Пламен Киров: Нов ВСС е връщане към нормалността, а не съдебна реформа

Избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет само по себе си не представлява съдебна реформа, а възстановяване на нормалното функциониране на институцията. Това заяви бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров в студиото на Би Ти Ви.

По думите му заявеният от управляващите процес на съдебна реформа може да се смята за започнал, но е твърде рано да се говори за негов край или за окончателно преодоляване на зависимостите между политическа и икономическа власт. Той коментира и твърденията, че олигархичните зависимости в България вече са елиминирани, отбеляза news.bg.

"Самата либерална демокрация винаги поражда олигархия. Когато се преминат някои червени черти, борбата с тази олигархия става много трудна", заяви той.

Според него олигархията в България не може да бъде сведена до две или три конкретни фигури, а е свързана с много по-широк кръг от хора, част от които остават извън публичното внимание.

Като пример той даде случая "Баба Алино", за който прогнозира, че въпреки обществения интерес няма да се стигне до разрушаване на незаконни постройки.

По отношение на предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет проф. Киров беше категоричен, че това не трябва да се представя като реформа.

"Излъчването на нов състав на Висшия съдебен съвет, при положение че този вече кара май трети мандат, не е съдебна реформа. Просто ние трябва да се върнем към нормалността", заяви той.

Според него трябва да бъде избран нов състав на ВСС както от парламентарната, така и от професионалната квота, както предвиждат Конституцията и Законът за съдебната власт. Едва след това може да се пристъпи и към процедурите за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, които се назначават от президента по предложение на ВСС.

"Оттук нататък ще трябва да се прави наистина някаква съдебна реформа", каза проф. Киров.

По думите му обаче този процес няма да бъде нито кратък, нито лесен.

Киров сравни продължаващата съдебна реформа с образователната - започнала отдавна, но без ясен хоризонт за приключването ѝ. Той подчерта, че зависимостите не са проблем единствено на прокуратурата, а засягат и съда, който според него също не е изолиран от подобни влияния.

Затова според бившия конституционен съдия промяната трябва да се разглежда като продължителна еволюция, а не като еднократна политическа битка, която може да приключи с няколко бързи решения.

По отношение на избора на новите членове на ВСС той обясни, че за професионалните качества на магистратите съществуват сравнително ясни критерии - атестации, професионален стаж и кариерно развитие.

Оценката на моралните качества обаче според него е значително по-сложна. По думите му при моралните качества няма толкова обективен измерител, тъй като оценката неизбежно зависи и от собствените критерии на хората, които гласуват за кандидатите.

Киров отново подчерта, че непосредствената задача е да бъде избран нов състав на ВСС, тъй като сегашният съвет е с изтекъл мандат. По думите му допълнителен проблем създават законодателните промени, с които на ВСС с изтекъл мандат беше забранено да упражнява част от конституционните си правомощия.

Киров определи това законодателно решение като намиращо се на ръба на конституционната съобразност и припомни, че проблемът с изтеклия мандат на съвета продължава вече повече от две години.

Професорът коментира и темата за зависимостите в прокуратурата и избора на бъдещ главен прокурор. По думите му последните години са показали, че прокурорите и ръководителите на прокуратурата не са недосегаеми и при силен политически и обществен натиск могат да бъдат подложени на сериозни атаки.

Според него политически натиск, съчетан със силно медийно внимание, може за сравнително кратко време да постави под сериозен натиск и висши представители на прокуратурата.

Киров припомни и известната реплика на бившия главен прокурор Иван Татарчев, че над него е "само Господ".

Според проф. Киров още тогава е била поставена "нездрава основа" в отношенията в съдебната власт и в частност в прокуратурата, а проблемът се е пренасял и в следващите мандати на главните прокурори.

Той коментира и предложението членовете на ВСС от парламентарната квота да бъдат избирани със 144 вместо със 160 гласа. Според него независимо от конкретния праг политически договорки ще има, тъй като именно това е смисълът на квалифицираните мнозинства - различните парламентарни сили да бъдат принудени да търсят компромис.