Вече е ясно: войната приключва, а Украйна печели

Тръмп похвали Зеленски, Лукашенко отказа да нападне Украйна, а Крим остана без гориво, ток и вода. Камбата бие не само в прослава на Украйна, но и за края на Русия, пише проф. Евгений Дайнов.

Войната навлиза в своята крайна фаза. Краят ще е за Русия. Това винаги е било ясно, освен за онези, които не си правеха труда да четат с разбиране.

Само преди 15 месеца Доналд Тръмп, следващ линията на атака на своя вицепрезидент Ванс, съобщи на украинския президент Володимир Зеленски: "Нямаш картите". Оня ден същият Тръмп каза, че Зеленски се справя много добре. Часове по-късно Държавният департамент излезе с официално становище: Украйна вече печели войната. Ден по-късно руският ветеран Александър Лунин предупреди Путин, че ако не каже "цялата истина за войната", то руската армия ще напусне фронта, за да "насочи оръжията към Кремъл".

Русия днес не е пълноценна държава

Случва се, че Русия пада в пламъци. Пред очите ни тя престава да функционира - неспособна е да понесе тежестта на войната, която тя самата отприщи. Както предупредих руснаците още през март 2022: Хора, спрете това безобразие, защото в неговия край няма да имате държава. Онова, което е вече днес Русия не е пълноценна държава, а имитиращ продукт.

В момента в цяла Русия няма дизел и бензин или те се продават при тежки ограничения. Десетки градове са без улично осветление, обществен транспорт и сметосъбиране. В Крим няма гориво, ток и вода, а свободният достъп до интернет е далечен спомен. Затова пък има извънредно положение. Вместо да има наплив от летовници се оформят гигантски опашки от коли, опитващи се да напуснат през последния неразрушен от украинците мост. Освен летовници и редови граждани бягат и началници от руската армия, КГБ, местни колаборационисти и прочие. Както винаги, руските началници изоставят всички останали на съдбата ("Господь подаст"), докато те самите се изнасят с награбеното.

Как се стига дотук?

Отговорът е: Володимир Зеленски. Огромно количество хора, включително целокупният героичен украински народ, имат принос за това Украйна да побеждава, докато Русия се разпада. Но именно Зеленски в момента всекидневно увеличава натиска върху Путин, върху Тръмп, върху Лукашенко в Беларус, за да приключи ендшпила в полза на Украйна и Европа.

От самото начало Зеленски пое ролята на Чърчил. В първия ден на войната каза на западните сили: Не ми трябва самолет да се евакуирам. Трябват ми муниции да се бия. Това е директна препратка към реч на Чърчил в качеството му на министър-председател, когато всичко изглежда загубено и всички го натискат да отиде да се моли на Хитлер: "Ще се бием на бреговете. Ще се бием на плажовете. Ще се бием в хълмовете и в градовете. Ние никога няма да се предадем."

Днес Зеленски вече минава от Чърчил през 1940 към Чърчил през 1943 година. Вече не е отбраняващият се донякъде обречен герой. Вече е световният лидер, нахлузил примка върху вратовете на своите противници и затягащ я точно толкова и точно тогава, когато той реши. Той е онзи, който в свят, доскоро без правила, създава правила. И принуждава останалите да играят според тях.

Как Зеленски притисна Русия и Беларус до стената

Очевидно е, че някъде миналата есен Зеленски е взел стратегическо решение. Вместо да губи хора във фронтални атаки срещу морето от руски солдати, той реши да премести фокуса. На фронта - да ликвидира максимално количество руски войници, докато не се откажат да нападат. На по-голямата арена: с дълбоки и системни всекидневни удари да ликвидира горивната и стопанската структура на Русия, така щото тя да влезе в обичайната за нея, в такива ситуации, траектория на вътрешен разпад, вътрешен конфликт и в крайна сметка - мащабен метеж или гражданска война.

Започна с логистиката: снабдяването на фронтовите части и подразделения. Послуша големите англоамерикански генерали, които от години в своите анализи повтарят: аматьорите гледат фронта, професионалистите гледат логистиката. Няма снабдяване - няма армия.

Междувременно Зеленски затвори в клетка и беларуския диктатор Лукашенко. Преди седмица му даде ултиматум: или изключваш станциите, които от твоята територия насочват руските дронове да удрят цели по моята територия, или ние ще ги изключим. Защо Зеленски не направи това по-рано? Не знаеше ли, в продължение на последните четири години, че Лукашенко насочва руските дронове? Знаеше. Но нямаше силата да го заплаши. Сега я има.

На следващия ден Путин натисна Лукашенко да вкара беларуската армия във войната, като нападне Киев от север. Лукашенко обаче е стрелян заек. Той е господар на Беларус от 1994 година, а Путин на Московията - едва от 2000-та. Привика руския посланик, за да му съобщи следното: "Оттатък границата са построени украинските подразделения на Териториалната гвардия. Това са доячки, механизатори и работници. Ние с тях спор нямаме. И няма да тръгнем да ги убиваме".

Зеленски напрегна ситуацията, за да накара Лукашенко да избира между силния и слабия - между Зеленски и Путин. Кого избра опитният Лукашенко? Зеленски.

Дори Тръмп побърза да се нареди до Зеленски

Подобна операция Зеленски проведе в Полша.. Преди седмици полският президент Навроцки, позиционирал се като "полския Тръмп", започна шумен скандал с Украйна, подобен на македонския с нас: за историята. Но от оня ден в Гданск заседава група от европейски сили, които мислят как да помагат на Украйна. Зеленски не отиде, но предварително си поговори с полския премиер Доналд Туск, с неговите министри, с лидери на общественото мнение. Резултатът: Туск не покани президента Навроцки на срещата. А на нея Туск категорично застана на страната на Украйна, напомняйки на полските тръмписти, че и за Полша, и за Украйна Русия е вековен враг. И че обединената съпротива срещу този враг е въпрос на живот и смърт както за Полша, така и за Украйна.

Междувременно Зеленски бе намерил начин да съобщи на Тръмп, че вече силата не е в Путин, а в него, а за Тръмп е крайно важно да бъде видян да е до силните. И за дни отношението дори на тръмпистката администрация се промени.

Докато пиша това, което четете, Зеленски обяви 40-дневна кампания на неговата армия по унищожение на руската енергийна и логистична инфраструктура до приключване на войната.

Какво ще стане с Русия?

Нека ви кажа, любезний читателю, какво предстои: Руската армия в Крим, оставена без снабдяване, ще последва съдбата на всички армии преди нея, попадали в това положение: на татарите в края на 18-ти век; на руската армия по време на Кримската война в средата на 19-ти век; на белогвардейците на Врангел през 1920 година; на съветската армия през 1941 година; на германската армия през 1943 година. Каква е тази съдба? Капитулация.

Из Русия ще наблюдаваме ограничени по обхват бунтове срещу властта. Самата власт ще започне откровено да плячкосва собствения си народ - конфискация на банкови влогове и на фирми, печатане на хартиени пари, спиране на пенсии и заплати. Когато властта тръгне в тази посока, редовите руснаци ще разберат, че иде законът на джунглата и ще се включат в него (за да не се минат). Ще се мамят и ограбват един другиго. В руския интернет вече има инструкции за младите, които не помнят нравите в СССР, как да източват гориво от колите на съседите си.

Камбаната не бие само в прослава на украинския народ. Камбаната вече бие за края на Русия.

***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.