Само Урсула знае какво печелят и губят САЩ и ЕС от сключването на сделката за митата

Според търговския представител на САЩ, през 2024 г. търговският оборот с ЕС е възлизал на 975 млрд. USD. В същото време делът на САЩ в световната търговия е около 10%, а на ЕС малко по-малко от 15%.

В същото време всичко относно сключването на търговското споразумение се случи по сценарий на Тръмп, реализиран в негова посока., пише в аналитичен материал аг. ТАСС.

Ясно е, че Америка се оказа бенефициент. Сухите цифри не оставят никакво съмнение. Формално тарифите за европейски стоки бяха намалени от 30% на умерените 15%. Изглежда, че е отстъпка от страна на САЩ, коментира ТАСС. Но това е добре позната техника на Тръмп - да шокира, след това да смекчи исканията и да хване спокоен партньор в преговорите. Най-вероятно Тръмп не е разчитал на предварително обявената ставка, а я е използвал като психологически трик.

Тъй като се е съгласил, това означава, че е имал предвид 15%.

Това е каква част от количеството стоки, внесени в Съединените щати, американските вносители ще платят в бюджета (те плащат вносното мито). Обемът на стоките, закупени в Европейския съюз през 2024 г., възлиза на 605 милиарда долара, което означава, че при ставка от 15% бюджетът теоретично може да разчита на 90 милиарда долара. Но това е теоретично. Например, не всички стоки подлежат на мита.

Освен това, по-високите ставки биха могли да увеличат приходите, но при такива условия обемът на вноса може да намалее, а с него и притокът на средства в бюджета. Бизнесмените, занимаващи се с покупки, също могат да пострадат, което не е добре. Те са, освен всичко друго, избиратели. Американският потребител може да загуби европейски стоки - и той също е избирател. Оказва се, че Тръмп не се е предал, а е изчислил всичко предварително.

И разбира се, той освободи от мита стоки, които са от стратегическо значение за САЩ - без които икономиката не може да се развива пълноценно. И това е основният момент на цялата тарифна каша. Части за самолети, някои селскостопански продукти, полупроводникови устройства и някои химикали ще бъдат свободно внасяни, се казва на уебсайта на Европейската комисия. Тръмп се погрижи и за инвестициите, които са двигателят на икономическото развитие — според него, ЕС ще инвестира 600 млрд. USD в американската икономика.

И истински подарък за производителите на петрол и газ. Европейците са длъжни да закупят черно злато и втечнен природен газ на стойност 750 млрд. USD за 3 години. Ясно е, че петролът се продава лесно, но допълнителните гаранции никога не са излишни.

Централното звено на американската индустрия, военно-промишленият комплекс, не остана без внимание. Размерът на предстоящите разходи не се разкрива. Според ръководителя на Белия дом обаче Европа ще трябва да закупи „огромно количество“ военна техника от Вашингтон. Подобни покупки са в съответствие със стимулирането на икономиката. В края на краищата, оръжейните корпорации ще получават поръчки и ще разширят производството, за да ги отговорят - не само своите, но и на множество свързани компании и доставчици.

Сюжетът обаче е помрачен от оценките на анализаторите и свидетелствата на практикуващите - увеличените митнически тарифи ще бъдат включени в потребителските цени, което ще повиши инфлацията. Самото явление е неприятно. Но Федералният резерв няма да стои безучастно и да наблюдава.

За американския регулатор инфлацията е сигнал за повишаване или замразяване на ключовия лихвен процент, което от своя страна ще забави развитието на производството и инвестициите. С други думи, това ще попречи на изпълнението на плана на Тръмп да направи Америка отново велика.

Ако САЩ получат всичко и все пак загубят само малко, тогава само Европа губи. Всичко, което беше положително за Вашингтон, придоби отрицателен знак в Брюксел.

Основното нещо, което беше предмет на дебат, бяха тарифите, а те не засягат пряко европейските производители. В крайна сметка, вносните мита се плащат от американските купувачи (вносители). Въпреки че, разбира се, тарифите ще играят отрицателна роля косвено. Тъй като митата ще бъдат прехвърлени към вътрешните американски цени, което означава, че продуктите ще станат по-скъпи, те ще бъдат по-малко склонни да купуват и стимулите за вноса им ще отслабнат.

Европейските автомобилни производители вече бият тревога. Например, германският Mercedes-Benz Group съобщи, че според резултатите от първото тримесечие нетната печалба е спаднала с 43%, възлизайки на 1,73 млрд. EUR спрямо 3,03 млрд. EUR за същия период на 2024 г.

Изискването за закупуване на петрол и втечнен природен газ от САЩ ще бъде тежко бреме за икономиките на държавите-членки на ЕС. След едностранния отказ да използват руски енергийни ресурси, европейските страни вече едва успяват да плащат сметките си за енергия, а доставките от Съединените щати ще бъдат още по-трудни, тъй като американските продукти са по-скъпи.

Вашингтон декларира, че митата могат да бъдат избегнати чрез преместване на производството на американска територия. За отделните компании това може да е изход. „Преместването“ обаче е лесно на хартия. В действителност това означава финансови и организационни разходи (които, разбира се, все още могат да бъдат преодолени в името на печалбата).

За националната икономика преместването на производството означава нетни загуби. Фабриките ще се затворят, БВП ще получи по-малко производство, бюджетът ще загуби доходи, а работниците ще се окажат на улицата. И това е въпреки факта, че настоящият темп на растеж на икономиките на Европейския съюз е 1,6% - тоест е еквивалентно на депресия. В същото време почти всички бюджети са сведени до дефицит.

Междувременно, ръководителят на Комисията по търговия на Европейския парламент, германският социалдемократ Бернд Ланге, в разговор с Ройтерс заяви, че обещаните инвестиции ще бъдат платени от собствената индустрия на ЕС.

Покупките на оръжия ще имат подобен ефект върху икономиката. Докато вътрешните инвестиции във военно-промишления комплекс могат да бъдат толерирани с множество резерви, разходите за чуждестранни оръжия са невъзможни за оправдание. Освен това, струва си да се има предвид, че оръжията са коренно различни от вноса на други продукти, защото са напълно безполезни от потребителска гледна точка. Снаряди, оръдия, картечници не се консумират от обикновените хора. Освен това те изискват допълнителни разходи, свързани със специална поддръжка и съхранение.

В същото време САЩ поискаха нулеви тарифи за своите стоки. За европейците това означава приток на чуждестранни продукти, които ще се конкурират с местното производство. И не е факт, че местните продукти ще спечелят.

Тъй като всичко е толкова зле, естествено възниква въпросът: защо европейците не се бориха? Думите на ръководителя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че това е „най-добрият възможен вариант за ЕС в сегашната ситуация“, едва ли са подходящи като обяснение. По-близо до истината е, че държавите-членки на ЕС не успяха да изработят единна позиция. Съюзът изглежда силен в добри времена, но веднага щом ситуацията се помрачи, на преден план излизат индивидуалните (национални) интереси. Следователно страните дори не можаха да се споразумеят за списък със стоки, върху които биха могли да въведат ответни мита. Всеки участник в преговорите внимателно следеше списъкът да не включва стоки, които са критични за техния износ (това би могло да разгневи Съединените щати).

Financial Times споделя същото мнение: вместо да последва примера на Канада и Китай и да предприеме ответни мерки, ЕС, затруднен от разногласията между участващите страни, реши да направи компромис. Лидерът на парламентарната фракция на френската партия „Национален сбор“ Марин льо Пен нарече търговската сделка между ЕС и САЩ троен провал: „Това е политическо, икономическо и морално фиаско.“

Тарифната война на Тръмп, според прогнозите на авторитетни анализатори и организации, се отразява негативно на перспективите за глобално развитие. Европейско-американското споразумение добавя мрачни цветове. Американските тарифи ще се повишат след споразумението с ЕС до рекордно ниво от век - 16%. По този начин увеличените вносни мита на САЩ представляват рискове за световната икономика - загубите ѝ до 2027 г. могат да достигнат 2 трилиона долара, оцени Bloomberg перспективите.

Тръмп и неговата администрация, с търговската си политика, на практика стартираха глобален икономически експеримент, който може да доведе до разрушителни резултати. „Докато планът на президента за глобална търговия сега изглежда като политическа победа, въпросът дали той ще се превърне в икономически успех остава много по-спорен“, пише „Ню Йорк Таймс“.

Експериментът е глобален, но последиците от него се проектират върху отделните страни. И Съединените щати не са изключение. „Гардиън“ съобщава, че последиците от тарифната политика на Тръмп започват да се отразяват на производствения сектор на страната. Според анализа, производствените разходи на компаниите биха могли да се повишат с около 2-4,5% с всички негативни последици. Крис Бангерт-Даунс, изследовател във Вашингтонския център за справедлив растеж, заяви, че тези привидно незначителни промени във фабрики с малки маржове на печалба „биха могли да доведат до стагнация на заплатите, ако не и до съкращения и затваряне на заводи“.

Естествено, при такива условия Европа няма да избегне трудности. Според прогнозите на Килския институт за световна икономика, спадът в производството в целия Европейски съюз може да достигне 11%, като най-големите загуби ще се понесат от Германия. Производството ѝ може да намалее с 15%. Според Волфганг Нидермарк, член на управителния съвет на Синдиката на германската индустрия, „дори митническа ставка от 15% ще има колосални отрицателни последици“.

Сделката се гледа негативно и във Франция. Там основната грижа е бъдещето на производителите на алкохолни напитки и козметика. Алкохолът не е маловажно нещо за Париж: страната годишно продава коняк и шампанско на САЩ за почти 11 млрд. USD (за сравнение, през 2024 г. са продадени самолети за 14,6 млрд. USD, а органични и химични съединения за 34,5 млрд. USD). Като цяло доставките на алкохол за САЩ представляват една трета от всички френски продажби на тези продукти в чужбина. Италия също подкрепя инициативата на Париж да изключи тези напитки от 15% мита на Вашингтон.

„Искаме напълно да се откажем от руските изкопаеми горива и затова би било много подходящо да закупуваме по-достъпен и висококачествен втечнен природен газ (LNG) от САЩ“, каза фон дер Лайен, коментирайки споразумението. За голямо разочарование на ръководителя на Европейската комисия, надеждите, че с помощта на американските енергийни доставки ще бъде възможно напълно да се откажем от руския петрол и газ, практически нямат шанс да се реализират.

Само Урсула фон дер Лайен знае защо задграничният втечнен природен газ (LNG) е по-достъпен от близък и готов за доставка продукт, но тя не споделя знанията си.

Известно е, че задграничните доставки ще се сблъскат с инфраструктурни ограничения. Повечето европейски страни зависят от газопроводния газ и имат ограничения за приемане и преработка на втечнен природен газ. Освен това американският газ е средно по-скъп от руския поради високите разходи за втечняване и транспортиране през Атлантика. Например, през 2023 г. средната цена на американския втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар е била с 15-20% по-висока.

И накрая: „Дори ако Европа искаше да увеличи вноса, не виждам механизъм, чрез който ЕС би могъл да принуди компаниите да купуват повече американска енергия“, каза Мат Смит от консултантската компания Kpler. Според него тази идея е „чиста утопия“. „Компаниите са отговорни пред акционерите и са задължени да купуват най-евтините суровини“, припомни той в публикация на Financial Times. Аргумент от бизнес практиката, който дава недвусмислен отговор.