Румен Радев: България е заинтересована от сътрудничеството си с Казахстан

Господин президент, българското правителство наскоро одобри проект на Меморандум за разбирателство между Казахстан и България за развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут. Как оценявате перспективите за задълбочаване на икономическото сътрудничество между нашите страни в този контекст?

Средният коридор, официално наричан Транскаспийски международен транспортен маршрут, има значителен потенциал в близко бъдеще за укрепване на връзките между България и Казахстан. Като мултимодален търговски маршрут, свързващ Европа и Китай през Казахстан, Кавказ и Балканите, той придобива все по-голямо значение в контекста на глобалния геополитически пейзаж.

След намаляването на значението на Северния коридор, традиционния маршрут от Китай към Европа през Русия, в резултат на войната в Украйна и съпътстващия я режим на санкции, международният товарен транспорт все повече се преориентира към алтернативния Среден коридор. През 2024 г. обемът на товарните превози по този маршрут достигна 4,5 милиона тона, което е с около 65% повече от предходната година и няколко пъти по-високо от 2021 г. (586 000 тона).

Със съществуващите сухопътни маршрути между България и Турция, както и морската връзка през Черно море, свързваща българските пристанища Варна и Бургас с грузинското пристанище Поти, транспортната връзка между България и Казахстан има значителен потенциал за разширяване и увеличаване на обема на транспорта чрез използване на Средния коридор и неговото разширение на Балканите.

В този контекст Средният коридор представлява ключова стратегическа инициатива, която допринася за развитието на обещаващо сътрудничество между Република България и Република Казахстан. Той може да се разглежда и като логично продължение на Трансевропейския транспортен коридор VIII, който преминава през България, свързва Северна Македония, Албания и Италия и играе важна роля за свързването на Адриатическо и Черно море.

Средният коридор се основава предимно на съществуващата железопътна и пристанищна инфраструктура, но за пълното му внедряване са необходими допълнителни инвестиции и развитие. Държавите по маршрута предприемат активни стъпки, за да го позиционират като жизнеспособна алтернатива на Северния и Южния коридор. Тези мерки включват модернизиране и разширяване на пристанищната, железопътната и пътната инфраструктура.

Със сигурност нарастващото значение на Средния коридор ще доведе до по-дълбоко икономическо сътрудничество и разширяване на търговските връзки между нашите страни, които играят ключова роля в неговото развитие и функциониране. Освен това е важно да осъзнаем, че този маршрут е не само транспортен коридор, но и енергиен и дигитален коридор с огромен потенциал за по-нататъшен растеж.

За да се постигнат желаните резултати, е необходимо да се използва пълният набор от налични инструменти и да се осигури участието на всички заинтересовани страни не само на ниво държавни агенции, но и в бизнес средите.

По време на посещението ми в Казахстан съм придружен от представителна бизнес делегация, която включва ръководители на водещи и успешни български компании, работещи в областта на транспорта, логистиката, енергетиката и информационните технологии.

В рамките на посещението в Астана се провежда бизнес форум, който е платформа за установяване на директни контакти и бизнес връзки между компании от България и Казахстан. Това събитие допринася за по-нататъшното популяризиране на Средния коридор и укрепването на икономическите отношения между нашите страни.

Централна Азия все повече навлиза на международната сцена като единен регион. До каква степен България е заинтересована от разширяване на сътрудничеството не само с Казахстан, но и със страните от Централна Азия като цяло — например в областта на енергетиката или образованието?

Окуражаващо е, че страните от Централна Азия вече започнаха да си сътрудничат по екологични въпроси и изменение на климата — проблеми, които през последните години имаха сериозни икономически и социални последици за региона.

Проблемът с водоснабдяването остава един от най-острите и засяга целия регион. Както в много други части на света, страните от Централна Азия осъзнаха, че само чрез сътрудничество могат да се постигнат реални резултати.

Водата играе ключова роля в живота на градовете, селското стопанство и енергетиката. В същото време обилните валежи през последните години имаха катастрофални последици: масивните наводнения причиниха значителни щети, включително на селското стопанство. Съвместното преодоляване на последиците от тези климатични аномалии и обединяването на усилията за тяхното предотвратяване се превърнаха в солидна основа за развитието на по-тясно сътрудничество между страните от Централна Азия по геополитически въпроси, икономически и бизнес проекти, образователни програми и други области.

Бързо нарастващото геополитическо значение на развитието на Средния коридор е друг важен фактор, допринасящ за обединяването на усилията. Разширяването и модернизацията на съответната транспортна и логистична инфраструктура е в интерес на всички участващи страни, а ползите от подобно сътрудничество вече са очевидни. Както беше отбелязано, България е заинтересована от сътрудничество с държавите от Централна Азия с цел разширяване на връзките чрез Средния коридор. Този обещаващ глобален маршрут има висок потенциал за превоз на значителни обеми товари.

Друга важна област на сътрудничество е енергетиката. Вече стартирахме проект за пренос на „зелена“ електроенергия от Азербайджан и други кавказки страни през Черно море до страните от Източна и Централна Европа. Подобен проект би могъл да бъде обещаваща област за задълбочаване на партньорството на България с Централна Азия.

Друга важна област е сътрудничеството в областта на образованието и работната сила. Това е особено актуално предвид демографската ситуация в Европа, където населението застарява, докато страните от Централна Азия имат младо, енергично поколение, заинтересовано от обучение и намиране на работа в Европейския съюз. Вече започнахме сътрудничество с Узбекистан в тези области.

Каква роля, според Вас, трябва да играят малките и средните държави за осигуряване на глобална стратегическа стабилност и диверсификация на външната политика?

Това е изключително сложен въпрос и не може да има прост отговор. Сегашната геополитическа ситуация обаче сякаш създава по-благоприятни условия за малките и средните държави да заемат своето място в зараждащия се нов международен ред, действайки като важен балансиращ фактор и въвеждайки разнообразие във външната политика.

В ерата на конфронтация между двете глобални суперсили, такива държави биха могли само в изключителни случаи да си позволят да не следват политиката на доминиращата страна.

Съвременната световна система, която е в процес на формиране и преход към многополярност, дава на малките и средните държави повече възможности да демонстрират гъвкавост и независимост по въпросите на външната политика. Те получават възможност — както самостоятелно, така и в рамките на регионалното сътрудничество — да заявят своите позиции и интереси, които не е задължително да съвпадат с интересите на големите сили.

Спазването на принципите на ООН и нормите на международното право дава на такива държави както морално право, така и политическа защита, позволявайки им да провокират разногласия и, поне в политическа форма, да се противопоставят на нарушенията на международния ред, основан на правила.

В кулоарите на 92-рото Общо събрание на Световната организация за здравеопазване на животните, Казахстан и България обсъдиха програма за развитие на индустриални млечни ферми, която предвижда внос на чистокръвни млечни говеда от страните от Европейския съюз. Как се планира да се развива сътрудничеството с Казахстан в тази област по отношение на ветеринарната безопасност и логистиката при доставката на чистокръвни говеда?

България има значителен опит в областта на индустриалното млечно животновъдство. Най-голямата млечна ферма в Източна Европа се намира на територията на нашата страна. Освен това, високопоставени научни и образователни институции работят активно в тази област. Геномните технологии също се развиват интензивно. Благодарение на тази база, България има потенциал да се превърне във водещ партньор от страна на Европа в обмена на разплодни животни, технологии и успешни практики. Същевременно създаването на логистични коридори за транспортиране на животни, организирани по начин, гарантиращ ветеринарна безопасност, ще изисква сериозна и целенасочена работа. Това подчертава значението на сътрудничеството както при установяване на бизнес партньорства, така и при междуведомствено взаимодействие.

Брюксел официално одобри прехода на България към еврото от 1 януари 2026 г. Какви ключови икономически и социални промени очаквате от присъединяването към еврозоната? Как България планира да минимизира възможните рискове, свързани с тази стъпка?

След присъединяването на България към Европейския съюз, няколко правителства си поставиха за цел да се присъединят към еврозоната, което е и задължение на страната, залегнало в Договора за присъединяване към ЕС. В средносрочен и дългосрочен план се очаква присъединяването към еврозоната да донесе значителни ползи за българската икономика. Използването на еврото би трябвало да допринесе за по-голяма стабилност и финансова интеграция на икономиката, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да отвори нови търговски възможности.

Важно е обаче да се има предвид, че присъединяването към еврозоната ще засегне всеки български гражданин. Последното проучване на Евробарометър, проведено от ЕС, показа, че 50% от българите са против приемането на еврото на този етап, докато 43% подкрепят този ход. Съществуват опасности, че въвеждането на еврото може да доведе до повишаване на цените, подобно на опита на някои страни, които вече са се присъединили към еврозоната.

Следователно социалната подкрепа е от съществено значение за успешното осъществяване на тази мащабна трансформация. Тя може да бъде постигната само чрез сериозен ангажимент от страна на отговорните институции – не чрез императивен политически тон, а чрез реални действия, насочени към предотвратяване на всякакви опити за нелоялна пазарна спекулация с потребителските цени. Задълбоченият анализ на социалните и икономическите последици от приемането на еврото, както и съответните институционални мерки, са не по-малко важни и на това разчитат гражданите на България.

Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform