Украински дрон се взриви край Кардам: Факти и реакции

Взривилият се безпилотен летателен апарат в района на сухопътната ни граница с Румъния постави на крак институциите и провокира вълна от политически коментари.

Инцидентът, който се разследва по спешност, доведе до свикването на Съвета по сигурността и до пребазиране на допълнителни военни сили.

Фактите около инцидента край ГКПП "Кардам"

Безпилотният апарат е навлязъл в българското въздушно пространство в 08:10 часа на 8 август през границата с Румъния. Устройството се е самовзривило в слънчогледова нива на около 50-60 метра във вътрешността на страната и на около 100-120 метра западно от бившия граничен пункт. По данни на областния управител на Добрич Руслан Томов, апаратът е бил черен на цвят.

Мястото на падане е на около 1 километър от стратегически обект – компресорната станция „Кардам 1 и 2“ на „Булгартрансгаз“. От Областната администрация в Добрич потвърдиха, че няма пострадали хора, нито нанесени материални щети по сградите или газовия коридор. Районът веднага е отцепен от МВР, а екипи за противодействие на бомбения тероризъм започнаха процесуално-следствени действия.

Според официално съобщение на Министерството на отбраната първоначалният анализ сочи, че най-вероятно става дума за дрон-примамка от типа „Майя“, който се използва широко от украинските въоръжени сили. Военното ведомство уточни, че апаратът може да носи до 5 кг експлозив, но инцидентът не се разглежда като преднамерено действие срещу България.

Защо дронът не е засечен от радарите?

Случаят повдигна сериозни въпроси относно националната ни противовъздушна отбрана. Премиерът Румен Радев обяви, че летателният апарат не е бил засечен нито от българските, нито от румънските радарни системи. Причината е неговият малък размер и изключително ниската височина на полета, която ограничава радиопокритието. Радарите на Румъния също не са отчели присъствието му в своето въздушно пространство.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов поясни, че дронът вероятно е бил отклонен от системи за електронна война, което е променило неговата траектория и го е насочило извън обсега на системите за проследяване. Той допълни, че е изключително трудно да се реагира срещу подобни обекти в мирно време над цивилни зони.

Политически реакции в България

Инцидентът предизвика незабавни и разнопосочни позиции от страна на политическите формации в страната:

• ГЕРБ: Настояват за максимално бързо и пълно разследване. От партията подчертаха, че българските граждани трябва да знаят дали става дума за случаен инцидент, или за съзнателен акт срещу държава членка на НАТО, като призоваха темата да не се ползва за партийна пропаганда.
• "Продължаваме промяната" и "Демократична България": Изразиха сериозно безпокойство от близостта на взрива до Вертикалния газов коридор. Ивайло Мирчев (ДБ) и Радослав Рибарски (ПП) заявиха, че случаят трябва да се разследва като потенциална атака срещу критична инфраструктура, като Мирчев допълни, че при евентуална руска връзка това би било ясен опит за сплашване.
• "Възраждане": Лидерът Костадин Костадинов и представители на партията разкритикуваха остро управлението. Според тях инцидентът е директно следствие от външната политика на страната, която по думите им ни въвлича в чужди конфликти.

Международно измерение и дипломатически отговор

Случаят бързо придоби международен характер. Поради данните, че взривилата се машина е украинска примамка, Министерството на външните работи (МВнР) извика на среща посланика на Украйна у нас Олеся Илашчук.

От своя страна Украйна официално увери, че не е насочвала умишлено дрон срещу България и пое ангажимент да изясни пълните обстоятелства около траекторията на безпилотния апарат. Междувременно румънското министерство на отбраната заяви, че следи непрекъснато ситуацията по границите си в реално време, въпреки че техните системи не са уловили конкретния полет.

Предприети мерки и последствия

България вече предприе спешни действия за укрепване на сигурността по границите си:

• Разгръщане на ПВО и авиация: Още от края на юли 2026 г., заради зачестили инциденти с дронове „Шахед“ в Румъния, българското военно министерство е засилило радиолокационното покритие по северната граница със зенитно-ракетни комплекси, самолети Су-25 и вертолети „Кугър“.
• Пребазиране на сили на Гранична полиция: Премиерът Румен Радев обяви, че след инцидента край Кардам специализирани сили и технически средства за борба с дронове се пренасочват от турската към румънската граница.
• Засилен мониторинг на критичната инфраструктура: Разпоредени са допълнителни мерки за наблюдение около компресорните станции и енергийните обекти в страната.
• Консултации в НАТО: Предвижда се в близко време инцидентът и координацията по сигурността на въздушното пространство да бъдат детайлно обсъдени с партньорите от Северноатлантическия алианс.