Дългото българско завръщане

Млади и образовани българи, напуснали страната си, за да дирят късмета си в чужбина, все по-често се решават на обратната стъпка. Искат да се върнат и да търсят попрището си в България. Мнозина вече са го сторили.

Какво ги подтиква към тази стъпка, какви са мотивите им? Кореспондентът на Дойче веле Николай Цеков потърси отговорите от двама участници в тазгодишната трудова борса за млади и образовани българи, протичаща под мотото: "Кариера в България - защо не?"

„Има ли работа при вас?“ е най-често задаваният въпрос на тази станала вече традиционна среща между завършили образованието си в чужбина млади българи и чуждестранни инвеститори. Неформалната трудова борса се организира за трети пореден път. През последните две години тя спечели наградите за най-добро бизнес-събитие в България.

Над хиляда са участниците в тазгодишната борса. Една трета от кандидатите за работа търсят места в управлението и бизнес-администрацията, а близо половината се интересуват от маркетинга и консултантските услуги. 51 процента от младите хора заявяват, че вече са се върнали в България или ще го направят непосредствено след дипломирането си.

Шансове и реалности

Предложенията на работодателите за престижни места с добра заплата и възможности за издигане в кариерата или дори само за стаж са далеч по-малко от запитванията. Подборът е сложен и често задължителните интервюта и тестове се провеждат в рамките на три и дори шест месеца до окончателното решение по подадените заявки.

„Сименс-България“ предлага свободни места за инженер по медицинска техника и юрисконсулт. „Трудно намираме инженери“, казва шефката по подбора на кадри в компанията Мария Петрова. Под ръководството на Ивайло Василев в държавната фирма „Ръководство въздушно движение – РВД“ работят 230 авиодиспечери. Завърналият се от Австралия бивш емигрант смята да привлече още поне 35 млади служители на възраст до 30 години. "Имаме над хиляда молби за работа, като много от тях са от млади българи в Холандия, САЩ, Австралия, Великобритания и Германия", казва Василев.

С какво България привлича?

31-годишният Ивайло Тихолов живее от 13 години в Атина, завършил е информатика. Сега е безработен. Докато следвал, за да се издържа работел на различни места - разнасял пици "на черно" със собствения си мотор, работел като куриер. Заплащането било нищожно, освен това не получавал компенсации за трудови злополуки, каквито на няколко пъти имал, разказва Тихолов. "Напатих се с работодатели, тежка работа и тежък живот. Затова искам да се върна и да работя по специалността си в родината“, обобщава одисеята си младият варненец.

27-годишният Велин Пеев се е завърнал преди пет години от Белгия, където завършил магистратура по международни икономически отношения. „Не вярвам след падането на ограниченията за наемане на българи от 1 януари 2014-та година много мои сънародници да си намерят квалифицирана работа в Западна Европа, не на последно място заради езиковата бариера. В Белгия работодателите задължително изискват от кандидатите да владеят свободно френски, фламандски и английски. Освен това животът там е много скъп и след разходите за прехрана, режийни, транспорт и особено за квартира, си на нула“, споделя Пеев.

Преди две години и половина той е заел с конкурс място в Министерството на финансите и смята, че работата в държавната администрация е доста добър избор за завършващите в чужбина млади българи. „Около 15 процента от младите ми колеги са се завърнали от чужбина. Има много митове за връзкарството при назначенията в министерствата, но не всички са правдоподобни. Не е вярно, че сме зле платени или че нищо не правим. Всъщност непотизмът съвсем не е само българско явление. И в Белгия шефът на „Нестле“ има племенник, за чието назначение няма как да не се погрижи...“, твърди младият финансист.

"Тук ми е добре"

Според него, освен носталгията по роднините, приятелите и родината, силен фактор за завръщането на много млади българи обратно в страната им са увеличаващите се възможности за успешна кариера.“Сред моите състуденти познавам поне трима, които се върнаха и направиха отличен старт като специалисти. При това те бяха приети на работа и в Белгия, но в крайна сметка предложенията от България се оказаха по-удачни“, казва Велин Пеев. „Бих обмислил и сега всяко предложение за работа на запад, но ще бъда много критичен към избора, защото познавам „подробностите“ на подобна алтернатива. Не виждам бъдещето си извън България. Тук ми е добре. Ще ми се младите хора в България да успяват да осмислят вярно и добре своите цели. Още по-важно е обаче да осъзнаят как да ги постигнат чрез почтени средства “, заключава Велин Пеев.