Карлос Контрера пред ФАКТИ: Виновник за водната криза е държавата, която от глупост и корупция пилее ресурса

Водна криза в страната, столичен квартал без парно по време на отоплителния сезон. Трябва ли да се молим зимата да вали, но и да е мека… Пред ФАКТИ говори Карлос Контрера, общински съветник в София от ВМРО .

- Г-н Контрера, вие сте общински съветник в София, но и в ръководството на ВМРО . От години предлагате възможности за подобряване работата на ВиК сектора в България. Кой ви чу и кой не – до този момент?
- Поне от пет години от ВМРО повтаряме, че иде водна криза, а състоянието на ВиК сектора като цяло е плачевно. Последните големи ВиК проекти бяха 2020-2021г., когато се отпуснаха сериозни средства към общините. От тогава досега почти нищо не е свършено. Най-големият виновник за водната криза е държавата, която заради безхаберие, глупост и корупция пилее водния ресурс. От години някои ВиК са в колапс - технически, технологичен, финансов. Не може да имаш 60-70-80% общи загуби на вода и да твърдиш, че доставяш вода на населението. Чуваемост, като че ли няма за предложенията. Ето, най-простото и логично нещо, внесохме го в Министерски съвет от ВМРО - да се съберат главните инженери на всички ВиК , всеки да посочи кои са проблемните участъци, какви мерки трябва да се вземат, да обсъдят тези експерти помежду си техническите решения. Логично е. Експертите имат какво да кажат и да ни дадат решения. След вземане на мерките да измерим колко са загубите, какъв е ефектът. В момента има усещане, че от политиците се очаква да дадат технически решения, което е абсурдно. Политиците трябва да осигурят условията - правна рамка, създаване на организация, финансиране, а експертите са тези, които да кажат кои участъци да се ремонтират, как да се ремонтират, кои помпи, тласкатели да се сменят и т.н. Има една камара проекти за язовири за питейни води - трябва да се застане ясно и да се даде тласък тези проекти да тръгнат, т.е. да започне проектирането поне. Тук е нужна политическа воля - не нещо друго.

- Имаме режим на водата в Плевен и Ловеч, но вече сме готови да приемем еврото … Как звучи това?
- Ние сме страната на чудесата. Затова сме в такива житейски парадокси. Кризата с водата в Плевен и Ловеч се очертаваше от години. Взеха ли се мерки - не. И сега берем плодовете на управленското безхаберие и корупцията. От подземно строителство и подземна инфраструктура най-много се краде, защото не е ясно какво се случва отдолу. Пример за това са т.нар. водни цикли из градове и села, при които уж тръбите се смениха, а пак или няма вода, или няма налягане, или водата е с лоши качества... Дали сме готови за еврото е друга тема. Аз смятам, че не сме - публичните финанси са на салата, имаме близо 800 000 енергийно бедни в държавата, средната ни покупателна способност е далеч от нивата на страните в Еврозоната .

Политическата класа може и да е готова за еврото , но не и хората.

Предвиждам хаос и институционален колапс след 1 януари 2026г., защото институциите са готови за въвеждане на еврото на хартия, по документи, но фактически никой не знае какво прави и какво да прави.

- Създаде се Национален борд по водите. Колко вода очаквате да създаде, да произведе този борд, за да се напълнят язовирите у нас…
- Това е политически орган, а не експертен. Нямам особени надежди, че ще се свърши нещо съществено. Може и да ни изненадат, де. Ако се прояви политическа и управленска воля, може да се задвижат някои проекти за ВиК , което би било добре. Имаме примери с подобни структури през годините, имахме БОРКОР и т.н. Ефектът какъв беше? Но да им дадем шанс все пак, ако се вслушат в експертите току-виж пък отпушили някои процеси. Могат да ускорят, например, крайно необходимите ремонти на яз. Огоста и яз. Бели Искър. Те все се отлагат, явно защото няма воля, но са спешни, неотложни. Яз. Огоста е ключов за Северозапада.

- Говорите за създаване на Държавен фонд за инвестиции във ВиК мрежата. Коя институция, кое министерство отговаря за ВиК мрежата. Можете ли да я посочите?
- ВМРО от години предлага създаването на такъв фонд като инструмент за финансиране само на ВиК проекти, на проекти за питейни води. Идеята е да функционира като Фонда за пътна безопасност, т.е. целево, само за ВиК проекти. Средствата могат да дойдат от бюджета, от таксите за водовземане , инвестиционни заеми и т.н. Фондът разглежда проектите, отстранява бележките, определя кои проекти са приоритетни и ги финансира. Тук говорим не за смяна на тръби по градове и села, а за ремонт и реконструкция на магистрални водопроводи, помпени станции, сондажи, пречиствателни странции за питейни води, ремонт на язовири и прочие. В момента МРРБ , МОСВ , МЗ , НЕК , КЕВР и още структури имат отношение към управлението на водния ресурс.

- А не е ли проблемът в това размиване на отговорност…
- Размива се, но и също така се блокират процесите в едно безкрайно съгласуване. Годините минават, ситуацията излиза извън контрол по места. Въпрос на управленско и законодателно решение е да се промени ясно йерархичната структура на отговорност. Кой да бъде водещ, кой да отговаря, това трябва да реши законодателят. Сега МРРБ отговаря за ВиК мрежите, за съоръженията, МОСВ отговаря за водните тела, за ресурса. Този дуализъм лесно може да бъде решен с вътрешно преструктуриране на министерствата, но не виждам как ще стане, защото има твърде много интереси и никой не иска да си даде периметъра, който е заградил. Това е обективната истина и трябва да си я кажем.

- Много експерти говорят за основни ремонт на язовири за питейни води. А пари…
- Пари може да се вземат от държавния бюджет за сметка на прахосването на пари за дигитализация , администрация. От таксите за водовземане , от инвестиционни заеми. ББР би могла да финансира ВиК проекти на общините. Варианти има, воля няма.

- И за друга вода да си поговорим – за топлата. Която май ще липсва в „Дружба“ 2 до края на годината. Защо всяка година „Топлофикация“ – София изненадва столичани – я със сметка, я с ремонт…
- Топлофикация-София се държи умишлено от държавата в положението на болния човек. Вместо с антибиотик, лекуваме бактериална инфекция с ибупрофен . Мрежата е остаряла, на места крайно амортизирана, да не кажа опасна. Както знаем, проблеми всяка година има с топлоподаването не само в „Дружба“, но и в „Младост“, кв . „Изток“ и т.н. Трябват инвестиции, но в големи мащаби, а не да се сменят по 4-5-10 км . тръби на година.

Топлофикация е в нормативен и регулаторен капан.

Съвсем легално държавата я източва през Булгаргаз и БЕХ . Говорил съм много пъти за това. Няма политическа воля това да се промени през Закона за енергетиката.

- Тогава?
- Смятам, че, след като очевидно ще работим в такава рамка, държавата да си взем е „Топлофикация“ -София чрез дълг срещу собственост, да им прехвърлим собствеността и решенията да са в този, който държи и ножа, и тоягата, и хляба образно казано. Не може разходите ти да са 1000 лева, да ти плащат 700 лева заплата, а да не затънеш в борчове. Така че кардиналното решение е държавата да си придобие „Топлофикация“. Много неприятно впечатление ми направи повърхностното изказване на енергийния министър Жечо Станков, който го играе регистратор, но не дава решения.

- В общината вече имаше комисии по темата. Някой отговори ли на простия въпрос - защо ремонт в началото на отоплителния сезон, а не през лятото?
- Комисии в общината бол. Съвременното Ганкино кафене. Приказват се едни велики приказки, едно и също се върти, но решения не се дават. Две години слушам в този мандат как ще се правят анализи. „Спаси София“ ще правят анализ, ПП -ДБ щеправят анализ, Терзиев ще прави анализ. Има одобрен доклад на консултанта „Блек едн Вийч “ от миналия мандат, там е казано какво трябва да се прави по реконструкция на мрежата. Не знаем, че трябва да се сменят котлите? Зачеркнали са го явно.Сега ще почват от нулата. Не е сериозно. Затова казвам, че „Топлофикация“ трябва да стане държавна, тогава ще има единоначалие, този, който определя регулаторната рамка, да управлява и технологично дружеството.

Сега държавата ти предпоставя рамката, продава ти природен газ през неизгоден договор, начислява лихви за нещо, което дори не потребено , след което ти казва - плащай, да ми пари...

Аз бих повдигнал и темата за енергийно бедните потребители на парно в София - има пенсионери, има инвалиди, работещи бедни. Как ги компенсира държавата, за да си плащат парното зимата? Те нямат пари за храна, парно ще плащат. И се получава един порочен кръг на задлъжнялост ...

- Какво чухте от ръководството на „Топлофикация“ – как ще правят ремонта, какво решение дадоха…
- Ние сме пред два варианта - първи вариант „Топлофикация“ не прави нищо, втори вариант – „Топлофикация“ на етапи извършва ремонт. При първия вариант рискуваме много и тежки аварии през отоплителния сезон. При втория - етапно спиране на топла вода и парно и пак неудобство за живущите. Това е ситуацията и тя е неприятна, който и вариант да се възприеме. Иначе „Топлофикация“ за пореден път действа като слон в стъкларски магазин. Чисто организационно и комуникационно объркаха нещата. Не се прави така. Този планиран ремонт трябваше да бъде комуникиран много по-рано, да се обяви ясен график, да се проведат срещи с домоуправителите. Ясно трябваше да се обяви етапността , а не бомбастичното 90 дни. От технологична гледна точка необходимостта е ясна, но създаването на организация беше белязана от пропуски. Да им е за урок и да не се повтаря.