Проф. Димитър Иванов: "Инерком" не отговаря на изискванията на ЧЕЗ - майка

Очевидно е, че „Инерком” е направил залог на акциите на бъдещата собственост на ЧЕЗ – България. Как този залог на акции отговаря на законите в България? Това е противозаконно. Такъв абсурд по света няма. Това се прави в случая и така е получена финансовата гаранция на тази банка срещу която „Инерком” получава победата”. Това заяви в ефира на bTV икономистът от Лондон проф. Димитър Иванов.

По думите му, в целия шум, който се е вдигнал около сделката с ЧЕЗ, има и голяма доза демагогия. „Вдигнахме страхотен шум за една Гинка. Казвам го символно, Гинка е чудесно име, извинявам се на госпожа Гинка Върбакова.

Някак си забравихме, обърнахме гръб на досегашната страница на прехода ни. Цялата ни олигархична структура на българската икономиката в момента, 90% се крепи на Гинки, нашият преход се нарича „Гинков преход”, цялата работническо - мениджърска приватизация, извадена на българския икономически хоризонт – хора, тип Гинки. Българският тип приватизация доведе до този икономически модел, който ражда тези икономически резултати, поставяйки ни на последно място в Европа.

„Прочетох изискванията на ЧЕЗ - майка по отношения на процедурата и в тях няма как „Инерком” да не е представил още при своята неусловна оферта източниците си на финансиране – колко ще бъдат, какви проценти и откъде. И тук възниква основния въпрос – как така една от най-големите чужди банки в България с нейния си филиал в България при всички банкови критерии е разрешила и е дала финансова гаранция на „Инерком”.

„Инерком” не отговаря на тези изискванията да плати тези 329 млн. евро. Тя няма тези възможности, защото, за да плати тези 326 или 329 млн. тя трябва да участва днес минимум с 33% – 34%, тоест, тя трябва да даде около 106 млн. евро собствено участие.

Иванов каза, че би посъветвал премиера час по-скоро с оглед на предстоящия арбитраж да поиска от министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи части от ЧЕЗ, като диспечерските звена за управление, да влязат в списъка със стратегическите обекти. Част от ЧЕЗ влиза там, но друга не влиза.

Данни от Министерството на финансите - какво е развитието по арбитражното дело, което ЧЕЗ води срещу България, и нова информация от ДАНС и външното разузнаване за произхода на парите, с които "Инерком" смята да купи дружествата на ЧЕЗ в България. С това ще започне работа по същество анкетната специална комисия на парламента, посветена на сделката на Гинка Върбакова и компанията й за придобиване на електроразпределителното дружество.

"Темата ЧЕЗ не е абстрактна. Случаят изисква техническа и политическа реакция. Някой би могъл да ни обвини в прибързани действия, но не и в липсата на реакция. Когато чуждо дружество в чужда държава провежда процедура, за мен е подозрително страната да знае в момента на избора. Съмнително би било всеки освен комисията по избора да знае кой е избран за купувач. Кой е купувач в реално време, няма как да знаем", каза пред БНТ вицепремиерът Томислав Дончев.

"Решения в енергетиката е редно да се вземат в много дълъг хоризонт - 10 години напред. Не сме в такава ситуация. Ще ми е трудно да ви заредя по темата с шокиращи подробности. Не мога да претендирам, че знам такива. Още нямаме категоричен отговор дали българската държава ще е съдружник в сделката. Това, което знам, е, че банковите документи имат малко общо с финалния списък от институции, които ще представят пари за сделката", коментира още той.