът да проявява слаба инвестиционна активност.

КНСБ продължава  да настоява за нова политика по доходите, която да се основава на пакет от мерки за повишаване на доходите за най-уязвимите слоеве от обществото – пенсионери, социално слаби граждани, работещи бедни, безработни и хора с увреждания. Новата политика по доходите трябва да бъде заложена още с приемане параметрите на Бюджет 2016 г. , като се акцентира върху механизмите за повишаване на заплатите за отделните икономически дейности от бюджетния сектор с не по-малко от 15%. В частния сектор социалните партньори трябва да започнат преговори по приемането на препоръчителни индекси за нарастване на заплатите в отделните отрасли и браншове. В най-общ план - тези и други съпътстващи мерки в областта на данъчната политика, ще дадат осезаем анти-дефлационен ефект, базиран на повишаване на доходите, като основен двигател за постигането на по-висок икономически растеж.