Кога глупостта става стратегическа глупост?

Забелязали ли сте, че когато някакво събитие или действие трябва да се изкачи на по-високо ниво, му се закача определението „стратегическо“? Вместо „план“ става „стратегически план“, вместо „решение“ – „стратегическо решение“, или вместо „бомбардировач“ става „стратегически бомбардировач“.

Същото е и с глупостта. Когато глупостта разцъфва, рамките на обикновената глупост започват да я притискат и да показват истинското ѝ тъпо лице. За да може възходът на глупостта да продължи, без да обижда и дразни, е достатъчно тя да се преформатира в стратегическа глупост. Отделен въпрос е на кого му е нужно нашата глупост да пребъде. Но да се върна на глупостта.

Да кажем – глупост е България да има слаба армия. Но стратегическа глупост е България да няма армия, защото разчита някакви съседни армии да я пазят. Глупост е България да няма икономика, но стратегическа глупост е да нямаме икономика, защото ще се внася каквото ни е необходимо отвън.

Глупост е да не произвеждаме електроенергия. Глупост е да се откажем от по-евтини горива. Глупост е едни и същи физиономии да стоят в Народното събрание вместо в прокуратурата. Да не изброявам, но глупост е над 50% от битието ни.

Въпросът е как този процес на доминираща глупост да продължава? Отговорът идва от само себе си: въвеждаме стратегическата глупост.

И става чудо.

Вече не сме без армия, а нямаме армия по стратегически причини. Токът ни е скъп, защото сме взели стратегически решения. И стратегически закони сме въвели, и разпоредбите ни също са стратегически.

Вече не сме глупаци, а стратези. Нещо като кръстоска между Макиавели и Сун Дзъ. Дълбоката стратегия допуска действия, които на пръв поглед изглеждат като губещи, но не са. Всяка жестока тъпотия може да се разгледа като хитроумен план. Всяко национално предателство – като маневра.

Въпросът е дали ще имаме сили да преживеем периода на стратегическата глупост, защото предишният период на обикновената глупост ни намали с около два милиона?