БСП: 40% праг за валидност на референдумите

„При българските условия стъпването на един праг за валидност на референдумите от 40% е значителна стъпка за развитието на пряката демокрация." Това заяви от парламентарната трибуна зам.председателят на БСП Янаки Стоилов. Той подчерта, че автор на сегашното положение – валидност на референдум при участие на половината от броя на избирателите, взели участие на предишните избори, е Георги Първанов.

Факти.бг припомня, че днес депутатите дадоха "зелена светлина" референдумът с трите въпроса на президентът Росен Плевнелиев да се проведе заедно с местните избори. Депутатите свалиха прага за свикване на референдум от 500 000 на 400 000 подписа. Трите въпроса на Плевнелиев са да има ли мажоритарен вот, задължително и електронно гласуване.

По думите на Стоилов в момента има един почти непреодолим праг за провеждане на референдуми.  „При праг от 40% ще се получи баланс между представителността на референдума и стимулирането на гражданите да участват.  Изискването трябва да бъде единно и да не се обвързва с различните видове национални избори или тяхната комбинация”, категоричен бе Стоилов.  Той обясни, че в Европа тенденцията е към облекчаване на условията и възможностите. По думите му обаче в България тези стъпки тябва да се правят бавно и последователно, без да се скача от една крайност в друга. „Времето, в което се провежда референдумът е различно от това, в което се избира парламент и те не трябва винаги да бъдат разглеждани в непосредствен паралел ”, заяви Стоилов.
По-рано в пленарна зала Янаки Стоилов предложи срокът между избори и провеждането на референдум да е не една година, а шест месеца.  „В много случаи темата на референдума и кампанията на изборите нямат нищо общо. Органзиацията на референдума не е толкова сложна и трябва да допуснем такава гъвкавост, но не и в продължение на една година", каза още той.

Филип Попов заяви, че с предложението управляващите целят прокарване на въпросите на президента и съчетаването на предстоящите местни избори и референдум. „Народното събрание се явява изпълнител на волята на президента и на неговите въпроси. Каква република сме – президентска или парламентарна?”, заяви депутатът.

Валери Жаблянов:  Демократичното управление трябва да е пряко, но и представително

„Няма как да се обоснове- една непредставителна част от обществото да задължава представителните органи. Двата принципа на демократичното управление – пряко и представително не могат да се изключват един друг”. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на БСП Лява България Валери Жаблянов. По думите му не може една част от българските граждани да успеят да наложат дневния ред на огромната част от обществото. Той бе категоричен, че не трябва да се позволява нито диктатура на малцинството, нито на мнозинството и двата принципа трябва да се балансират.
Жаблянов подчерта, че трябва да се отчита политическата традиция и нивото на гражданската и политическата култура, навиците и участието в политическото управление на държавата. Според него затова не може България да се сравнява с Швейцария, която има дълга традиция на чести референдуми.  „Дори свалянето на изискването от 500 000 на 400 000 подписа не е обосновано с нищо. Това е само стъпка, която да направи жест, но към кой?”, попита той.

Мая Манолова: Трябва да се намали и броят подписи за местните референдуми

„Последователна политика е, след като намалихме изискуемият брой подписи за иницииране на национален референдум, да се направи това и по отношение и на месните референдуми”. Това заяви народният представител от ПГ на БСП Лява България Мая Манолова. По думите й проблемите на хората от конкретна община са от такъв характер, че би било добре те да се ангажират в решаването им. „Това ще стимулира провеждането на местни референдуми и ще направи местната власт още по-близка до хората”, заяви Манолова. Според нея позитивни са и възможностите -  да могат да гласуват българите в чужбина на национални референдуми, както и намаляване на броя на подпсиите за иницииране на национален референдум.