Колко риба яде българинът

Рибата е сред един от най-деликатните от гл.т. на преработка риба. От водата до трапезата пътят е дълъг и минавайки през него трябва да се спазват много повече хигиенни норми в сравнение с други продукти. Контролът е завишен и редица български институции и чуждестранни специалисти реализират одит. В почти всички български предприятия, които преработват риба и рибни продукти има и вътрешни лаборатории, които извършват контрол. БАБХ също извършва регулярен контрол и в зависимост от резултатите определя колко често да са проверките през годината. В едно от чуждестранните предприятия у нас работят и двама шведи, които извършват ежедневен контрол, коментират от бранша.

Интересен е фактът, че след затварянето на някои от фабриките за преработка на рибни продукти в Северна Африка, те са се насочили към България. Така страната ни преработва например скариди, които след това опакова и изнася в Западна Европа, както и на далечния азиатски пазар, като Китай, Япония и Южна Корея.

По официални данни, българинът консумира по 6.7 килограма риба на година, което го нарежда на едно от последните места сред държавите-членки на ЕС. В същото време обаче за 2022 г. са издадени 100 000 риболовни билета и според специалисти, реалната консумация на риба и рибни продукти е 10 килограма на година. Изчислението е направено и на база внос, износ и производство на рибни продукти. Внасяме 50 000 тона риба и римни продукти, ловим около 15 000 тона от Черно море и Дунав, развъждаме 15 000 тона. Общо това прави 80 000 тона. Официално изнасяме 10 000 тона и остават 70 000 тона у нас, разделено примерно на 7 милиона души населението, се човек се пада консумация от около 10 килограма риба на ден.

В световен мащаб се очаква през следващите години да има свръх търсене на рибни продукти. Лекари и диетолози все повече препоръчват в съветите си за здравословно хранене, консумирането на риба и рибни продукти. Рибата и аквакултурите могат да предоставят качествен заместите на протеини.

На кръглата маса „Качеството и безопасността на рибните продукти в България", организирана от Сдружение "За достъпна и качествена храна" и Асоциацията на производителите на рибни продукти се коментира и въпросът с нелоялните практики.

„Така популярните нелоялни търговски практики, които са известни на обществото, не са открити днес. КЗП заедно с БАБХ, икономическа полиция и други органи на контрол установява по верига търговец-физическо лице-потребител, немалко нелоялни търговски практики. В последно време станаха по-масирани проверките. Последните две седмици имаме над 360 проверки. Тъжното е, че от тях сме открили съмнения за поне 370 нелоялни търговски практики. Другото тъжно е, че немалка част от тези практики се установяват в големи търговци, които аз лично се надявам, че е поради недостатъчен контрол, защото другото би било умишленото им реализиране“, коментира Константин Арабаджиев от КЗП.

Едни от честите практики са разлика в грамажите в магазините, разлика в цените върху етикетите и това, което се маркира на касата. Понякога има драстични различни. Търговците казват, че това е техническа грешка, но законът е категоричен и това нарушение се наказва. Другото често срещано явление, което най-често се наблюдава в големите вериги мазани, е обявяване на промоционални стоки, а като се отиде на място или е изчерпана или в недостатъчно количество спрямо обявената промоция.

„Специално за рибата, което сме имали като нелоялна търговска практика, е в ресторантите цената да е 50 лв. за кг. Но никъде няма информация, че това е живо тегло, защото като махнеш главата, кожата и т.н. остава 500-600 грама. Това е една от нелоялните търговски практики с риба и затова е задължително всеки един ресторантьор или търговец да пише, че цената е за килограм живо тегло“, поясни Арабаджиев.