БАН: От Охрид и Преслав тръгва българският език

През втората половина на IX век Българската държава, представлявана от цар Борис I, извършва два съдбовни акта. Християнството е прието като държавна религия. Освен това прогонените ученици на св. св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители.

В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят.

Това се казва в официална позиция на Българската академия на науките. Тя разпространи специално съобщение след изявлението на Владимир Путин около произхода на славянската писменост.

В сряда Путин заяви в Москва пред македонския президент Георге Иванов, че азбуката била дошла в Русия от "македонската земя". Думите му предизвикаха гневна реакция на София, както и след политици и учени у нас.

В съобщението, публикувано на сайта на БАН не се споменава изрично руският президент. Документът е мотивиран само със "засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело".

Ето и официалното съобщение на БАН:

Българска академия на науките напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявана от цар Борис I, извършва два съдбовни акта:

първо, християнството е прието като държавна религия;

второ, прогонените ученици на св. св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители.

В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят.

Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св. св. Кирил и Методий.

Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес.

Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии.

Дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано:

1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.

2. Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.

3. Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици.