Свиват мащаба на Националната детска болница

Държавата предприема първи конкретни стъпки за рестартиране на процеса по изграждането на Националната детска болница. Това заяви здравният министър Катя Ивкова след първото заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на Националната детска болница.

„За да имаме гаранция, че в рамките на мандата ни ще бъде изградена Националната детска болница, е много важно държавата да влезе в своите функции. Това беше направено като първа стъпка още днес с междуведомствения съвет“, заяви Ивкова, цитирана от Нова тв.

От своя страна регионалният министър Иван Шишов посочи, че ще бъде изготвено ново задание за изграждането на здравното заведение, тъй като според него досегашното предполага разходване на повече средства от необходимото. След това трябва да бъде проведена и нова тръжна процедура и да бъде разработен нов проект. „Това задание предполага разхищение. Тоест просто да имаме детска болница, която ни върши работа, а предполага да даваме повече пари, отколкото е необходимо“, заяви Шишков.

По думите му един от основните проблеми през последните три години е не само забавянето на проекта, но и начинът, по който е било подготвено заданието. Министърът смята, че при реализацията му държавата би платила значително повече, без средствата да бъдат използвани достатъчно ефективно. Именно това е една от причините процедурата да започне отначало. „Да направим нова тръжна процедура и да тръгнем още от самото начало с нов проект – причината е самото задание“, обясни регионалният министър.

Шишков подчерта, че заданието е ключовата част от подготовката на подобен проект, защото чрез него инвеститорът – в този случай държавата – определя какво точно трябва да бъде изградено. „Заданието е най-важно, за да определи какво иска инвеститорът, какво иска държавата. В случая обаче сме имали един инвеститор, който не е пазил държавния интерес“, заяви той.

Министърът посочи, че държавата се намира в ситуация, наследена от 2023 г., при която има определен терен, но на него все още не се извършва строителство.

„Другият неоспорим факт е, че има процедура във Върховния административен съд, тоест има правна безпътица“, посочи здравният министър. Заради натрупаните проблеми е взето решение да бъде сменен съставът на Съвета на директорите на „Здравноинвестиционната компания за детска болница“.

„Необходимо е да бъде направена ревизия на заданието за Националната детска болница, тъй като част от предвидените параметри изглеждат значително завишени", заяви Катя Ивкова.

Тя даде пример с броя на операционните зали, заложени в проекта. В сегашното задание на Националната детска болница са предвидени 20 операционни, докато в новоизградената детска болница в Бургас те са четири. „Със сигурност не е било необходимо да се планират толкова много операционни“, заяви Ивкова.

Здравният министър посочи, че разликата в разгънатата застроена площ между двата проекта не е толкова голяма. В бургаската детска болница тя е около 28 000 кв. м, докато според заданието, обявено от „Здравноинвестиционната компания за детска болница“, за Националната детска болница са предвидени около 35 000 кв. м. „Разликата между двете квадратури е нищожна, но пък разликата в операционните е огромна“, коментира министърът.

По думите ѝ това налага подробен анализ на параметрите, заложени в досегашното задание, и на причините те да бъдат определени в този обхват.

„Провела съм разговори с колегите от Европейската инвестиционна банка, които са финансирали консултантската помощ. Наистина е имало доста трудни преговори при изготвянето на докладите и след това включването на последния доклад в тръжната процедура“, посочи здравният министър.

Според Ивкова големият брой операционни зали не е оправдан и от финансова гледна точка. Освен изграждането им, за тях са необходими скъпа медицинска апаратура и последваща поддръжка. Ивкова посочи още, че завишени са и други параметри в проекта, включително броят на болничните легла.

„Детското здраве е приоритет на държавата и в съвсем кратки срокове ще рестартираме процеса, така че максимално бързо да се стартира проектът по изграждането на лечебното заведение“, заяви Ивкова. Здравният министър очерта и друг сериозен проблем – липсата на достатъчно работа по медицинската част на проекта през последните години. По думите ѝ не е извършено необходимото планиране на медицинските кадри, които ще бъдат нужни за функционирането на Националната детска болница. Липсва и достатъчна комуникация с медицинските дружества и университетите.

Тя посочи, че единственото реализирано действие в тази посока е било осигуряването на средства от Европейския съюз за финансиране на специализации в дефицитни медицински специалности.

Припомняме, че днес стана ясно, че „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ е с изцяло ново ръководство. Новият изпълнителен директор е проф. Елена Пенева-Златкова. В Съвета на директорите като председател и заместник-председател влизат съответно Румен Цеков и Васил Раков. С решение от 28 август са освободени досегашният изпълнителен директор Десислава Малинова, както и членовете на Съвета на директорите Стефан Аспарухов и Славена Костова.

„За последните няколко месеци 2 или 3 пъти проведохме срещи с г-жа Малинова, на които съм обръщала внимание на пропуските, които са имали в рамките на Съвета на директорите. Действала съм в рамките на закона и прозрачно”, коментира Катя Ивкова за освобождаването на старото ръководство.

Бившият вече изпълнителен директор на Здравната инвестиционна компания смята, че уволнението ѝ е без реални аргументи. „Уведомление не ни е връчено. Конкретно министър Ивкова ръководеше отдела, който работеше по този проект. Няма момент, в който министерството да не знае за всеки един проект и проблем”, категорична е тя.

Уволненото ръководство ще обжалва пред съда.

Регионалният министър Иван Шишков защити избора на терена за Националната детска болница и заяви, че като архитект го определя като „изключително добър“ за изграждането на лечебното заведение.

По думите му имотът е държавен, достатъчно голям и има перспектива за добра транспортна свързаност. След изграждането на Софийския околовръстен път достъпът до бъдещата болница ще бъде значително подобрен.

„Когато започне да се експлоатира болницата и когато направим Околовръстния път, най-вероятно темата с терена ще отпадне“, заяви Шишков.

Той обясни, че основният проблем при подготовката на терена е бил наличието на частен имот в средата му. За да бъде решен въпросът, е изменен подробният устройствен план и са сключени първо предварителни, а след това и окончателни договори със собственика на частния имот.

Шишков посочи още, че според Общия устройствен план на София теренът е предназначен за обществено строителство с перспектива за изграждане на болница. В района вече има две лечебни заведения, което според него допълнително подкрепя избора на мястото.

Към основния терен са добавени и още 15 декара, предоставени от Столичната община. Тази площ представлява озеленена територия и според министъра е още едно предимство за бъдещия болничен комплекс.

Шишков заяви, че подготовката на имота е изисквала интензивна работа, включително уреждане на отношенията с частния собственик и приключване на процедурите по подробния устройствен план. Според него търсенето на нов терен на този етап би означавало връщане назад в процеса.

Регионалният министър коментира и кои елементи от проекта могат да бъдат преразгледани. Според него на този етап няма необходимост Националната детска болница да разполага със собствена хотелска част.

„Не виждам родител, който да си остави детето в болничната стая и да отиде в хотелската част“, аргументира се Шишков.

Вместо това според предвиденото в болничните стаи трябва да има възможност родителят да остане при детето си, включително с отделно легло и санитарен възел.

Шишков посочи и че управлението на хотел от лечебно заведение за болнична помощ би представлявало нетипична за него дейност, а Катя Ивкова сподели същото мнение.

Регионалният министър обърна внимание и на финансовите последици от забавянето на големите инфраструктурни проекти в страната. Според него строителството, което е можело да започне през последните три-четири години, сега ще бъде значително по-скъпо заради натрупаната инфлация.

„Това, че някой не си направи труда да си свърши работата, започва да тежи още по-силно на бюджета на България. А когато има по-силно отражение върху бюджета на една държава, означава, че всички ние ще започнем да плащаме повече“, коментира Шишков.

По думите му повече време за губене няма и работата по проекта трябва да бъде ускорена. Вече са набелязани конкретни стъпки за подготовката на новото задание и организирането на новата процедура.

„Взели сме ясни и точни мерки как в най-кратки срокове ще направим ново задание и ще направим нова поръчка. Всеки изминал ден струва на нас, данъкоплатците“, заяви министърът.

Той посочи, че правителството има „изключително сериозен дълг“ да компенсира натрупаното през последните три-четири години забавяне в инфраструктурното развитие на страната.

Шишков увери, че работата по Националната детска болница и останалите ключови инфраструктурни проекти ще продължи активно. По думите му бездействието през предходните години вече води до значително по-висока цена за държавата.

„Това, което оставихме, това намерихме. Това започва да ни струва много, много по-скъпо. Така е, това е положението. Не се оплакваме, започваме да работим“, каза още регионалният министър.

Той допълни, че целта е всеки месец управляващите да представят публично напредъка по важните за държавата проекти и конкретно свършената работа по тях.

Регионалният министър Иван Шишков заяви, че паралелно с подготовката на Националната детска болница се работи и по инфраструктурата около бъдещото лечебно заведение. Сред основните проекти е Софийският околовръстен път, като по думите му в следващите месеци трябва да бъдат предприети конкретни стъпки за отчуждаването на необходимите терени.

Шишков посочи, че подробният устройствен план за участъка от Околовръстния път в района е бил одобрен с негова заповед през 2023 г., когато отново е бил служебен министър на регионалното развитие.

„В последните два месеца, се работи активно. Имаме включително неколкократни срещи със Столична община“, каза той.

По думите му целта е до около два месеца в Министерския съвет да бъде внесено предложението за отчуждаване на необходимите терени. След това трябва да започнат и процедурите, свързани с изграждането на Околовръстния път.

Шишков припомни и заявката си, че на 17 септември – Деня на София, трябва да има развитие и по останалата част от Околовръстния път. Очаква се да бъде разгледан подробният устройствен план за този участък, който според него през последните две-три години не е получил необходимото развитие.

Регионалният министър призна, че към момента около терена на бъдещата Национална детска болница липсва необходимото инфраструктурно развитие. По думите му обаче свързаната с района инфраструктура е планирана от години – още преди да бъде определено мястото за лечебното заведение.

„Около детската болница нищо не се случва инфраструктурно. Но парадоксът е, че когато имаме планирана детска болница и около нея има планирана инфраструктура, очевидно е, че никой в този момент не си направи труда да раздвижи всички тези обекти. Те сега ще бъдат направени“, заяви Шишков.

Той увери, че регионалното министерство е в постоянен контакт със Столичната община и очаква местната власт също да изпълни ангажиментите си.

Сред обсъжданите въпроси е терен за подстанция, за който Столичната община трябва да придвижи изменение на подробния устройствен план. Шишков изрази очакване тази процедура да приключи скоро.

В напреднала фаза са и разговорите за допълнителна промяна на подробния устройствен план, която да позволи изграждането на допълнителен подземен паркинг върху общински терени за нуждите на болницата.

„Детската болница ще бъде наистина не само проектирана, но ще бъде и построена в среда, в която би трябвало да има нормална градска среда и нормален достъп“, увери министърът.

По думите му това изисква съвместни усилия на държавата, Министерството на регионалното развитие и Столичната община.

„Ние няма да направим един обект, който да е в нищото. Обратното – правим един обект и, разбира се, инфраструктурата, която е свързана с този обект“, подчерта Шишков.

Регионалният министър отправи и критики към предишни управления за забавянето на инфраструктурните проекти. Без да назовава конкретно име, той направи препратка към бивш премиер, управлявал страната три пъти, като заяви, че през годините многократно са давани обещания за Софийския околовръстен път.

По думите му подобни обещания са правени и за автомагистрала „Хемус“, Националната детска болница и други големи инфраструктурни проекти.

„Околовръстният път на София, магистрала „Хемус“ и всички други инфраструктурни обекти ни бяха обещавани щедро. Не получихме нищо“, коментира Шишков.

Той посочи, че най-сложната част от Софийския околовръстен път дори не е била проектирана. Според него през предходните години е имало възможност работата да напредне, но това не се е случило.

„Ние работим не само просто върху терена на детската болница, ние работим върху цялата инфраструктура, включително и Околовръстния път“, заяви регионалният министър.

Шишков коментира и предложението на Обществения съвет за провеждането на международен конкурс за проектирането на Националната детска болница.

По думите му подобна процедура би могла да доведе до много добри архитектурни резултати, но трябва внимателно да бъде преценено дали няма да създаде риск от ново забавяне.

„Това е въпрос единствено на преценка по какъв начин можем да постигнем най-бързо да бъде построена детската болница“, заяви той.

Един от обсъжданите варианти е бъдещото задание да позволи издаването на разрешение за строеж още на фаза идеен проект, ако законовите изисквания позволяват това. Целта според Шишков е да бъде спестено време.

Той обясни, че болницата е изключително специфичен и мащабен обект. Освен архитектурната и конструктивната част проектът трябва да включва сложни инсталации и медицински технологии, чието проектиране също отнема значително време.

Затова се обсъжда възможността строителните дейности да започнат, докато продължава работата по част от останалите проектни решения.

Според Шишков, ако разрешението за строеж бъде получено на достатъчно ранен етап, може да започне изграждането на конструкцията и подземната част на болницата, докато паралелно продължава проектирането на специфичните технологични решения.