Промените в Изборния кодекс влизат за окончателно гласуване в пленарната зала

Предстои промените в Изборния кодекс да влязат за окончателно гласуване от депутатите в пленарната зала, предаде БНТ. Измененията бяха одобрени в правната комисия на среднощно заседание, продължало близо 14 часа.

Комисията прие въвеждането на сканиращи устройства за гласуване с хартиени бюлетини, в които избирателите собственоръчно отбелязват вота си. Машините ще отчитат резултата, а сканиращото устройство ще събира бюлетините в пломбирана изборна кутия, която няма да се отваря от Секционната избирателна комисия.

Машината ще издава и разписка за вота, която ще се пуска в отделна кутия. Беше отхвърлено предложението на БСП, промените да влязат в сила от 1 януари 2027 година. „Зелена светлина“ получи предложението на ГЕРБ, ако за предстоящите предсрочни избори не се осигурят новите машини да се запази гласуването с устройствата, от предишния вот или с хартиени бюлетини.

Одобрение получи и предложението на „Възраждане“ за ограничаване на изборните секции в страни, извън ЕС. Там ще може да се разкриват максимум 20 секции извън дипломатическите представителства.

Парламентът ще обсъди на второ четене промени в Закона за киберсигурност, предвижда приетата програма за днешното пленарно заседание, предаде БТА. Измененията са втора точка в дневния ред.

Промените са приети на първо четене през февруари 2025 г. и са в изпълнение на ангажиментите на България да въведе в националното си законодателство до 17 октомври 2024 г. разпоредби на европейската Директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, която включва защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2.

Законопроектът в съответствие с Директивата МИС2 осигурява възможност за постигане на общата цел да бъде повишено нивото на защита срещу инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и информационна сигурност в ЕС, пише в мотивите на вносителя на промените Министерския съвет.

Общата цел на законопроекта е да бъде обезпечена правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в т.ч. посредством въвеждането на подобрените европейски изисквания във връзка например с оценката на риска. Промените са свързани още с докладването на инциденти, тестването, повишаването на осведомеността и осъзнатостта на факта, че киберинцидентите и липсата на адекватен отговор могат да застрашат стабилността както на публичните, така и на частните субекти.

Със законопроекта се разширяват секторите на въздействие, които от осем стават 18: енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктури на финансовия пазар, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (между предприятия), публична администрация, космическо пространство, както и други критични сектори като: пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, изготвяне и дистрибуция на химикали, производство, преработка и разпространение на храни, производство, доставчици на цифрови услуги и научни изследвания.

Първа точка в програмата на парламента за деня е ратификацията на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за криптоактиви и на Допълнението към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Ратифицирането и влизането в сила на двата акта следва да позволи обмен на информация и с партньорски юрисдикции извън ЕС, пише в доклада на Комисията по външна политика в Народното събрание. Въз основа на тези споразумения се очаква България да получава изключително важна информация, която е от съществено значение за определянето на данъчните задължения на български местни лица и бизнеси за доходи и активи, които притежават в чужбина.