Радев: Всички страни членки на ЕС трябва да имат възможност да участват равностойно в технологичното и индустриалното развитие на Европа

Всички страни членки трябва да имат възможност да участват равностойно в технологичното и индустриалното развитие на Европа. Ако не го постигнем, процесите на фрагментация, именно в областта на високите технологии, на индустриите с висока добавена стойност, ще продължат да задълбочават разделението. Това заяви министър-председателят Румен Радев след срещата си с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Във фокуса на разговора им беше европейската конкурентоспособност и начините всички страни членки да имат равен достъп до новия Европейски фонд за конкурентоспособност. Това ще даде възможност на по-малко развитите държави да не изостават в своето технологично и промишлено развитие. „Предложих на господин Коща да мислим за един нов термин – „индустриална кохезия“, да не говорим само за класическата кохезия по социални програми, по инфраструктура“, подчерта премиерът Радев.

По отношение на Многогодишната финансова рамка министър-председателят подкрепи силния фокус върху конкурентоспособността и сигурността на Европейския съюз. По думите му обаче това не трябва да става за сметка на финансирането на политиката за сближаване и селскостопанската политика, които гарантират единството на Съюза. „Това са изключително важни инструменти, за да имаме единен и проспериращ Съюз, който може да посреща обединен всички предизвикателства“ посочи Радев.

Премиерът Румен Радев изтъкна също така приноса на България за повишаване на общата сигурност и отбрана. Министър-председателят открои и значението на новите инициативи – за обща защита от дронове, Eвропейският въздушен щит, Eвропейският космически щит. „България работи активно за укрепване на своята индустриална база, за развитие на своята отбранителна наука, така че да имаме наистина един активен принос, да имаме и по-сигурна, и по-силна Европа“, заяви Радев.

Министър-председателят посочи и необходимостта от целенасочена работа за по-голяма свързаност на ЕС във всички аспекти - транспортна, енергийна и дигитална, като специално подчерта ролята на България в развитието на Транскаспийския коридор, който минава през нашата страна, както и бъдещите коридори на страните от Персийския залив. С помощта на ЕС се работи и за подобряване на българската шосейна и железопътна инфраструктура, за да не се превръща България в зона на намалена пропускливост на фона на увеличаващия се пренос на стоки. Министър-председателят изтъкна също значението на зелените енергийни и новите дигитални коридори.

По отношение на разширяването на Европейския съюз министър-председателят припомни, че България е силен двигател за интеграцията на страните, съседни на ЕС, особено на Западните Балкани, като елемент на разширяване на пространството на мир и просперитет в Европа. „Ние държим това разширяване да не бъде подчинено на конюнктурни геополитически процеси, а да се базира на принципа на собствените заслуги“, добави още българският премиер.

От своя страна председателят на Европейския съвет Антонио Коща определи 2026 година като решителна за Европа. „До края на годината трябва да сме одобрили дългогодишния бюджет на ЕС за периода до 2034 г. Това е основополагащо за гарантиране на продължаващите инвестиции от 2028 г. нататък“, отбеляза той. Коща допълни, че е необходим европейски бюджет, който да отговаря на европейските амбиции и да осигурява средствата, необходими за изпълнението на общите приоритети в ключови сфери като отбрана и сигурност, конкурентоспособност и иновации, стратегическа устойчивост.

„Същевременно бюджетът трябва да продължи да подкрепя селското стопанство и политиката на сближаване, включително в България“, посочи Антонио Коща. Председателят на Европейския съвет изтъкна, че следващият бюджет ще има изцяло нова архитектура, ще бъде разработен и предназначен за света, в който живеем днес и ще бъде много различен от настоящия бюджет, който бе договорен през 2020 г. „Новата реалност изисква нов подход към нашия общ бюджет, с нова структура и нов начин на разпределение на ресурсите, защото вече по-голямата част от бюджета на Европейския съюз идва от националния принос. Ние трябва да гарантираме, че остава националният принос в резонни и разумни рамки“, подчерта Коща.