Климатичните бедствия изядоха един процент от българската икономика през 2025 година

От началото на годината България преживя рекордни жеги, серия от опустошителни пожари и катастрофални наводнения, които отнеха човешки животи. Климатичните промени вече имат своята цена и тя расте с всяка изминала година. Според ново изследване на Европейската централна банка и университета в Майнхайм, те струваха на Европа около 43 милиарда евро само през 2025 година. Това са предварителни данни, които не отчитат последните природни катаклизми на континента, а годината още не е приключила.

За целия Европейски съюз щетите възлизат на четвърт процент от икономиката, но за България ударът е четири пъти по-силен. Загубите у нас достигат един процент от брутния вътрешен продукт, или около един милиард евро – колкото бюджета на средно голям град. На практика това означава, че през 2025 година всеки българин загуби по около 140 евро заради сушата и горещините.

"Сходно е положението в съседна Гърция. Другите най-засегнати страни са Кипър и Малта. Защо ли? Защото са малки икономики, до голяма степен изложени на рискове, свързани с климата. Иначе в абсолютни стойности големите икономики в Европа търпят и по-големи загуби," коментира Генади Кондарев, енергиен експерт от Черноморския изследователски енергиен център, цитиран от БНР.

България не е достатъчно подготвена за нарастващите климатични рискове – инфраструктурата ѝ е остаряла, а новата често се изгражда без да се отчита изменението на климата. Сред причините за тежките щети и за загубата на човешки живот по Черноморието е по всяка вероятност строителство там, където не би трябвало да се строи.

Събития, които преди са се случвали веднъж на век, вече се повтарят все по-често. Пример за това са резките температурни амплитуди през тази година – топъл край на зимата, последван от студена пролет, което удари земеделието и вдигна цените на плодовете, а след това горещ септември и снежни виелици още в началото на октомври.

"Затова е време да започнем да планираме и строим с мисъл за екстремното време, което вече е новото нормално," подчерта експертът.

Експертите предупреждават, че България е сред най-уязвимите държави в Европа – заради зависимостта си от земеделието и водните ресурси и ограничените възможности за адаптация.

"Възможностите са много и всичко това попада в сферата на адаптация. Цяло лято говорим, особено покрай пожарите, за осигуряване на техника, която да гаси тези пожари, а не всичко да се прави от доброволци и с подръчна техника. Но в същото време трябва да мислим и за дългосрочните решения," обясни Кондарев.

Той постави въпроса дали инфраструктурата – язовири, водни системи – е готова за новите климатични явления. В момента те са празни, но силни валежи могат бързо да ги препълнят. С повишаване на температурите бурите стават по-силни, засушаванията – по-тежки.

"Това лято ни показа, че България не е толкова богата на водни ресурси, колкото смятахме, а те се губят заради неподдържана инфраструктура и непрецизно управление и се стига до водни режими," допълни експертът.

Може да се прави повече – да се опазват почвите, да се използва и рециклира вода разумно, за да не се подкопават възможностите за производство на храна. Това обаче изисква признание на проблема и планиране. Българското общество трудно разпознава тези дългосрочни тенденции и често се подлъгва от популистки обещания, че няма нужда от действия.

Прогнозите към 2030 година са тревожни – загубите от климатичните промени могат да достигнат от три до пет процента от икономиката.

"Говорим за едни промени, които могат да изтрият всякакъв икономически напредък. Ако годишно България губи от три до пет процента от добавената стойност на икономиката си или не може да я осъществи, за какъв икономически растеж става дума," подчерта Генади Кондарев.

Сектори като селско стопанство са пряко засегнати. Също и туризмът, защото вече има части от сезоните, които стават непредсказуеми. Едно екстремно явление може да унищожи активи в различни сектори, което прави ситуацията особено сложна.

Изследването е публикувано на 14 септември 2025 година от доктор Sehrish Usman от университета в Майнхайм съвместно с икономисти от Европейската централна банка Miles Parker и Mathilde Vallat.