До Коледа Барозу иска „супер банков“ надзор в ЕС

До края на годината Европейската комисия си е поставила амбициозната задача да създаде действащ и жизнен „супер банков“ надзор като стъпка за преодоляване на дълговата криза в Общността. Това стана ясно от изложението на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу за Състоянието на Съюза пред Европейския парламент.

Днешните предложения за създаване на единен надзорен механизъм (ЕНМ) за банките в Еврозоната са важна стъпка към укрепване на икономическия и паричен съюз (ИПС), съобщиха от представителството на Комисията у нас.

В рамките на новия единен механизъм крайната отговорност за конкретни надзорни задачи, свързани с финансовата стабилност на всички банки от Еврозоната, ще поеме Европейската централна банка (ЕЦБ). Националните надзорни органи ще продължат да играят важна роля в ежедневния надзор и при подготовката и прилагането на решенията на ЕЦБ.

Комисията също така предлага днес Европейският банков орган (ЕБО) да разработи единен наръчник за надзор, за да се запази целостта на единния пазар и да се осигури съгласуваност в банковия надзор за всички 27 държави — членки на ЕС.

Комисията призовава Съвета и Европейския парламент

да приемат предложените днес регламенти до края на 2012 г.

заедно с останалите три компонента на интегрирания "банков съюз" ― единна нормативна уредба под формата на директива и регламент за капиталовите изисквания, хармонизирани схеми за защита на депозитите и единна европейска рамка за възстановяване и оздравяване.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че днес Комисията е представила предложения за единен европейски надзорен механизъм, които са важна стъпка към създаването на банков съюз.

"Тази нова система, в чиито център стои Европейската централна банка и в която участват националните надзорни органи, ще възстанови доверието в надзора на всички банки в Еврозоната. Европейският парламент, от своя страна, ще играе ключова роля за осигуряването на демократичен контрол. Трябва да приемем като първостепенна задача създаването на европейски надзорен орган до началото на другата година. Това ще ни позволи и да вземем решения за използването на европейски защитни механизми за рекапитализирането на банките", заяви Барозу.

Председателят на ЕК добави също:

"Искаме да прекъснем порочната връзка между държавите и техните банки.

В бъдеще загубите на банкерите не трябва да се превръщат в дългове за данъкоплатците, което да поставя под съмнение финансовата стабилност на цели страни".

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние заяви, че банковият надзор трябва да стане по-ефективен във всички европейски страни, за да се гарантира последователност в прилагането на правилата на единния пазар. "Задача на ЕЦБ ще бъде да гарантира, че банките в Еврозоната се придържат към разумни финансови практики. Нашата крайна цел е да спрем използването на парите на данъкоплатците за спасяване на банките“, каза Мишел Барние. Той добави: "Предложихме механизъм за отделяне на надзора от паричната политика в рамките на ЕЦБ и мерки, с които да се гарантира, че ЕЦБ ще се отчита за надзорните си решения пред Европейския парламент".

Днешният пакет включва Регламент за възлагане на големи правомощия на ЕЦБ за надзор над всички банки в Еврозоната с възможност страните извън еврозоната да се присъединят на доброволна основа. Регламент за адаптиране на съществуващия регламент за ЕБО към новия режим за банков надзор, за да се гарантира балансът във вземаните от ЕБО решения и той продължава да пази целостта на единния пазар.

Съобщение, в което Комисията излага цялостната си концепция за банковия съюз, която обхваща единната нормативна уредба и единния надзорен механизъм, както и следващите стъпки, включващи единен механизъм за оздравяване на банките.

Конкретни надзорни задачи ще бъдат прехвърлени на европейско равнище в Еврозоната,

особено тези с ключово значение за запазване на финансовата стабилност и разкриване на рисковете за жизнеспособността на банките. ЕЦБ ще отговаря за задачи като лицензирането на кредитните институции и контрола върху спазването на изискванията за капиталова адекватност, ниво на ливъридж и ликвидност и ще провежда надзора на финансовите конгломерати. ЕЦБ ще е в състояние да се намесва на ранен етап, когато дадена банка нарушава или има опасност да наруши регулаторните изисквания за капиталова адекватност, като задължава банките да предприемат коригиращи мерки.

ЕЦБ ще си сътрудничи с ЕБО в рамките на Европейската система за финансов надзор. Ролята на ЕБО ще е подобна на настоящата му роля: той ще продължи с разработването на единна нормативна уредба на ЕС, приложима към всички 27 държави членки, и ще следи надзорните практики да са съгласувани в целия Съюз.

За трансграничните банки с дейност във и извън държавите членки, участващи в ЕНМ, ще продължат да съществуват действащите в момента национални процедури по координация в страната на произход и в приемащата страна. В рамките на поетите от ЕЦБ надзорни задачи, тя ще изпълнява функциите на органите в страната на произход и в приемащата страна за всички участващи държави членки.

Комисията предлага ЕНМ да се въведе до 1 януари 2013 г.

Предвиденият преходен период ще позволи плавно преминаване към новия механизъм. Най-напред от 1 януари 2013 г.

ЕЦБ ще може да реши да поеме пълна отговорност за надзора над всяка кредитна институция, особено над получилите или поискалите публично финансиране. От 1 юли 2013 г. всички банки с голямо системно значение ще бъдат поставени под надзора на ЕЦБ. Преходният период следва да завърши на 1 януари 2014 г., когато ЕНМ ще обхване всички банки.

Стимулиран от единната валута и единния пазар, банковият сектор в ЕС се разрасна и стана все по-интегриран. Много банки развиват трансгранични дейности и са надхвърлили своите национални пазари.

Предвид общите отговорности в паричната политика в Еврозоната и по-тясната финансова интеграция съществуват специфични рискове в Еврозоната поради трансграничното разпространение на последиците в случай на банкови кризи. Еврозоната вече не може да си позволи единствено координиране на националния банков надзор. Необходимо е преминаването към интегрирана система.

На заседанието на Европейския съвет и срещата на върха на Еврозоната

на 28 и 29 юни лидерите на ЕС се споразумяха да задълбочат икономическия и паричен съюз

като един от начините за справяне с настоящата криза. Банковият съюз е един от основните градивни елементи по пътя към по-задълбочена интеграция. Всичките четири съставни части на банковия съюз са от съществено значение. Внесените вече предложения би трябвало да бъдат приети до края на годината.

Важно е да се отбележи решението на държавите членки да поставят създаването на единен надзорен механизъм като предварително условие за евентуална пряка рекапитализация на банките чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

След постигане на съгласие по внесените предложения Комисията смята да предложи създаването на единен европейски оздравителен механизъм, с който ефективно да се осигури оздравяването на банките с трансгранична дейност и да се избегне спасяването на банките с парите на данъкоплатците.