Георги Ангелов: Има живот и извън еврофондовете

Има двата фактора извън еврофондовете, които ще доведат до икономически растеж. Това заяви старши икономистът в институт „Отворено общество” Георги  Ангелов. Той беше един от лекторите на Шума на парите.

На първо място това са частните инвестиции. Те отбелязаха най-голям спад в годините на кризата. През 2007-2008 година имахме бум на частни инвестиции, особено чуждестранни, след това всичко замря.

Реално ние все още сме в стагнация, ако говорим за частните инвестиции, смята Ангелов. По думите му от гледна точка на частните инвестиции имаме сравнително ниски нива спрямо нивата от преди кризата.

Една от причините за това развитие е кризата с КТБ,

 не самата тя, а по скоро прегледа на активите, който започна след това. Случилото се накара банките да се концентрират върху разчистване на стари кредити, разчистване на балансите и т.н. Всичките усилия през последната 1-1,5 години бяха посветени на разчистване на миналото, а не на ново финансиране, заяви икономистът.

Ангелов смята, че е налице стагнация на кредитирането за частния сектор, домакинствата и фирмите през последните 1-1,5 години и това не е изненадващо. Видяхме абсолютно същото в Европа, когато също имаше преглед на активите, припомни Георги Ангелов. Той се надява до есента на 2016 година, след минаване на стрес тестовете, банките да се насочат към отпускане на нови заеми.

Щом банките започнат да отпускат финансиране, ще наблюдаваме обратния процес. Тук става дума за много повече средства, отколкото парите, които могат да се усвоят от еврофондовете.

Вторият фактор са трилионите,

които се наливат от централните банки в Европа, Америка, Великобритания и Япония. Те търсят къде да отидат. Те не могат да бъдат държани на отрицателна лихва. Трябва да изкарат доход. Факт е, че имаме сериозно покачване на чуждите инвестиции, около 20 % по предварителни данни. Имаме най-голям обем на чуждите инвестиции за последните години и част от тези пари започват да влизат в България, отчете Георги Ангелов. Икономистът приведе като положителен пример заемът, който БЕХ взе, без държавна подкрепа.

Той е доказателство, че има търсене на риск, за да се изкара доход. България може да предложи такива възможности, смята Ангелов и допълни, че нещо подобно се е случвало преди кризата. Наличието на финансови ресурси полека-лека е започнало да навлиза и в България. В края на периода дори с доста големи темпове. Едва ли ще повторим тези 12 млрд., но определено има възможност за много инвестиции да навлязат в българската икономика, смята икономистът от "Отворено общество". През изминалите 2-3 години това нямаше как да се случи.

Самата еврозона беше в криза, а ние бяхме в зона с риск, със съсед Гърция, която беше пред изключване от Европейския съюз, допълни мисълта си Георги Ангелов и заключи, че в средносрочен план това са двата фактора, които от гледна точка на финансиране, ще се подобряват.

През последните няколко години, откакто усвояваме еврофондове,

почти няма икономически растеж.

 Т.е. ако тръгнем по обратния ред - нещо добавили ли са еврофондовете по отношение на икономическия растеж? За момента нямаме такива индикации, смята икономистът от "Отворено общество". По думите му единственото изключение е миналата година, когато имаше очаквания за много слаб икономически растеж. Най-нисък всъщност, отбеляза Ангелов.

Растежът обаче се оказа най-висок от началото на кризата. Тогава започна мислене откъде може да е дошъл той. Роди се тезата, че е от еврофондовете. Тогава имаше ударно усвояване, включително до 31 декември се режеха лентички, за да се спазят срокове, припомни икономистът и добави, че става дума за еднократен принос, който няма да се повтори, предупреди Георги Ангелов.

Той посочи, че трябва да се мисли за облекчаване на средата за правене на бизнес и за образованието.