Жулиен Арно пред ФАКТИ: Нито машинното гласуване, нито хартиените бюлетини са по-ефективни срещу измами или корупция

Как изглеждат изборите в България през погледа на един международен наблюдател. Какви странности има, какви нередности, какво може да се подобри… Пред ФАКТИ говори Жулиен Арно, който е доктор по политически науки и дългосрочен наблюдател на изборния процес в България.

- Г-н Арнo, от много години следите изборния процес в България. Гласуване с хартия, с машини, смесено… Каква еволюция виждате в начина на гласуване в България?
- Разнообразието от методи за гласуване повдига въпроса за равенството пред закона, независимо от държавата. Методите са разнообразни: хартиени бюлетини, гласуване по пощата, електронно гласуване, гласуване по интернет и мобилни урни за хора с увреждания или възрастни хора, които упражняват правото си на глас от дома си. На практика съществуването на множество методи за гласуване позволява да се достигне до възможно най-голям брой граждани чрез премахване на социалните и географските бариери. Това е, което прави системата приемлива и легитимна за населението. В България промените в избирателния кодекс от 2021 г. насам не успяват да отговорят на нито една от тези характеристики.

- Според вас какво се опитва да се направи с въвеждането на машинния вот. Какви качества има машината пред хартията?
- Съществуват много погрешни схващания относно методите на гласуване. Нито машинното гласуване, нито хартиените бюлетини са по-ефективни срещу измами или корупция. Простотата на процедурата за гласуване определя гладкото протичане на изборите: ефикасност, предотвратяване на нередности поради грешка или неразбиране, предотвратяване на измами и контрол върху процеса. Въз основа на моите наблюдения и тези, споделени с мен, избирателният процес в България наистина не е излишно усложнен. Българите може би се самоосъждат по-строго, отколкото трябва. Сложността се крие повече в избирателната система за парламентарни избори и представянето на бюлетините. Защо тогава да се променят нещата чрез въвеждане на машини за гласуване?

Защото има недоверие между населението и политическите партии. Не виждам никакво решаващо предимство на машинното гласуване пред гласуването на хартия.

Виждам обаче два недостатъка. Първият е, че на хората, особено на възрастните хора, трябва да се обяснява как да боравят с машините. Това не е непреодолимо. Членовете на избирателните комисии помагат на тези хора, докато регионалните избирателни комисии и общините организират разяснителни сесии. Вторият е, че машината може да се повреди, така че са необходими технически и човешки ресурси, за да се справи с това, както и... хартиени бюлетини, за всеки случай!

- Колко е важно броенето на бюлетините. Какво е вашето наблюдение върху процеса, при който се броят бюлетините в България?
- В България наблюдавах само избирателни секции с машини за гласуване.

- Основният проблем, който се посочва в България, е в попълването на протоколите. Как може да се изчистят грешките, да се изчистят манипулациите?
- Първо, грешките са нормални, защото изборният ден е много дълъг, понякога много интензивен и настъпва умора. Дори аз, във Франция, където работя (доброволно, както всички останали) в избирателна комисия в Париж, съм ги правил, въпреки че познавам добре материята! Най-добрият начин да ги предотвратим е по-задълбочено обучение, със симулации, в допълнение към групови сесии. Парадоксално, но увеличената честота на изборите от 2021 г. насам би трябвало да подготви избирателните комисии как да се справят с тези процедури и да намали грешките.

Що се отнася до манипулациите, България е избрала да оборудва избирателните секции с видеокамери, които излъчват на живо в интернет (какъвто не съществува във Франция), което е още един знак, ако е необходим такъв, за липса на доверие в системата.

Това намалява възможностите за манипулиране на резултатите в избирателните секции, но по моя опит, когато се случват манипулации, те обикновено се случват преди или след гласуването.

- В момента България отново е поставена пред избори и отново политиците се „надлъгват“ да има машинен вот, да няма хартиен. Тезата пък срещу машините е, че може да бъде пипан софтуерът, който брои. Вие как гледате на това?
- За съжаление, българските политици никога не пропускат възможност да разпалят противоречия и допълнително да дискредитират политическата система. Мисля, че електронното гласуване само по себе си не е лошо, но хартиените бюлетини са за предпочитане: те са осезаеми за гражданите, както буквално, така и преносно, и позволяват по-голямо гражданско участие. Като се има предвид проблемите по отношение на доверието на българите в политиката, това е от съществено значение.

- Били сте наблюдател в България. Как се купуват гласове?
- По време на моите наблюдения купуването на гласове беше широко обсъждана тема, изобщо не е табу, дори сред корумпирани лица. Корупцията се проявява чрез раздаването на хранителни кошници или пари в брой, в размери от 25 до 50 евро.

Според моите наблюдения това явление засяга предимно ромската общност,

а основните причини са социалните условия, неграмотността и социалният контрол, упражняван от частни организации, по-специално пастори, които нямат дори основни богословски познания.

- Във Франция купуват ли се гласове?
- Нулев риск не съществува никъде. Следователно, определено ниво на риск, колкото и ниско да е то, е неизбежно във всички страни. Според френски публични източници този риск е рядък. Кристиан Шарпи, президент на Националната комисия за счетоводство на изборите и политическо финансиране, обаче беше интервюиран на 19 септември 2025 г. от вестник Le Monde.

Той изрази загрижеността си относно евентуални опити за купуване на гласове от мрежи за трафик на наркотици по време на общинските избори през март 2026 г.

Във Франция, както и в България, и другаде, основната опасност, дори повече от купуването на гласове, се крие в натиска, упражняван от представители на публичните власти или бизнеса, за да се повлияе на вота. За щастие, в ерата на смартфоните и социалните медии става все по-трудно да се упражнява натиск, без да бъдеш разкрит.

- С 50 или 100 лева се купува глас в България. Това един европеец може ли да го проумее?
- Абсолютно не! Това е нищожна сума, дори за България.

- Купеният вот осигурява власт в парламента, която след това се мултиплицира във влияние по места. Къде е демокрацията?
- Купуването на гласове и корупцията съществуват и в авторитарните режими и диктатурите…

- Винаги след избори в България чуждите наблюдатели определят протичането им като нормално, но с „малки изключения“. Колко е честен вотът в България?
- Споделям това мнение. Българската избирателна система е честна и прозрачна на всички нива. Срещнах всеотдайни и грижовни хора в избирателните секции. Това отношение е от съществено значение за възстановяване на доверието на гражданите. Членовете на районните избирателни комисии са отдадени доброволци, водени от дълбоко чувство за обществена служба. Районните и общинските администрации, както и полицейските сили, са напълно мобилизирани. Това е работа, която изисква много време и ресурси. Всички тези хора заслужават признание. „Незначителни изключения“ не бива да петнят репутацията на честните хора.

- Защо във Франция няма машинен вот?
- И все пак, машинното гласуване съществува! През 2025 г. то е било използвано в 63 общини (от общо 34 874), представляващи приблизително 1500 избирателни секции и 3% от електората, или 1,5 милиона избиратели. Машините за гласуване са разрешени от френското законодателство от 1969 г., а електронните модели от 2003 г.

Хартиените бюлетини и ръчното гласуване може да изглеждат архаични, но са много ефективни.

Гражданите са запознати със системата и ѝ се доверяват. Гласуването има и ритуално измерение: семейства, обхващащи две или дори три поколения, се събират, младите хора, които гласуват за първи път, правят снимки, някои родители поставят бюлетината пред децата си, за да ги насърчат да гласуват и т.н. Това е част от по-широк ритуал - изразяване на благодарност към доброволците в избирателните секции, среща със съседи или избрани длъжностни лица и усещане за принадлежност към гражданска общност. Може да изглежда наивно, но е много силно.

- Сега в България се коментира идеята за създаването на преброителни центрове, за да не се преправят протоколите. Според вас това ще сработи ли?
- Колкото повече стъпки добавяте към една операция, толкова по-сложна става тя и толкова по-голям е рискът от грешки. Това е особено вярно, когато става въпрос за оборудване и персонал. Проблемът с процесите се крие не толкова в самата процедура, колкото в хората, които се опитват да фалшифицират резултата.
-------------------------------------
Жулиен Арно е доктор по политически науки от Университета Париж-Пантеон-Асас, където е водил месечен семинар за държавните реформи и Европейския съюз в посткомунистическа Европа от 2013 до 2017 г. Той е и експерт в Европейската комисия. От 2013 г. е наблюдател на избори в региона на ОССЕ и е бил дългосрочен наблюдател в България през септември-октомври 2022 г.