Любомир Стефанов: Виждаме процес на „едно напред, две назад“. Сякаш всеки следващ парламент започва отначало

Огънят между управляващите партии и държавния глава Румен Радев продължава. През последната седмица администрацията на „Дондуков“ 2 остана без колите на НСО, Радев почти остана без правото да назначава шефовете на службите, а Бойко Борисов обобщи, че стъклените къщи се рушат.

И всичко това на фона на съдебно-политическия сюжет - имаме ли временно изпълняващ функциите главен прокурор, или не. За Борислав Сарафов и всичко от кулоарите на парламента коментар в ефира на bTV направиха социологът Елена Дариева, журналистът Ружа Райчева и политологът Любомир Стефанов.

Райчева описа ескалацията като продължителен „бой“ между институциите и партийни интереси. Според нея управляващите целят да ограничат възможността президентът да изгради политически проект и така да го маргинализират като външна опозиция.

„Престрелките между президентството през булеварда – защото те са едно срещу друго, партийният дом и „Дондуков 2“ продължават от много време. Президентът по никакъв начин не остава длъжен“. Всичко това много изнервя управляващите, в лицето главно на Делян Пеевски, който го нарече „жалка гледка“, каза тя.

И посочи и резкия тон в риториката на част от управляващите:

„Нивото на реториката е различно. Едно е да аргументираш предположения за корупция, да напомниш за Магнитски, и друго е да го коментираш „жалка гледка“.

На въпрос дали позицията на президента може да бъде тълкувана като тази на обединител, социологът Елена Дариева поясни:

„Като че ли такава е стратегията. В политическите взаимоотношения е изключителна привилегия да можеш да избираш политическия си враг и посочвайки като основна опозиционна сила извън парламента в лицето на Румен Радев, управляващите неглижират опозицията, която е вътре в парламента, която е силно фрагментирана, разделена и несъбираема. Така че, очертавайки двата лагера – опозиция, в лицето на президента, и управляващите, те си избират по-виокорейтинговия партньор“.

Тя посочи спад в изборната активност като индикатор за отдръпване и неудовлетворение на обществото от политическата сцена у нас.

„Гражданите в много голяма степен се отдръпнаха от целия този процес. На изборите 2021 избирателната активност беше около 50%, на следващите – около 40%, на последните избори беше под 40% — близо 39%.“ — уточни тя.

Политологът Любомир Стефанов постави акцент върху институционалната страна на конфликта между властите. Според него честите промени в закона и конституционните интерпретации подкопават стабилността на държавата.

„Как си построяваме институционалната къща, защото тя е къща от карти към този момент- това е истинският проблем“, каза Стефанов.

И подчерта, че въвеждането на нови правила „на парче“ води до усещането за хаос и липса на последователност:

„Виждаме процес на „едно напред, две назад“. Сякаш всеки следващ парламент започва отначало, без ясна визия какво иска да остави след себе си.“

По думите му фигурата на главния прокурор остава централен, но нерешен въпрос в съдебната система:

„Фигурата на главния прокурор в България е била проблематична още от самото си измисляне. Всеки, който е заемал тази позиция, е бил възприеман като политически играч, а не като гарант за справедливост.“

Относно спора дали Борислав Сарафов е временен главен прокурор, или не, политологът заяви, че подобна несигурност вреди на държавността:

„Не може върховата институция в съдебната власт да се оказва в правен вакуум. Това вече не е политика, а театър на абсурда.“

Стефанов допълни, че реформата в съдебната система трябва да се случва с мисъл за ефективност, а не за политическо надмощие.