БХК: Властта остана глуха за правата на човека през 2017 г.

На всеки две седмици в България убиват жена

Публикувана: 26 Април, 2018 09:32
12 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 617
БХК: Властта остана глуха за правата на човека през 2017 г.
Снимката е илюстративна
ШРИФТ ПЕЧАТ

"Като цяло 2017 г. бе година на застой в защита на правата на човека и на влошаване на ситуацията в няколко основи сфери. Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а българското общество, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост".

Така председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев представи доклада за правата на човека в България за отминалата 2017 г.

По думите му през 2017 г. в медиите се е създала една неблагоприятна кампания на лъжи и фалшификации по отношение на Истанбулската конвенция. "Тези фактори повлияха съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни - жени, хора с увреждания, етнически и религиозни малцинства", констатира Кънев.

Диляна Ангелова, изследовател в отдел "Мониторинг и изследвания" в БХК припомни, че ратификацията на Истанбулската конвенция е предизвикала голям скандал в края на миналата година, въпреки че конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени.

Според проучване на съдебна практика по дела за убийства през 2017 г. са били постановени 29 присъди по дела за умишлени убийства, опити за убийства и причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда на жени над 14-годишна възраст.

"Подсъдимите по 27 от делата, или в 93% от случаите, са били мъже, като в 44,4% от случаите убийствата или опитите за убийства са извършени от настоящия или бившия партньор на жертвата", каза Ангелова.

Според нея "Неприемането на т.нар. Истанбулска конвенция представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените". България е на едно от последните места по съобщаване и гласност на насилието над жени, каза тя без да уточнява как конвенцията би променила тези факти.

От БХК заявиха, че през 2018 година ще представят още по-категорично насилствената смърт над жените, за която липсва статистика.

Красимир Кънев засегна и темата за положението в България с принудителните евикции (предимно разрушаването на постройки в ромските гета). Според анализаторите от БХК ситуацията отчасти се е влошила и заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, които участват в правителството.

За поредна година не се предприемат никакви стъпки от Европейския съд по правата на човека по случаи с принудително разрушаване на домове на роми. "Много от засегнатите лица са от Асеновград и кв. "Орландовци", заяви шефът на БХК.

Яна Тавание, директор "Кампании" в БХК, представи анализа в областта на свободата на словото. Според нейния доклад в България фалшивите новини заемат водещо място в живота на хората.

"В годишното онлайн изследване за свободата на словото у нас, проведено от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България) през 2017 г., взеха участие рекорден брой журналисти от цялата страна - 200", констатира Тавание. Тя посочи, че от тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като "лоша", 27,8% дадоха оценка "много лоша", 25,3% - "задоволителна", и едва 4,5% - "добра", се казва в доклада.

Според нея, други 40% от анкетираните определят "разпространението на клевети" срещу журналисти и медии като начин за намеса в журналистическата работа и средство за дискредитиране. "Двама от всеки трима участници в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега, докато други 92% вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление", посочи тя.

Политическият натиск, според над 75% от анкетираните, е най-често срещан в българските медии. Той е следван от икономическия (61,6%). След това е натиска от рекламодатели (58,1%), административния натиск на държавно и общинско ниво (43%) и заплахите от криминални групировки (13,1%).

Формите на натиск върху журналистическата работа включват разпространението на клевети, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), съдебното преследване (29,3%), физическите заплахи (13,1%) и онлайн тормозът (11%).

Ето и резюме на годишния доклад на БХК за правата на човека в България през 2017 г.:

България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция) през 2016 г., но кампанията от клевети и манипулации по отношение на съдържанието на този международен договор, която се развихри в края на 2017 г., доведе до оттеглянето на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени и неприемането му представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените.

През 2017 г. положението в България с принудителните евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се влоши, отчасти заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, участващи в правителството. За шеста поредна година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми.

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в Българияпродължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.

Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 г. През декември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията изиска от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва резултата до края на 2018 г.

Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.

Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. - с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.

През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори да се възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, бе осъден заради антиромската си реч на омразата.

Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. "Обединените патриоти", коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу "радикалния ислям", който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България. През 2017 г. станахме свидетели на поредица от вандалски антисемитски прояви и нападения срещу мюсюлмански храмове.

Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. Също така търсещите закрила многократно са сигнализирали през годината за инциденти на словесна и физическа агресия, както и преки нападения и обири в близост до центровете, които остават неразследвани. България отбеляза рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.

Не бе отбелязан никакъв значим напредък по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са защитата от насилие и тормоз, достъпът до образование за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признаване на семействата на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските инциденти остават почти напълно недокладвани, а Наказателнит кодекс все още не признава престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация и полова идентичност.

Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи. Всеки четвърти анкетиран от БХК затворник съобщава, че е бил жертва на полицейско насилие по време на задържане, което по правило остава безнаказано. През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.

Гражданският достъп до затворени институции с цел мониторинг на правата на човека бе ограничен. Изследователите на БХК не бяха допуснати до интернатите в страната, както и до психиатричните болници и домовете за медико-социални грижи за деца. В миналото мониторингът на БХК и на други независими организации установи системни нарушения в тези институции. Те бяха признавани само когато ставаха публични.

В края на годината броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ бе по-малък от този в края на 2016 г. - 262 срещу 291. Но делата, по които наблюдението бе прекратено през годината, са в основната си част относително тривиални. Тези, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение.

Условията в местата за лишаване от свобода се подобриха през 2017 г. Бяха приети законодателни промени, които таргетират основните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и лошите материални условия и хигиена. Затворите продължиха важни ремонтни дейности и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към затворите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от свобода да оспорят пред съд действията на администрацията, които ги засягат, се разшириха.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Ловци на бисери
Треньорът на Италия Антонио Конте коментира тактиката на отбора
Няма да играем катеначо срещу Испания"

Още бисери