Психично болна съди България в Страсбург

Р.-Т. Х.В., жена с психична болест, която от години живее в „дом“, съди България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за бездействието на властите да създадат социални услуги в общността, така че да не се налага тя да живее в институция, където животът й е осакатен. Българският хелзинкски комитет (БХК) я подкрепя, съобщиха от БХК.

Х.В. води неуспешно дело пред Върховния административен съд за липсата на социални услуги в родния й град София, каквито министърът на труда и социалната политика и местната власт имат задължение по вътрешното законодателство да създадат. Съдът прие, че това задължение, макар и предвидено в нормативен акт, не е скрепено с юридическа санкция.

Х.В. твърди пред ЕСПЧ, че институционализацията й съставлява нечовешко/унизително третиране, както и нарушение на правото й на личен живот, защото я ограбва от автономията й, унижава индивидуалността й и я изолира от обществото и възможността да се осъществява като свързано човешко същество.

Освен това тя твърди, че процесът в България е бил несправедлив и тя не е получила защита, въпреки че българският закон гарантира правото й на живот в общността, като предвижда, че човек може да бъде затворен в дом, само ако са изчерпани всички възможности да бъде обгрижван в общността си. А че институционализацията е затваряне – лишаване от свобода, ЕСПЧ призна на 17 януари 2012 г. по друго дело, спечелено от БХК, делото Станев срещу България.