„Катастрофални последици“ очакват въоръжените сили на България, ако те скоро не се отърват скоро от зависимостта си от старото руско въоръжение и поддръжка. За това предупреждава в интервю за Би Би Си служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов.
Като член на ЕС и НАТО със здрави традиционни връзки с Русия, България се движи по тънко въже между Изтока и Запада. През последните седмици София и Москва влязоха в словесна схватка заради намесата на Москва в Украйна и руския натиск за ускоряване на работата по Южен поток.
София обяви, че е спряла работата по енергийния проект през август след натиск от ЕС и САЩ. От своя страна Кремъл настоява, че работата по проекта продължава.
Напрежението между България и Русия нарасна след като президентът Росен Плевнелиев описа Русия като „националистическа и агресивна държава“ заради нейното нахлуване в Украйна.
Предложенията на военния министър Велизар Шаламанов България да купи изтребители втора ръка F-16 от Италия или Гърция или Юрофайтъри от Португалия накараха руският вицепремиер Дмитри Рогозин да напише в Twitter: “Новини от България:
Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия заради някакви си изтребители втора ръка“.
„България е суверенна държава, която взема самостоятелни решения, свързани със сигурността си. Те не подлежат на коментар от страна на висши представители на други държави“, отговори на свой ред служебният министър на външните работи Даниел Митов.
Този коментар предизвика реакция от българския външен министър Даниел Митов, който заяви, че подобни коментари са изключително недостойни, противоречащи на добрите нрави и показват ... липсата на респект към българските институции“.
Шаламанов заяви пред Би Би Си, че се разчита на остаряло от съветската епоха оборудване, което все още се нуждае от резервни части и поддръжка от Русия. Това е резултатът от 10-15 години на лошо управление на българските въоръжени сили.
В резултат на това в сегашния сблъсък на НАТО с Русия заради Украйна, на България се налага да зависи от нейните съседи, Гърция и Румъния, при охраната на собствените си граници в Черно море.
Основен проблем е състоянието на противовъздушната отбрана на България, която се осигурява от остаряло руско оборудване, посочи пред Би Би Си Велизар Шаламанов.
България в момента харчи само 1,3% от годишния си бюджет за отбрана, в сравнение с поставената от НАТО цел за най-малко 2%. Размерът на въоръжените сили на България е свит под 30 000 души срещу 110 000 през 1999 г. и поставените като 45 000 военни.
Други бивши армии от Варшавския договор са измислили различни стратегии за прекратяване на зависимостта си от съветското оборудване.
През 2013 г. Полша обяви най-голямата военна поръчка, а бюджетът й за армията достигна 1,95% от БВП. Унгария заменя своите МиГ-ове с Грипен през 2009 година.
След България, Словакия е най-много зависи от остаряло руско въоръжение.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 BBTY
17:00 14.10.2014
2 theodor cole
Mnogo e losho da si dreben, beden i prodazhen. Takiva stoyat pred zatvorena vrata i yadat ogrizkite na chuzhdi hora. Vikat im pomiyari. Naritani kucheta.
03:43 15.10.2014