И жените, и гъските - под ножа!

Квотите за жени на най-високи управленски позиции в бизнеса в ЕС се отложиха за неопределено време. И това не можеше да стане без решаващото участие на България като страна в опозиция на това предложение. Приносът ни за активното отричане на мерките за издигането на жените е неоспорим, пише в съобщение до медиите Геновева Тишева от Българския център за джендър изследвания в рамките на Серия „Евродебати 2012“.

Позицията, изразена от българското правителство изглежда, твърда и непоколебима. Нищо че само два месеца преди това парламентът въведе законова възможност за насърчителни мерки за жените в предприемачеството и кариерата. Който както иска да го тълкува, но според нас това си е живо противоречие, коментира Тишева.

И докато българската държава очевидно не вижда никакъв икономически интерес от въвеждането на квоти за жените в Европа, то това съвсем не е така, ако някой заплашва да забрани производството на гъшия дроб в ЕС.
„Категорично се противопоставяме на евентуална забрана за производство на гъши и патешки дроб” – заяви на 22 октомври министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов по повод предложението на група евродепутати, апелиращи за хуманно отношение към птиците, напомня авторката.

Паралелът се налага, тъй като двата европейски дебата нашумяха в последния месец. Но и поради очевидната разлика в реакцията на българското правителство: силна икономическа заинтересованост и ясно изразена позиция по случая с гъшия дроб.

От Центъра посочват за анализ и други паралели. Например, министър Найденов предлага следното решение по дилемата за производство на гъшия дроб: „Що се отнася до хуманното отношение към птиците, конструктивно е по-скоро да се предложат допълнителни мерки за отглеждането им. ....страната ни е изпълнила всички изисквания във връзка с хуманното отношение към кокошките и птицевъдите ще бъдат компенсирани чрез подпомагане тази година.”
Значи птиците и птицевъдите ще получат допълнителни мерки, компенсации за неблагоприятните последици и това е грижа на правителството.

Докато за компенсиране на неравностойното положение на жените – пълно мълчание, никаква грижа, никаква идея. Проблемът с патиците и гъските безспорно заслужава по-голямо внимание.

А иначе, в крайна сметка решението за нашето бъдеше е едно и също – отглеждани за определена цел, да си знаят мястото и като му дойде времето – и жените, и гъските – под ножа!