Защо българи и руснаци се срамуват от народа?

„И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие“ (2 Тим. 1:8)

Тези думи на св. апостол Павел са ключ към тайната на едно иначе трудно разбираемо явление – срамът от своя народ. Той се среща най-често при православните народи – значи точно при тези, които единствени принадлежат към християнската Църква. Ето защо не е чудно това, че колкото по-големи заслуги има някой от тях за опазването на православието, толкова по-силен е и срамът от него сред мнозина, които му принадлежат, или по-скоро – произхождат от него.

Това коментира в профила си във Фейсбук доц. Николай Гочев.

Без съмнение, това не е срам от произход, материално положение или „култура“, а срам от Христос. Тъй като никой „бог“ не е бил охулван повече от Него – първо от юдеи, после от езичници, а след това и от други. Затова в древността много хора, които са били родени в християнски семейства, после са отпадали, тъй като не са могли да понесат не само и не толкова грубите гонения, колкото насмешките и презрението.

След апостолско време и с изминаването на вековете народите са започнали да заемат мястото на апостолите, сякаш на мястото на всеки апостол е идвал цял един народ – и това е свидетелство за величието на Божието дело. Наистина, апостолите са били 12, заедно с Павел – 13; а днес православните народи със свои Църкви вече са десет (като изключим четирите древни патриаршии заедно с Кипърската архиепископия, която има основание да бъде причислявана към тях).

Така че ако един руснак, българин или друг православен се срамува от народа си, той го прави като човек, който се бои от света и от друговерците затова, че ще му се присмеят, че е християнин. И както Тимотей е посъветван да не се срамува от Павел, макар да е затворник и преследван, и значи в очите на света – презрян, така и всеки произхождащ от православен народ не бива да отстъпва пред лицемерието и да срамува и отрича от него; а вместо това да вземе участие в страданията му, които са страдания заради Христос и Неговото благовестие.