Защо говорим отново за фашизъм? - II част

Столична община, университетски преподаватели, неправителствени организации и граждани обединяват усилия в противодействието на враждебното слово и антисемитизма.

Конференцията „София казва „не“ на словото на омразата и екстремизма“, на която fakti.bg е медиен партньор, ще се проведе на 15 февруари 2018 г. от 9:30 до 18:00 ч. в Аулата на Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Събитието ще се състои две седмици след като вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Робърт Сингер връчи на премиера Бойко Борисов петиция с над 170 000 подписа, с която се настоява пред българската изпълнителна и местна власт да се спре демонстрацията на крайнодясното движение „Луковмарш“.

Целта на Международния форум е да демонстрира в началото на председателството на
България на Съвета на ЕС, че гражданското общество и местната власт в столицата са единни във волята си да противодействат на словото на омразата, ксенофобията, расизма и екстремизма.

Конференцията ще състои в три части: политическа, гражданска и академична. Освен кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, участие ще вземат и заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ Александър Оскар, председател на Комисията по дискриминация Ана Джумалиева, заместник-министърът на образованието Деница Сачева, както и изтъкнати интелектуалци, политици, преподаватели, журналисти, общностни лидери и кметове на
европейски градове. Всички те ще споделят своя опит и идеи в противодействието срещу словото на омразата и екстремизма.

Специален гост на форума е г-н Андреас Холщайн, кмет на германския град Алтена, който в края на 2017 г. бе нападнат в закусвалня поради своите позиции в подкрепа на търсещите убежище и бежанците.

За организацията и замисъла на форума разговаряхме с журналиста и основател на "Маргиналия" Юлиана Методиева и политолога проф. Антоний Тодоров (Част II): Част I виж тук

Темата, по която проф. Тодоров ще говори е "Радикална демокрация или тоталитарна демокрация", каква е българската демокрация днес?

А. Т.: Смятам да говоря как с демократични инструменти може да се злоупотребява от онези, които разрушават демокрацията. В случая тези неофашистки движения. Действителният проблем са референциите към едно фашистко минало. Как механизмите на нашата представителна либерална демокрация могат да бъдат използвани за недемократични цели.

Може ли от всяка една позиция да се изработи някаква крайност или екстремизъм. Оказва се, че и от либералната, толерантна позиция може да се произведе крайност. Тази, която казва „всичко е позволено“, тази, която релативизира изцяло всичко казано, всяка идеология и практика. Плурализъм казват – всеки има правото да казва всичко и оттам – да прави всичко. Включително тези, които ще ликвидират самите основи на демокрацията. И тук има крайност, срещу която трябва да се надигат гласове.

В момента истинската крайност, която мен ме притеснява, е надигащата се фашистка вълна, която върви заедно с една ултраконсервативна вълна.

Нашата демокрация е олигархична. Демокрация, в която олигархични елити се състезават пред очите на една публика за това да контролират властта. Все още сме доста далеч от народовластието. Това не е единствено български феномен.

Колкото и да е ограничена нашата демокрация, основана на гражданските права и свободи, на конституционния ред и парламентаризма, може много лесно да бъде провалена. Да бъде превърната в авторитарна и оттам в тоталитарна под формата на най-различни проекти, например за въвеждане на президентска република, където да има силна фигурна, която да решава еднолично. Може би искаме да бъдем като турската република, като руската федерация или като Полша или като Унгария?

Защо покрай национализма "мръсна" дума стана и "патриотизмът"?

А. Т.: Национализмът е идеология, която е била прогресивна в началото на 19 век, но от края на 19 век е реакционна. В края на века национализмът започва да изключва другите и ни докара двете световни войни.

Злоупотребата пък с понятието „патриотизъм“ е чудовищна. Тези псевдопатриоти, които се бият в гърдите и се гордеят със славното минало. За славното минало нито един от нас няма никакъв принос. Можем да имаме принос за бъдещето. За мен патриотът е този, който смята, че родината му има добро бъдеще и това, което прави днес ще го отведе някъде за в бъдеще. Там трябва да спорят патриотите, другото е театрална постановка, в която се опитват да ни пробутват „неоспорими ценности“. Например да видиш Васил Левски в съчетание с пречупен кръст е абсолютно скандално. Той сигурно се е обърнал 100 пъти в гроба му, ако и да го забравихме, заринахме и така и не намерихме с нашия патриотизъм.

Какво прави Христо Ботев като емблема на движения, които са неофашистки? Възмутително е. Един космополитен анархист – това е истинският Ботев.

Има ли почва в обществото ни за развитие на фашистката идея?

А.Т.: Има и такава благоприятна среда. Въпросът е дали да не се захванем като един национален проект да поработим върху тази благоприятна среда. Да се опитаме да я ограничим, да предложим други модели. Представям си много младежи, които са фрустрирани, недоволни от всичко, от липсата на демокрация, че нямат кой знае каква перспектива да се развият професионално, житейски, дори сегрегирани.

Някой трябва систематично и от самото начало да им обяснява, че решението на това недоволство не е в национализма, екстремизма, фашизма. Няма там изход. Там е задънена улица. Там нещата стават много по-лоши, отколкото дори те ги изживяват, че са. Но, разбира се, това значи и да им се даде друга перспектива.

Ю.М.: Аз искам да добавя, че нашето общество е съставено от много различно малцинства и те са потърпевшите на въпросния националпопулизъм. Тези мишени на националистите се намират сред турците, сред евреите, сред ромите, хомосексуалистите. Това, което напоследък изостри словото на омразата, е темата за бежанците. Тези движения имат за цел да направят етнически чиста България. Това вече е чисто определение за фашизъм.