Работа или робство

Не е тайна, че през последните години с всеки изминал ден се увеличава броят на хората, които искат да напуснат България, за да отидат да работят на едно „по-добро” място с „по-добро” заплащане. Дали обаче в действителност получават това, за което са тръгнали? Някои от тях успяват да се реализират. Не малка част се оказват жертва на измамници. За колосалните размери на трафика на хора най-добре говорят цифрите. Факт е, че за 2012 г. приходите от тази дейност по данни на ООН са 32 млрд. USD. Цифрата е близка до тази, която се получава от търговия с трафик на оръжие и на наркотици. В същото време броят на задържаните и осъдени трафиканти се брой на пръстите на двете ръце, а от хилядите жертви, едва няколко десетки са успели да се спасят.

Защо се получава така? Проблемът не е само в изобретателността на трафикантите, които си намират нови и нови начини за прехвърляне и експлоатация. От голямо значение е и законодателството в страната, към която са се насочили работниците. Така например проституцията в Германия е легална професия. „Това води до известна сложност. Принудителната проституция е наказуема и е нелегална, но е много трудно да се разграничи кога става въпрос за легална и кога за принудителна. Затова възможността на въздействие от страна на полицията е ограничен. За да се извършват проверки за легална професия се изискват допълнителни предпоставки”, обясни проф. Урсула Менле, заместник-председател на Фондация „Ханс Зайдел” и председател на комисията по федерални и европейски въпроси в Баварския Ландтаг. Тя е в България по повод на провеждащата се днес в София конференция на тема „Трафик на хора – рамки на противодействие в държавната политика и ролята на неправителствения сектор”.

Това именно е причината от 100 задържани жени при една хайка, само една да стига до това да дава показания пред съда, които да могат да бъдат използвани за обвиняване на заподозрените трафиканти.

Секс робините вече не заемат челното място, когато става дума за трафик на хора. Те бяха изместени от тези, които се ползват за трудова експлоатация. Такъв е примерът с Швеция. В Чехия трудовата експлоатация също има лек превес над сексуалната. Все по-уязвими стават по-младите. Един от най-честите начини да попаднат в капана на трафиканти е чрез обучения за изучаване на чужд език в съответната страна.

Колкото повече проучвате фирмата, която е обявила, че търси работници за чужбина, толкова по-сигурно е, че отивате да работите, а не да ви експлоатират. В този случай проявата на мнителност може да ви бъде от голяма помощ. Така намалявате до минимум опасността, заминавайки на работа в чужбина, действително да бъдете работници, а не да се превърнете в роби. „Много хора са примамени от атрактивно заплащане и добър начин на живот, но улиците на западните градове не са покрити със злато и не всяко обещание за сносен живот се превръща в реалност. В този случай покупката на еднопосочен билет не е най-добрата стъпка към по-добър живот. И да не забравяме, че Унгария, Румъния и България са трите страни на произход за трафик на хора”, припомнят специалисти.

Факти

1. Основни райони, от които се набират хора за трафик в България са Сливен, Варна, Бургас, Добрич, Русе, Пловдив, Пазарджик и Монтана.

2. Потенциално най-уязвимата група за трафикиране е ромското население.

3. Използват се за сексуална експлоатация, джебчийство, трудова експлоатация и за продажба на новородени.

4. Причините са бедност, безработица, липсата на образование, неграмотност сред ромско население и липса за опити по отношение на безопасна миграция, насилие, основано на полов признак.