Мeлник без асфалт

Мелник, най-малкият български град, е прашен, мръсен, няма и една асфалтирана улица. Така мелничани, близо 200 души, които живеят в градчето, няма как нито да ходят, нито да "ядат" асфалт, предаде БГНЕС. През града минава една асфалтирана улица, главната, по която се влиза в градчето и продължава към Кърланово и Рожен. Благоустройството и чистотата са в сферата на пожеланията. Единствената улица, минаваща през старата част на града със старите къщи и новите хотели, е без настилка и прашна, в началото има дори паваж, полаган преди повече от половин век.

В града няма здравна служба и училище, продават се три къщи, но няма кой да ги купи. "Купиха ги преди 5-6 години, като видяха, че нищо не могат да изкарат от туризма, искат да ги продадат по-скъпо, но това няма как да стане", обяснява винопроизводителят Димитър Манолев. Според него в Мелник един навес да направиш, се иска разрешение от Националния институт за паметниците на културата. "Аз 5 години бях следствен заради пътя, който направих до избата ми, защото съседите не ме пускаха през техния. Но тия с парите, дето строят, никой не ги разследва", чуди се Манолев.

В делник Мелник е призрачен град, пушат само комините на старите къщи, които са във форма "минаре на джамия". Туристите, шетащи из града са единици и самотни като рушащата се "Болярска къща", хотелиерите разчитат на неорганизираните, пикът на посещенията е през пролетта и есента. През лятото Мелник се нагорещява като пещ. Навсякъде край пътя към града и пред всяка къща в него се продава вино, наречено "мелнишко", но всички кореняци признават, че то е менте. А всеки казва, че неговото е истинско.