Квесторите в корпоративна търговска банка, назначени от БНБ, управляват нещо, което не е банка, в настъпилото безвремие никой не контролира сделките им, а активите на трезора се топлят. Това посочи шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ пред bTV.
Припомняме, вчера СГС не разреши назначаването на временен синдик на КТБ и часове по-късно партиите в парламента се споразумяха за законови промени в тази посока.
„БНБ няма защо повече да управлява КТБ, защото КТБ вече не е банка, тя няма лиценз”, подчерта Менда Стоянова. По думите й централната банка е трябвало в периода на специалния надзор да намери начин да оздрави трезора и да запази активите му, като не е успяла и в двете, но тепърва анкетната комисия трябва да излезе с доказателства.
Депутатът бе категорична, че банковият надзор се е провалил в казуса КТБ, „а може би той се проваля и в други случаи, за които не знаем”.
Тя припомни, че според одитния доклад, кредитите с добри обезпечения в КТБ са в рамките на 1.8-2 млрд., а към сегашния момент са намалели с 1 млрд. лева, тоест наполовина. По думите й това означава, че въпреки законодателните промени, квесторите са разрешили прихващания и цесии.
„Единственото им задължение е да пазят имуществото на банката. Дали законно не го опазват или беззаконно – това е тема на други органи”, коментира Менда Стоянова. Според нея с назначаването на синдик, сделките извън банката ще бъдат спрени, а ще може да се водят и дела.
Тя подчерта, че чрез прихващанията необезпечените кредитори със сериозни влогове се опитват да прередят държавата и „всички, които нямат добри адвокати”.
Менда Стоянова за пореден път подчерта, че „абсолютно морално задължение” на гуверньора на БНБ Иван Искров е да подаде оставка: „В неговия мандат се случи това, което всички ни уверяваха, че не може да стане в България”.
Тя коментира и информацията, че шефката на банковия надзор Нели Кордовска е изтеглила парите си от КТБ буквално в последния момент. Според Менда Стоянова, много хора в БНБ са разполагали с вътрешна информация за ставащото в трезора на Цветан Василев дни, преди да бъде поставен под надзор.
В същото време, и към момента има служители на централната банка, които чакат да получат достъп до парите си.
Четете ни и в Google News
![Политиците с консенсус по казуса "КТБ"](https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/260/politicite-s-konsensus-po-kazusa-ktb-1.jpg "Политиците с консенсус по казуса "КТБ" | ФАКТИ.БГ")
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ВЕРА
12:07 13.03.2015
2 ЯСНОО
12:09 13.03.2015
3 истината боли
За 2015 задълженията ни са 4,6 млрд. лв
България има задължение да плати дълга, който беше взет в края на декември 2014 г. Този кредит е краткосрочен и беше взет, за да се отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Този заем е с кратък период и трябва да се плати през 2015 г. Той е най-голям, в левове сумата е 3 милиарда.
Освен него имаме още два краткосрочни заема, взети също от това правителство през декември 2014 г. Техните падежи също са през 2015 г. Те са изтеглени на вътрешния пазар, но са деноминирани в евро. Всеки от тях е за по 400 милиона евро или общо 800 милиона евро /т.е. около 1,6 милиарда лева/. Общо дължим за един кратък период от време 4,6 милиарда лева. През 2015 г. няма повече падежи.
През 2016 г. предстоят плащания на емисии, които са емитирани през предходните години, но тяхната сума не възлиза на повече от 200 милиона лева, т.е. задълженията са много малко.
През 2017 г. има една голяма сума. Тя идва от един заем, който беше взет по времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър /2009 - февруари 2013 г./. Става дума за 950 милиона евро или грубо казано около 2 милиарда лева.
Имаме 4,6 милиарда падеж през 2015 г., 200 милиона - през 2016 г., 2 милиарда лева – 2017 г. Това са падежите, които дължим през този 3-годишен период. Всичко останало са краткосрочни емисии, които една с друга се погасяват на вътрешния пазар. Те не влизат в тази сметка.
Грешките стават от това, че се пресмята двойно. Веднъж се смята дефицит, който се финансира с някакъв заем, след това се смятат заемите и това надува сметката.
Остава обаче да пресметнем дефицитите през тези 3 години /2015-2017/. През тази година дефицитът напълно може да се покрие със сумите, които имаме във Фискалния резерв до този момент без да нарушим остатъка, който трябва да поддържаме, и без да пипаме парите, които са на т.нар. Сребърен фонд. През 2016 г. се очаква дефицит от около 2 милиарда лева и почти толкова през следващата 2017 г. Т.е. за тези две години общата сума ще е около 4 милиарда лева.
Общо 10,8 милиарда лева са сумите, които покриват нуждата на държавата от средства за периода 2015-2017 г. Това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация. Тези цифри могат да бъдат включени, но трябва да се обяснят. Има лихви, които са по поддържането, но аз не смятам тези лихви и те не трябва да се смятат, защото лихвите си вървят в текущите разходи на бюджета. Те влияят върху самия дефицит, т.е. чрез самия дефицит ние сме ги пресметнали. Следователно тук трябва да се уеднакви методологията и тя е следната. Трябва да се вземат предвид дългосрочните ангажименти и падежите, които има през тези години и да се пресметнат парите, които трябват за дефицита. Дефицитът за 2015 г. /около 2,5 милиарда лева/ спокойно може да се покрие с тези суми, които са във Фискалния резерв.
Бюджетът е много важна институция. Тя е свързана с гласуване на закон. Не случайно световната практика е законът да бъде 1-годишен. Ако сме решили да сключим средносрочен договор за финансиране на дълга би трябвало ясно да посочим, че емисиите на дългосрочни ценни книжа ще бъдат съобразени с лимитите за дълг в годишните бюджети.
Всички трябва да се обединим около една обща методология и да загърбим партийните приказки и невярното говорене. Това е важно за България, да спрем да я поставяме в лоша светлина, защото има значение за пласирането на облигации и тяхната доходност.
Анализът ми е направен въз основа на публикувания от Министерството на финансите Бюлетин за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерски съвет в началото на 2015 г.
------------------------
Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.
12:11 13.03.2015
4 мира
12:13 13.03.2015
5 ВЕРА
12:14 13.03.2015