Весела Чернева: Политическите дивиденти от връщането на останките на цар Самуил са водещи за България и Гърция

Символични събития като връщането на тленните останки на цар Самуил стават възможни, когато все пак има някакво разбирателство кой кой е. Това каза заместник-директорът на Европейския съвет по външна политика Весела Чернева в ефира на "Денят на живо с Наделина Анева".

Темата беше коментарът на премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски за връщането на тленните останки на цар Самуил в България и реакциите на Скопие. Чернева определи като неправилна връзката, направена от Мицкоски между връщането на останките и Бледския договор от 1947 г.

„По силата на Бледския договор за първи път има юридически основания за македонска автономия, но според мен има и едно объркване. Мицкоски говори за връщането на костите на Гоце Делчев и всъщност се опитва да направи тази алюзия, че всеки по нещо е получил, така да се каже. Те обаче са върнати преди този договор“, обясни Чернева.

По думите ѝ ключова за връщането на останките на цар Самуил е била договореността от 2022 г. в Българо-македонската историческа комисия. „Това, което може би остана малко встрани, а е много важно, е фактът, че Българо-македонската историческа комисия се споразумя за това, че Самуил е цар на българското средновековно царство. И всъщност, въз основа на това споразумение, което впоследствие стана анекс към двустранния протокол, гръцката страна се чувстваше комфортно в позицията си да ни предаде тленните останки на цар Самуил“, каза тя.

Чернева посочи и предстоящите избори като една от причините решението да бъде взето именно сега. Според нея за гръцкия премиер Кириакос Мицотакис Северна Гърция е особено важна заради изборните нагласи там.

Чернева коментира и посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие и възможността нови правила за разширяването на ЕС да заобиколят изискването за консенсус. „Не мисля, че това беше целта на посещението. Работа на фон дер Лайен е да поощрява страните кандидатки. И за нея, и за комисаря по разширяването е важно страните кандидатки да продължават да смятат, че Европа е тяхната първа опция, а не да започнат да гледат към Русия, към Турция или в други посоки“, обясни тя.

Според Чернева обаче договорената преговорна рамка няма как да бъде заобиколена. По думите ѝ идеята всички решения по разширяването да се взимат с мнозинство вместо с консенсус няма да бъде реализирана в този вид. „Това няма как да стане, защото всичките 27 трябва да гласуват тези промени“, заяви Чернева. „Смисълът на всичките тези опции като получлен е членството в ЕС да не се изразява „да“ или „не“, т.е. ти ли си член, или не си. Замисълът е да има някакви степени помежду, които да дават възможност на кандидатите, дори да не могат да станат пълноправни членове към момента. Целта е да могат да участват в различни формати тогава, когато това е от полза както за ЕС, така и за тях“, каза тя.

Чернева отхвърли и възможността Европейската комисия да наложи режим на електричеството в България. По думите ѝ ролята на Брюксел е координационна, а конкретните решения се взимат от националните правителства. „Функцията на Комисията е координационна и тя може да дава насоки на правителствата. Кабинетите са тези, които решават как точно дадени мерки да бъдат приложени“, обясни Чернева.

В разговора тя коментира и протестите и политическата поляризация в Европа. Според нея проблемът е общ за различни държави и до голяма степен се засилва от социалните мрежи и пропагандата. „И в Западна, и в Източна Европа се случва едно и също - голяма поляризация на обществата в резултат основно от социалните медии, но и много възможности за пропаганда и отвътре, и отвън“, каза Чернева.

По думите ѝ жилищната политика е сред основните причини за протестите в Испания, докато във Франция напрежението сред младите хора също се засилва на фона на предстоящите президентски избори. „Голямото преформатиране ще е през 2027 година. Освен Франция, ще се гласува и в Полша, Италия и още четири други страни. Вече не броим Испания и Гърция, която ще има избори тази година. Очаква ни една суперизборна година, в края на която трябва да видим как ще изглежда наистина европейският ландшафт“, каза тя.