Какво стана със средната класа?

Въпрос: Що е то средна класа в Югоизточна Европа?
Отговор: Предимно новобогаташи със съмнителни състояния. В скоби: Истинската, демократично ориентирана средна класа е принудена да търси спасение в чужбина.

Прекалено бедна, за да е богата и прекалено богата, за да е сред бедните: този афоризъм добре описва ситуацията на средната класа в Румъния. След политическите промени от 1989 година, там постепенно започна да се заражда средно съсловие като гръбнак на обществото. През 2008 година близо 20% от населението на страната можеше да бъде причислено към него. После обаче дойде стопанската и финансова криза, която намали значително нивата на доходите в страната, а с това броят на числящите се към средната класа се стопи наполовина. Подобна е и ситуацията в другите страни от Югоизточна Европа. В Сърбия и Хърватия например около 10% от населението могат да се похвалят с доходи, с които влизат в графата "средна класа".

В България този процент е дори по-нисък: според актуални изследвания, към средната класа се числят между 4% и 8% от работещото население на страната - т.е. между 100 000 и 200 000 души. Става дума предимно за добре платени служители на чуждестранни компании, банки и осигурителни дружества, които обаче не винаги притежават финансовата самостоятелност, характерна за средната класа. Тези хора са вечно застрашени от социално "изпадане", в случай че работодателите им напуснат страната или съкратят броя на служителите си.

Моторът на демокрацията

Средната класа обаче не се дефинира единствено с икономически критерии. "Тук става дума за социална група, която е носител на демократичния ред и пазарно-конкурентния принцип в обществото", пояснява Волфганг Хьопкен от германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя е принципно заинтересована от стабилни демократични и икономически условия, защото само те й позволяват да поддържа своя бизнес и стандарт на живот.

И преди Втората световна война средната класа в Югоизточна Европа е развита само в зачатък. Впоследствие комунистическите режими в тези страни доведоха до почти пълното изличаване на тази класа. "На нейно място се появи социалистическа интелигенция, състояща се главно от представители на академичните среди и на администрацията. Тя обаче е нещо съвсем различно от онова, което в Централна Европа разбират под понятието "средна класа"", казва Волфганг Хьопкен.

В централноевропейските страни това понятие включва и други компоненти: например граждански ангажимент и граждански инициативи. "А в това отношение страните от Балканския регион са силно недоразвити", констатира и културоложката от Йена Габриела Шуберт. Според нея може дори да се говори за липса на гражданско общество в Югоизточна Европа.

Грешките на миналото

Демократичните промени в началото на 90-те години на миналия век повлияха на икономическата и социална ситуация в бившите социалистически държави, но не доведоха до укрепването на средното съсловие. Първият некомунистически президент на България след промените - Петър Стоянов - днес признава, че са били допуснати основни грешки в начина, по който е била извършена приватизацията в страната. "Парите отидоха у тези, които продължават да доминират българския преход така, както го правят от самото начало", казва Стоянов пред в. "24 Часа".

В резултат на това в българската икономика и общество се създадоха олигархически структури, които възпрепятстват свободната конкуренция в много сфери на живота. "Тази нова средна класа в голямата си част обаче не е създадена благодарение на реални предприемачески усилия, а е резултат от натрупването на  съмнителни пари в сивата зона на полулегалността и съответно не може да бъде причислена към демократично ориентираната средна класа", подчертава Волфганг Хьопкен и допълва: "Въпросните среди изобщо не са заинтересовани от създаването на добре функционираща правова държава, а гледат да утвърдят клиентелистки отношения и политически структури, които биха им позволили да продължат да съществуват по обичайния за тях начин."

Типично за Балканите е и още нещо. "Става въпрос за едновременното съществуване на две неедновременни тенденции", казва културоложката Габриела Шуберт. Какво има предвид тя? Че голяма част от местните хора се стремят към новото и модерното в бита: нова домашна техника, най-нов модел автомобил и мода, позната им от Запада. От друга страна обаче същите хора предпочитат традиционните патриархални символи и стойности. Сексистките представи за жената доминират попкултурата на региона, в почти всички стани от Югоизточна Европа мачисткият турбо-фолк е широко разпространен.

Емиграцията - опасност и шанс

Продължаващият емигрантски отлив от Балканите също застрашава средната класа в този регион. Особено младите и добре образовани хора напускат масово родните си страни. Това нанася огромни икономически щети на засегнатите държави. "Погледнато в дългосрочен план обаче този процес може да има и положителен ефект", смята Волфганг Хьопкен. Например тогава, когато емигрантите се завърнат обратно и започнат да прилагат усвоените на Запад норми в родните си страни или започнат да използват икономическите си контакти със Запада, за да развиват търговски отношения.

И все пак балканските страни няма да са в състояние да изградят широка и стабилна средна класа без помощ отвън. В това е убедена Габриела Шуберт. "Членството в ЕС е единствената възможност за тези страни да създадат равни условия и шансове за развитие, включително и за младите хора в региона", казва културоложката.