ЕК: България бавно излиза от кризата

Българската икономика постепенно излиза от кризата, но все още не се наблюдава широкообхватно възстановяване. Необходимата фискална консолидация потиска вътрешното търсене, а все още съществуващите рискове оказват разубеждаващ ефект по отношение на частните инвестиции.

Това се посочва в годишния анализ на Европейската комисия (ЕК) за икономическите и социалните предизвикателства пред държавите - членки на ЕС.

Сред изводите докладът за България отбелязва, че оставащите дисбаланси във финансовия сектор пречат на ефективността на финансовото посредничество и разпределянето на капитал в икономиката. Приключването на неотдавна предприетите прегледи на банковия, застрахователния сектор и на пенсионните фондове ще представляват важна стъпка за укрепване на финансовата система и за привеждането ѝ в състояние да предоставя подкрепа на започващото възстановяване.

Външната позиция на страната като цяло се е подобри допълнително, но продължават да съществуват рискове. Подобряването на нетната външна позиция бе породено предимно от структурно подобрение на салдото по текущата сметка и доведе до снижаване на брутния външен дълг, като намали рисковете. Това са положителните оценки от ЕК за България.

Брюксел публикува своя годишен анализ на икономическите и социалните предизвикателства в държавите членки на ЕС, т.нар.доклади по държави. Докладите са инструмент в рамките на оптимизирания европейски семестър за координация на икономическата политика с цел мониторинг на реформите на политиките и ранно предупреждение за предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки.

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Бюджет и човешки ресурси", заяви, че днешният анализ на Комисията показва, че българската икономика продължава възстановяването си от кризата, но очертава и рискове, които трябва да бъдат преодолени в близко бъдеще, за да има устойчив и дългосрочен растеж.

Докладът отбелязва няколко положителни явления в сравнение с предходната година - повече работни места на пазара на труда, начало на пенсионната, здравната и образователната реформи, стабилизиране на финансовата система и по-конкретно банковия сектор.

Очакваният растеж за следващите години остава в рамките на 1.5 - 2% - позитивен, но недостатъчен, за да позволи на България да достигне стандарта на живот в "старите", а и в някои от новите членки на Европейския съюз.

Много е важно България да продължи усилията за създаване на привлекателна бизнес среда и да привлече частните инвестиции, необходими за осигуряване на по-високи темпове на растеж. Това касае най-вече работата за повишаване на доверието в съдебната система, въвеждането на електронно правителство и подобряването на системата за обществените поръчки. Нужно е още да се гарантира финансова стабилност, включително чрез силен и независим финансов надзор.

В условията на застаряващо население, продължаващото изтичане на млади хора от страната задълбочава проблемите на пазара на труда. Трябват решения в образователната система за по-добро напасване на търсенето и предлагането на работна ръка. Не на последно място, специално внимание трябва да се отдели на онази част от нашите съграждани, които са на прага на бедността, за да намират работа и да могат те и семействата им да живеят достойно."

За 18 държави - членки, посочени в Доклада за механизма за предупреждение за 2016 г., публикуван през ноември заедно с годишния обзор на растежа, докладите по държави включват и задълбочен преглед съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси.