Цените на храните отново са във фокуса на обществото, а напрежението между производители, преработватели и търговски вериги расте. Защо фермерът продава евтино, а потребителят купува скъпо? Къде по веригата се губи реалната стойност на българската продукция? Пред ФАКТИ говори Александър Алексиев – собственик и управител на най-голямото индивидуално овче млекопроизводствено стопанство в страната и управител на Българския фермерски кооператив.
- Г-н Алексиев, цените на храните… Това е голямата тема в държавата. Къде е най-голямото изкривяване, когато говорим за животновъдния сектор - между фермера и мандрата или между мандрата и веригите?
- Целият млечен животновъден сектор се намира в опасен дисбаланс. От едната страна имаме ферми, които продават на границата на себестойността или под нея. От другата страна имаме крайни цени в магазина, които за потребителя изглеждат все по-високи и все по-трудни за обяснение.
Най-големият проблем е, че стойността по веригата не се разпределя справедливо. Фермерът носи огромната част от риска. Той отглежда животните, купува фуражи, влага труд, след това идват кредити, заболявания, климат, инвестиции.... Но в крайна сметка той остава най-слабо защитеният участник.
Мандрите също работят в тежка среда. Те купуват суровината, преработват я, поемат разходи за енергия, труд, опаковки, съхранение, транспорт. Разбира се, има различни модели и различни практики, но при големите преработватели често директният натиск идва от условията на търговските вериги.
Затова според мен най-сериозното изкривяване се вижда в края на веригата - там, където продуктът стига до рафта и където най-силният участник има най-голяма пазарна тежест. Ако искаме честен разговор, трябва да проследим цялата верига: от литъра мляко във фермата, до килограма сирене в магазина. Там ще се види много ясно кой носи риска и кой прибира основната стойност.
- Как се обяснява разликата между 1,00 - 1,20 евро за литър мляко и 30 - 35 лв. за килограм овче сирене?
- Първо трябва да направим няколко уточнения, защото темата не е проста. Овчето мляко е силно сезонен продукт. През летните месеци предлагането е по-голямо и това естествено натиска изкупната цена надолу. Има обаче ферми като нашите, които произвеждат целогодишно, с много по-високи постоянни разходи и различна организация на производството.
Цената зависи и от други фактори - количество, качество, хигиена, локация на фермата, регулярност на доставките и надеждност на производителя. В момента доброто овче мляко в България се движи приблизително около 1,00–1,20 евро без ДДС, като има вариации според производителя и сезона.
Проблемът е, че дори в горната граница тази цена много често не покрива реалната икономика на една модерна ферма. В същото време, когато стигнем до крайния продукт, овчето сирене масово се продава на нива, които показват огромна разлика между стойността на суровината и цената на рафта.
Да, в сиренето има разходи за преработка, зреене, фира, опаковка, логистика, труд, енергия и търговска реализация. Но въпросът е друг: защо производителят на суровината, без когото продуктът изобщо не може да съществува, остава най-притиснатият участник по веригата?
Ето тук е голямата несправедливост. Не може потребителят да плаща скъпо, фермерът да продава евтино, а някъде по средата стойността да изчезва.
- Има ли картелно поведение при изкупуването и търговията с мляко?
- Не мога да твърдя, че има картел, защото това е юридически въпрос и се доказва от компетентните органи. Аз не разполагам с такива доказателства и не бих си позволил да правя обвинения без факти. Но мога да кажа друго: пазарният резултат е тревожен.
Когато фермерът системно работи на ръба, когато изкупните цени не отразяват реалните разходи, а крайният продукт остава скъп за потребителя, очевидно има проблем в начина, по който функционира веригата.
Дали това е резултат от прекомерна пазарна концентрация, нелоялни търговски практики, слаба преговорна позиция на производителите, евтин внос или комбинация от всичко това - това вече трябва да бъде предмет на сериозен институционален анализ.
За мен по-важният въпрос е не само дали има формален картел. По-важният въпрос е дали пазарът работи справедливо. А в момента резултатът показва, че не работи справедливо нито за производителя, нито за потребителя.
- Защо в Гърция и Испания фермерите получават по-висока цена?
- Разликата е, че в държави като Гърция и Испания животновъдството не се разглежда само като социален проблем или като сектор, който трябва периодично да бъде подпомаган. Там то е част от национална икономическа стратегия.
Гърция е най-ясният пример с тяхното Фета сирене. Фета е национален продукт, защитен, развит и превърнат в международен пазар. То се произвежда по конкретни правила, от местна суровина, с много силна идентичност и контрол. Така гръцката държава, гръцките производители и гръцката преработка са изградили продукт, който продава национална стойност, а не просто килограм сирене.
Когато една държава защитава произхода, контролира качеството, развива износ и създава силна марка около собствените си продукти, тогава може да плаща по-добра цена на фермера.
В България имаме традиционно бяло саламурено сирене, имаме история, имаме вкус, имаме потенциал. Но нямаме достатъчно силна национална стратегия, която да го превърне в защитен, разпознаваем и икономически мощен продукт на международния пазар.
- Превърнаха ли се супермаркетите в най-силния играч?
- Да, големите търговски вериги в момента са най-силният участник в хранителната верига. Това не означава, че трябва да ги демонизираме. Те са сериозни международни компании с опит, структура, логистика, пазарна сила и дългосрочни стратегии.
Проблемът е, че когато един участник стане прекалено силен, а производителят и преработвателят са разпокъсани и зависими от достъпа до рафта, балансът се нарушава.
Тогава условията вече не се договарят между равнопоставени страни. В много държави има механизми, които защитават местното производство - чрез контрол, чрез изисквания, чрез по-силно коопериране на производителите, чрез къси вериги и чрез ясна политика за присъствие на национални продукти. България също трябва да мисли в тази посока. Не става дума да обявим война на търговските вериги. Става дума държавата да създаде правила, при които потребителят има достъп до качествена храна, производителят получава справедлива цена, а търговията не превръща цялата верига в игра с един победител.
- Какъв е пътят на един литър овче мляко до рафта?
- Пътят на един литър овче мляко започва много преди доенето. Започва от полето - от фуражите, които трябва да произведем, приберем, съхраним и подадем правилно на животните. След това идват грижата, храненето, здравето, селекцията, хигиената, доенето, охлаждането и съхранението на млякото.
Фермерът няма почивен ден. Животните трябва да бъдат гледани всеки ден - независимо дали е празник, неделя, криза, жега или студ. След добива млякото се предава по график, директно на мандра или чрез посредник, в зависимост от организацията на фермата и пазара.
Мандрата го преработва в краен продукт - сирене, кашкавал, кисело мляко или друг продукт. След това идват зреене, пакетиране, съхранение, транспорт, дистрибуция и търговска реализация. Накрая продуктът стига до магазина.
Тоест, когато човек види сирене на рафта, той вижда последната стъпка. Но зад нея стоят месеци работа, много хора, много риск и много разходи.
- Кои са посредниците и кой печели най-много?
- Веригата може да изглежда различно според мащаба на участниците. Понякога има посредник още между фермата и мандрата - човек или фирма, която събира мляко от няколко производители и го доставя към преработвателя. След това при готовия продукт може да има дистрибутор, логистична компания, склад, търговец на едро и накрая търговска верига.
При по-големите мандри част от тези посредници отпадат, защото те продават директно към големите вериги. Но независимо от модела, основният проблем остава същият:
колкото по-слаб е производителят в началото на веригата, толкова по-малка част от крайната цена остава при него.
Кой печели най-много? Обикновено този, който има най-силна пазарна позиция, най-добър достъп до клиента и най-голяма способност да диктува условия. В днешната система това най-често е финалният търговец, защото той контролира достъпа до рафта и до масовия потребител.
- Подбива ли евтиният внос българското производство?
- Да, евтиният внос оказва сериозен натиск върху българското производство. Това не означава, че трябва да нарушаваме правилата на общия европейски пазар или да мислим изолирано. Но държавата ни трябва да има активна политика за защита на собственото си производство.
В различните европейски държави има различни форми на подкрепа от контрол на качеството, защита на произхода, силни национални продукти, коопериране, износ, маркетинг и по-добра организация на сектора. Когато други държави могат да защитят своите производители в рамките на европейските правила, значи и България може да го направи. Проблемът е, че ако българският производител бъде оставен сам срещу евтин внос, силни търговски вериги и слаба вътрешна организация, резултатът е предвидим - фермите намаляват, производството изчезва, а потребителят става все по-зависим от външни доставки.
- Ако трябва да посочите един основен проблем в ценообразуването, който удря и производителя, и потребителя - кой е той?
- Основният проблем е, че веригата не е прозрачна и не е балансирана. Фермерът продава евтино, потребителят купува скъпо, а между тях не е достатъчно ясно кой прибира стойността. Това убива мотивацията за производство и едновременно с това наказва крайния потребител. Не ни трябва изкуствено командване на цените. Трябват прозрачност, контрол върху нелоялните практики и реална защита на българския производител.
Александър Алексиев пред ФАКТИ: Най-голямата деформация при цените е в края на хранителната верига
1 Юни, 2026 09:04 994 21
Фермерът продава евтино, потребителят купува скъпо, а между тях не е достатъчно ясно кой прибира стойността, казва той
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 6 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 толкова ли е сложно
Коментиран от #15
09:06 01.06.2026
2 Пич
09:10 01.06.2026
3 Факти
Коментиран от #13
09:13 01.06.2026
4 Ура,,Ура
Коментиран от #6, #11, #21
09:14 01.06.2026
5 доброутро
Коментиран от #14
09:14 01.06.2026
6 Защото
До коментар #4 от "Ура,,Ура":
и в двата продукта няма месо, но пък цената е в левро !09:18 01.06.2026
7 Цени
Инфлацията и последвалите я повишаване на заплатите, за да се опитват да покрият повишените разходите на населението и появление на свръхдефицит.
Оттук инфлацията е причиненна главно от въвеждане на еврото. Тя е типична за страни въвели еврото. България е с най-висока инфлация в Еврозоната. Два пъти по-висока от средната. На второ място е Хърватия.
Еврото абсолютна грешка на предателски партии.
Коментиран от #10
09:20 01.06.2026
8 Перо
09:20 01.06.2026
9 бай Пеко Наков Даков
Коментиран от #18
09:24 01.06.2026
10 Помни
До коментар #7 от "Цени":
Леврото е официалната валута на България !09:24 01.06.2026
11 Эврика,извикал Архимед във ваната.
До коментар #4 от "Ура,,Ура":
Ами,а де.И ние това се чудим.Как тоалетна хартия смесена с рога,копита и химия е по-скъпа от оригинално месо?Тук май думата имат БАН.09:29 01.06.2026
12 Нови Избори
Коментиран от #19
09:30 01.06.2026
13 Дечо пора
До коментар #3 от "Факти":
Как се наричат парите няма връзка.Най важния фактор е "ден година храни".09:32 01.06.2026
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Механик
До коментар #1 от "толкова ли е сложно":
Не са само търговците. Всички по веригата крадат здраво и продават сурогати.Дори тоя, и той краде и не го боли за това, че НИЕ плащаме скъпо, а за това, че той не може да продава скъпо колкото си поиска. Доказателство е следния пасаж :"Проблемът е, че дори в горната граница тази цена много често не покрива реалната икономика на една модерна ферма. ".
Щом според него, той има модерна ферма, но няма приходи да "покрие икономиката" и, тогава защо я държи тая ферма?
И как така става, че литър мляко се продава за 4 лева, а кило сирене за 10? При положение, че кило сирене се прави от 6-7 литра мляко? Излиза, че или сиренето не е сирене, или млякото не е мляко, или някой си прави каквото си иска с цените .... и още много други въпроси.
09:42 01.06.2026
16 топлата вода
09:45 01.06.2026
17 Ма къв си...
09:55 01.06.2026
18 Така е
До коментар #9 от "бай Пеко Наков Даков":
Браво!09:56 01.06.2026
19 Неда
До коментар #12 от "Нови Избори":
Ми нали наскоро ги избрахме?Главния ни мотив беше надеждата.Но ми идва мисълта на Данте-"надежда тука всяка оставете" от Ад.Смяна на режима Борисов-Пеевски.Нищо до този момент.Спотайват се,или като Живков казваше-принизяваме се докато отмине бурята.Така под гръмки лозунги и обещания доматите гонят цена от 5 евро.Лято е.Замата как ще преживе работническата класа и Господ не знае.09:58 01.06.2026
20 Така де
10:00 01.06.2026
21 Баба Гошка
До коментар #4 от "Ура,,Ура":
Аз да та светна относно сввинския вратт. Суровината идва от 8мия етаж на мегаферма в Испания. Прассенцата никога не виждат дневна светлина. Като наедреят Живеят в клетки 1,5 м на 60 см. ЯдатГМО соя, царевица и др. Оттрови от бразиллия, аржентинна, канада и т н., които им предизвикват хронично възпаление на стомахчетата и телата. Биият им антибиотицци да ги държат полуживи. Накрая на краткия им земен път отиват в раз фасовачното предприятие. Варенето и опушването мож да се случи навсякъде между испания и българия. Опушването може да се постигне и с химикалии, с вкус на пушено. Да ти е сладко!10:02 01.06.2026