Военното положение в Столипиново

През 1978-а два танкови батальона потеглят към гетото, за да въдворят ред след двойно убийство

Публикувана: 1 Май, 2017 20:15
74 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 31861

В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново, с над 50 000 души циганско население. Кварталът, разположен на южния бряг на р. Марица, възниква преди 110 години, за да приюти катуните с цигани-калайджии. Първоначално е наречено „Новото село“, но впоследствие е наименувано на генерал Столипин, заместник на княз Дондуков. С годините постепенно започва да се превръща в циганско гето, пише Спомени от народната република.

По времето на социализма жителите на квартала са се държали изкъсо от органите на властта и не им се е позволявало да мародерстват над българското население. Тоталитарната идеология изключва по презумпция опцията за недисциплинираност и непокорство сред населението. Въпреки страха от милицията, обаче инциденти не липсват.

През лятото на 1978 г. млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал „Изгрев“. Маршрутът им минава в близост до „Столипиново“, където са нападнати от местни цигани с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от разярените цигани заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на партизанския командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944 г. до генерал.

В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор.

Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновена. По това време влиятелният и силен генерал командва армията в Старозагорски окръг. Веднага след като научава, че убийците не са разкрити заминава за Карлово. Бесен, генералът вдига под тревога два батальона от тамошната танкова бригада. Без да се съобразява с никого сам повежда колоната с танкове към Пловдив.

Замисълът на потресения 70-годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „Столипиново“. Танковете обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. Страхът плъзва навсякъде и никой не смее да излезе. В квартала буквално е въведено военно положение. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самият Чочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо. И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща!

Научили за странните маневри, началниците на пловдивската милиция изпадат в ужас. Прекратени са отпуските на милиционерския състав , поделенията в града са вдигнати по тревога.

В опит да предотвратят погрома на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската. Никой обаче не посмява да се противопостави на легендарния генерал и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. Група мъже, въоръжени с брадви и ножове се опитват да окажат съпротива, но направо са пометени от силовите структури на държавата.

Ефектът от акцията е страхотен. Още на следващия ден цигани пропяват в милицията кои са дръзналите да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал. МВР ги залавя за ден и ги предава на съда. Развилнелият се генерал дори сам поисква престъпниците да му бъдат предадени, за да може лично да ги разстреля. Все пак под натиск отгоре саморазправата е предотвратена.

Всеки в махалата, у когото е намерено нещо, което би могло да се използва като оръжие е арестуван и затворен за превъзпитание в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. Там попадат и жени, които отправяли клетви към милиционерите и военните.

По време на тридневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. След взетите драконовски мерки, циганите не смеят да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой не е имал право да излиза от гетото без причина. Установен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери. Ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. Tези, които са работели на смени са им издавани служебни бележки, за това в колко часа им свършва смяната, за да могат да се приберат. Ако тя обаче закъснее и не успеят да се завърнат в уречения час, някои от страх са оставали да спят и на работното си място.

Случилото се така наплашва обитателите на гетото, че до началото на демокрацията никой от тях не си позволява да извърши дори и най-малкото престъпление. А близо 2 години жив циганин не посмява да се появи в града. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Доц. Стоян Миланов, директор на Пирогов
Коментира намерението на болницата да преустанови плановия прием на пациенти, след като НЗОК обяви, че ще изплати само 80% от дейността на болницата.
Ножът не е опрял до кокала, кокалът вече е прерязан. Това е една остра фантомна болка на липсващ крайник. За съжаление, изход не виждам...."

Още бисери