Ударно претупват поправките в Изборния кодекс заради Слави

Ударно претупват Изборния кодекс заради референдума, иницииран от „Шоуто на Слави”. Той влиза в пленарна зала тази седмица. Поправките в Изборния кодекс трябва да минат на второ разглеждане окончателно в четвъртък, в Народното събрание.  След като са одобрени поправките в Изборния кодекс иницирания референдум трябва да мине в комисии и в пленарна зала само на едно четене. Според законовите срокове това трябва да стане не по-късно от 11 май. След това президента би трябвало да насрочи референдума не по-късно от 3 месеца и не по-рано от два месеца, като се очертава той да се проведе през август през отпускарския сезон.

Днес народните представители не одобриха предложението на ДПС - промените в Изборния кодекс да отпаднат от дневния ред на парламента тази седмица. „Предлагаме да има възможност тези текстове, които снощи до полунощ са приемани, за които най-малкото съществува съмнение, относно тяхната синхронизираност, добра обмисленост... Огромна част от членовете на правната комисия не са имали възможност да се запознаят и да участват в обсъждането им, какво остава за пленарна зала”, заяви Четин Казак от ДПС.

Председателят на парламента Цецка Цачева обясни, че необходимостта от бързото приемане на промените е свързано с одобрен от парламента график: „Този срок е обвързан и с внесения от ГРАО, подписката за иницииране на национален референдум, свързан отново с въпроси по изборното законодателство – там също сме обвързани със срокове. Срокът изтича месечния на 11-и май.”

Заради очакваните дебати по Изборния кодекс тази седмица няма да има парламентарен контрол в петък.

Какви нови изборни правила приеха в правната комисия депутатите на три заседания в рамките на 28 часа? Вчерашното заседание продължи до 24,30 часа.

С промените се въвежда разделянето на провеждането референдум, иницииран от граждани, от провеждането на избори в същата година. По досегашните правила, приети по предложение на ГЕРБ, когато има обществено обсъждане и вот в една и съща година те се провеждат заедно. Само преди една година ни убеждаваха, че референдумите трябва да се провеждат заедно с изборите, за да не се хвърлят на вятъра едни 50 милиона лева и за да има по-висока избирателна активност. Най-вероятно целта сега е референдумът, иницииран от "Шоуто на Слави", да не се проведе заедно с президентските избори наесен, а отделно по-рано през годината в отпускарския сезон, за да има по-ниска избирателна активност.

С промените се въвежда още задължително гласуване като поемане на граждански дълг, при което подалите бюлетини евентуално ще бъдат стимулирани от Министерския съвет, а неучаствалите във вота ще бъдат заличавани от избирателния списък, а след това ще възстановяват правото си със заявление пред администрацията.

Ожесточен спор предизвика в комисията и приетата поправка, предложена от ГЕРБ  в бюлетината да има възможност за отбелязване "Не подкрепям никого". Така се дава възможност на избирателите, които вече ще са задължени да гласуват, но не искат да дадат вота си за някого, да имат опция.Тези гласове ще се броят за действителни гласове, а по този начин колкото повече хора изберат тази опция, толкова повече ще се увеличи необходимият брой гласове за преминаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента, която се определя от броя действителни гласове. Така партиите с по-голям брой получени гласове ще влязат в Народното събрание, а формациите и коалициите с по-малка подкрепа ще останат под нея. С по-големия брой действителни бюлетини по-малко партии ще прескочат и бариерата от 1%, над която се получава партийна субсидия. Но това според мнозина депутати ще вдигне 4-процентовата бариера и ще облагодетелства големите партии.

Депутатите от комисията решиха да няма възможност за регистрация на местни коалиции. Предложението на Патриотичния фронт, подкрепено от ГЕРБ, се прие с аргумента, че така се спират местните бизнес партии. Въпреки критиките, че няма пречка такъв тип организации да се регистрират на национално ниво и да се явят само в една община, адекватен отговор от вносители нямаше. На практика с новостта на кметски избори няма да има възможност партии да влизат в коалиция само в една или няколко общини.

Сред промените е съкращаването на срока на предизборната кампания от един месец на 21 дни, което го няма никъде по света. Също така се прие изборният ден да започва в 7 ч. и да приключва в 20 ч., на ако все още има гласоподаватели пред изборната секция могат да упражнят вота си до 21 ч. В момента изборният ден започва в 6 ч., приключва в 19 ч. и избирателите пред секцията могат до 20 ч. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) заяви пред журналисти, че не е изключен вариантът просто денят да се съкрати с един час и да започва в 7 ч. и да приключва в 19 ч.

Правната комисия реши да забрани обявяването на социологически проучвания през цялата предизборна кампания, а не само 24 часа преди изборния ден. Мотивът е да не бъдат заблуждавани гражданите. Критиките са, че така се дава възможност да се появяват анонимни проучвания, а не както досега всяка агенция да стои с името си и да публикува кой е възложителят. Тогава класациите с песни, термометри, филми и какво ли не има вероятност да процъфтят, е мнението на мнозина от народните представители.
 

Прие се и експериментално електронно гласуване на три поредни вота, включително референдуми, след 1 януари 2018 г. Дотогава ЦИК ще проведе три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати. Резултатите от пробното електронно гласуване няма да се зачитат при крайните резултати. Ако то е успешно, ще бъде въведено от Народното събрание.

Запазва се ръчното броене на бюлетините, заради което се стигна до хаос при обработването на изборните протоколи в "Арена армеец" на местните избори през 2015 г. Същевременно се увеличи броят на членовете на столичната общинска избирателна комисия от 19 на 39. В общинските комисии във Варна и Пловдив членовете ще станат от 10 и на 27. Малкият брой членове в досегашния кодекс също беше изтъквано от експерти като причина за хаоса в "Арена армеец".

Взе се решение да бъде създаден избирателен район чужбина, от който да могат да бъдат избирани до 4 депутати. Предложенията за три и четири избирателни района не бяха приети. Централната избирателна комисия (ЦИК) ще определя броя мандати. За целта се прие премахването минимум четирима народни представители да се избират от един район. Досега гласовете от чужбина се разпределяха в страната. С новостта избирателите зад граница ще могат да гласуват и за конкретен кандидат преференциално, защото досега подаваха бюлетина само с избор на партия.

Взе се решение прагът за преференциите за местни избори да бъде 7% от подадените действителните гласове за листата, а не 7% от общинската избирателна квота. По този начин методиката се уеднаквява с парламентарните (7%) и европейските избори (5%). До момента в малки общини кандидати за общински съветници можеха да изпреварят кандидатите преди тях в листата със стотина гласа, което водеше до висок риск от корупция. С новия метод на изчисление на преференцията прагът става малко по-висок, защото подадените гласове за листата са повече на брой от общинската квота.