Хелмут Кол планирал да изсели половината турски имигранти от Германия

След идването си на власт през 1982 г. Хелмут Кол имал намерение да изсели от Западна Германия половината турски имигранти. Това става ясно от секретен протокол от преговори на бившия германски канцлер с тогавашния министър-председател на Великобритания Мрагарет Тачър, състояли се през октомври същата година в Бон. На документите, разсекретени от британския национален архив, се натъкнали журналисти от сп. „Шпигел“, което ги публикува.

Според протокола, германският канцлер Хелмут Кол смятал, че е необходимо да се съкрати двойно броят на турците във ФРГ, но не искал да огласи тази своя идея публично. По неговото мнение, властите не били в състояние да асимилират такъм голям брой турски емигранти, колкото имало към онзи момент в страната. Онези, които останели, щели да бъдат длъжни да научат немски език.

Кол заявявал, че турците трудно и неохотно се интегрират в европейската култура. По думата му, държавата имала по-малко трудности с португалците, италианците и дори с преселниците от Югоизточна Азия. Той аргументирал мнението си със съществуващата при турците практика на принудителни бракове, като и с това, че те по-често от представители на други националности, се хващат да работят нелегално.

Канцлерът планирал да изплати на турските работници компенсации. Тази програма започнала да се изпълнява през 1983 г., когато властите в Западна Германия обещали на турските имигранти да им върнат натрупаните пенсионни вноски и допълнително да изплатят по 10 500 марки на всеки, който реши да се завърне в родината си. От тази мярка обаче се възползвала съвсем малка част от тях – едва около 10 000 турци.

През 1982 г. във ФРГ имало около 1,5 млн. турски имигранти (по последни официални данни, през 2011 г. в Германия живеят близо 2,95 млн. души с турски корени). Повечето от тях били дошли по силата на сключен през 1961 г. спогодба за трудова миграция. Тогава се е смятало, че те ще си заминат, след като поряботят 2 години, и не се е предполагало, че ще доведат и семействата си. През 70-те години договореността е допълнена именно с възможността имигрантите да доведат във ФРГ жените и децата си.

През 80-те години безработицата се увеличава сериозно и, когато през 1982 г. Кол оглавява кабинета, в страната 1,8 млн. души нямат работа. При тези условия голяма част от германците започват да гледат на имигрантите като на заплаха за собствените работни места, обяснява немският историк Улрих Херберт.

Миграционната политика на Кол, който е на държавното кормило до 1998 г., се променя през 90-те години. По негова инициатива родените в Германия внуци на турски емигранти получават право на немско гражданство. През 2001 г. самият той се сродява с турско семейство – по-малкият му син Петер се жени за туркиня, с която се запознава по време на следването си в САЩ.