Актрисата Вяра Табакова пред ФАКТИ за срещата с Антонио Бандерас и думите: Ти трябва да знаеш, че си много добра!

След триумфа на „Медея“ в Мадрид и бурните аплодисменти на испанската публика, българският театър продължава уверено да присъства на големите европейски сцени. Сред зрителите на спектакъла беше и световната звезда Антонио Бандерас, който лично поздрави Вяра Табакова. Пред ФАКТИ Вяра Табакова разказва за срещата с Бандерас, работата с режисьорите Деклан Донелан и Робърт Уилсън, както и за усещането българският театър все по-силно да излиза от периферията на европейския културен разговор.

- Г-жо Табакова, спектакълът „Медея“ буквално покори Мадрид, а билетите бяха разпродадени месеци предварително. Какво е усещането да играете пред публика, която приема българския театър с такъв възторг?
- Някога, като тийнейджърка, бях влюбена в Испания. Дори сериозно обмислях да уча в Испанската, но вместо това завърших Английската. Когато скучаех в някои часове, пишех в захлас ESPAÑA - MADRID. Пишех и най-ярките есета за Дон Кихот. Опитвах се да чета по-задълбочено Сервантес и Унамуно. И може би така някакъв вселенски план те отвежда след много години до голямата ти любов Испания – Мадрид, но през още по-голямата - театъра. Не играя за първи път пред чужда публика, включително и пред испанската (2005 година с представлението “Орфей и Евридика” на Лили Игнатова обиколихме цяла Испания от Ла Коруня до Барселона, Касерас, Саламанка). Откровено смятам, че няма по-взискателна публика от родната и по-сърдечна от испанската, тя е толкова безрезервно отдадена на това, което гледа. През годините съм си мислила, колко прекрасни представления не могат да се оценят заради езиковата бариера, но “слава на субтитрите”. С огромна гордост мога да кажа, че голяма част от публиката почти не поглеждаше субтитрите. Направо ни поглъщаше с очи. В “Медея” – публиката е сред нас и това се вижда отчетливо.

- Сред зрителите на представлението беше Антонио Бандерас, който лично поздрави трупата. Как приехте неговата реакция и какво означава подобно признание – от един актьор за друг актьор?
- Антонио Бандерас е безспорна световна звезда. Невероятен артист, естествен и толкова сърдечен като човек, каквито са повечето испанци. Той не просто застана като поздрави куртоазно всички с очарователна усмивка. Той дойде до мен и специално на мен, която го гледаше с невярващ поглед, ми каза: “Ти трябва да знаеш, че си много добра!” (“Ти си ... и т.н.”) Повтори го няколко пъти. А аз стоях потресена от това неочаквано внимание на колега, който е успял в света на изкуството по толкова талантлив и категоричен начин. Бях много развълнувана. От неудобство се опитвах да отклоня разговора в светска посока, но той продължи да настоява на своето. А когато се появи Медея - Радина, как се прегърнаха! Как си говориха като стари, стари приятели, които не са се виждали от години. На предишно представление ни аплодира и Хавиер Камара, друг световен испански артист. Вероятно в публиката имаше много други творци от културния елит на Испания, които ние не познаваме! Такива сърдечни думи и аплодисменти от любими артисти не се забравят.

Антонио Бандерас и Вяра Табакова

- Работата с режисьор като Деклан Донелан е огромно предизвикателство за всеки актьор. Какво Ви даде тази среща професионално и как той променя начина, по който актьорът мисли ролята си?
- Всички актьори в представлението „Медея“ сме избрани след сериозен кастинг от Деклан Донелан. Той е световен режисьор и педагог. Когато такъв творец като него те посочи, отговорността и вдъхновението са огромни, но и увереността в това, което правиш, се умножава. Благодаря на испанската критика за високата оценка на нашето представление.

- След триумфа на „Медея“ предстои участие и в „Бурята“ на Робърт Уилсън във Wiener Festwochen във Виена – един от най-престижните театрални фестивали в света. Различна ли е енергията между спектаклите на Донелан и Уилсън?
- Благодаря на Деклан Донелан за доверието. Той работи спокойно, но много взискателно. Преди да започнем работа, всички артисти трябваше да си знаем текста, а преди всяка репетиция имахме сериозна физическа загрявка. Артистът, докато е жив, се учи и не бива да разчита на познати неща. Природата на всеки един от нас е уникална, но тя може да бъде предизвикана, и дори е наложително.

- Робърт Уилсън остави огромна следа в световния театър със своя визуален и почти хипнотичен стил. Как бихте описали работата с него?
- Срещата ми с Боб Уилсън е сбъдната мечта. Боб Уилсън е наистина една от последните големи звезди в областта на изкуството. Той е работил с Филип Глас, Брад Пит, Мерил Стрийп, Лейди Гага и… трупата на Народния театър. Той беше изключително доволен от нас. След едно представление на “Бурята” в Крайова, Румъния, което публиката дълго аплодира, той дойде и с благодарност ни каза: “Мислил ли съм си аз, едно обикновено момче от Тексас, че някога ще дойда в Европа, в такъв древен град като София и ще работя с такава трупа като трупата на Народният театър. За мен е голяма чест.”
Неговият подход в театъра е съвсем различен. По отношение на формата той е педантичен до гениалност. Казваше така: „Аз Ви давам формата, а вие я пълнете както и с каквото искате.“ Въпреки че Деклан Донелан и Робърт Уилсън прилагат различни режисьорски подходи, резултатът и при двамата е вълнуващ и незабравим!

- Народният театър все по-често е канен на големи европейски сцени и фестивали. Има ли вече усещане, че българският театър излиза от периферията и започва да заема заслужено място в европейския културен разговор?
- Това, че Народният театър все по-често е канен на големи европейски сцени и фестивали, е доказателство за нивото на нашите спектакли. Би било прекрасно тази традиция да се затвърди и да не се отстъпва от постигнатото.

- След успехите в Мадрид и предстоящите представления във Виена, смятате ли, че българската публика започва повече да цени собствените си артисти?
- Обичам българската публика. Благодарна съм на всеки зрител, който е посветил безценни часове от живота си, за да дойде в залата. Това е публиката, заради която ние - артистите, играем. Вярвам, че публиката оценява нашия труд и отдаденост. Вярвам в нейния вкус и усет, с който разграничава истинския театър от имитацията.