Васил Терзиев връща решението за 22-етажната сграда в „Младост“ за ново разглеждане от СОС

Кметът на София Васил Терзиев върна за повторно разглеждане от Столичния общински съвет решението, свързано с проекта за 22-етажна сграда в район „Младост“.

„Искам да има спокойствие, че всички аргументи ще бъдат разгледани внимателно и отговорно. Икономическият интерес на общината ще бъде защитен. Но основният въпрос всъщност е какво е въздействието на подобна сграда върху транспортната и социалната инфраструктура и дали това е най-доброто решение за района“, заяви Терзиев, цитиран от пресцентъра на Столична община.

Решението е върнато по целесъобразност, за да може Столичният общински съвет да проведе нов дебат, в който да бъдат отчетени всички аргументи, свързани с развитието на района и обществените очаквания.

Какво се гласува: разпределение на собствеността, а не разрешение за строеж

Приетото решение на Столичния общински съвет не представлява разрешение за строеж и не дава окончателно одобрение за реализация на сградата. То урежда имуществените отношения между съсобствениците на терена и създава правната рамка за евентуално учредяване на право на строеж в полза на инвеститора. В доклада се посочват квотите на съсобственост в настоящия урегулирания поземлен имот – 43,20% за Столична община, 49,02% за „Софийски имоти“ ЕАД и 7,78% за частните собственици, както и условията, при които общината и дружеството могат да бъдат обезщетени с обекти в бъдещата сграда.

Важно е да се подчертае, че процентното разпределение между страните не определя параметрите на застрояването. Височината, разгънатата застроена площ и предназначението на сградата произтичат от действащия подробен устройствен план, одобрен още през 2022 г. Решението на СОС урежда единствено начина, по който би се разпределила собствеността и обезщетението, ако този устройствен сценарий бъде реализиран. Към настоящия момент няма издадено разрешение за строеж.

Икономическият интерес на общината е защитен. Остава въпросът за градоустройството.

Съгласно приложената пазарна оценка стойността на правото на строеж върху общинския дял от 43,20% е определена на 4 496 240 евро без ДДС, като Столична община следва да получи обезщетение в размер на 26,2% от общото РЗП на бъдещата сграда, включително не по-малко от 6 697 кв. м надземни и подземни обекти. Настоящото предложение е тези площи да бъдат използвани за нуждите на район „Младост“, включително за нова административна сграда, архив и зала за обществено ползване.

По думите на кмета Васил Терзиев това означава, че няма основания да се счита, че общината е ощетена от гледна точка на финансовия резултат. В същото време той подчерта, че икономическите параметри не изчерпват казуса.

Същественият въпрос е дали устройственото решение за сграда с височина близо 75 метра и общо РЗП около 59 170 кв. м е най-подходящото за район, който вече е под сериозен натиск върху транспортната, социалната и техническата инфраструктура. Именно затова Столична община вече заяви, че ще предложи и промяна в самите параметри на застрояване, така че те да бъдат съобразени с реалния капацитет и потребностите на района.

Общината ще предложи алтернатива с по-ниско и балансирано застрояване

Столичната община вече обяви, че ще предложи алтернативно решение за терена.

Заместник-кметът по градско развитие и планиране Любо Георгиев заяви, че администрацията подготвя ново предложение за подробен устройствен план, което да предвижда по-ниска височина, по-малка интензивност на застрояване и параметри, съобразени с реалния капацитет на района.

„Можем да направим нов анализ и ново предложение за подробен устройствен план, който да не води до този огромен обем“, заяви арх. Георгиев.

По думите му действащият план допуска обсъждания обем, но това не означава, че той е най-доброто решение.

„Планът определя максимумите, но не задължава да се строи в този обем“, подчерта той.

Промяната на ПУП спира текущите действия по проекта

Според арх. Георгиев общината разполага с инструмент за промяна на проекта – изменение на подробния устройствен план.

„Стартирането на изменението на ПУП блокира изпълнението на всички текущи действия по проекта“, заяви той.

Това означава, че общината може не само да върне решението за ново обсъждане, но и да предложи нова устройствена рамка, която да отразява по-добре инфраструктурните възможности и потребностите на района.

Как се планира градът?

Според арх. Георгиев конкретният казус е симптом на по-широк проблем.

В продължение на години устройственото планиране в София често е следвало логиката на отделни инвестиционни намерения, без достатъчна оценка на натрупващия се ефект върху кварталите.

„Не трябва да правим това, което критикуваме – да използваме максималните параметри. Трябва да дадем пример как се прави добро градоустройство“, заяви той.

По думите му ролята на общината е да гарантира баланс между новото строителство и необходимата инфраструктура – улици, транспорт, детски градини, зелени площи и обществени услуги.

С връщането на решението за ново разглеждане Столична община дава възможност дебатът да се проведе с пълна яснота както по икономическите параметри, така и по ключовия въпрос – какво застрояване е най-подходящо за района и в каква степен то съответства на капацитета на инфраструктурата и интереса на жителите на „Младост“.