БХК: Властта остана глуха за правата на човека през 2017 г.

На всеки две седмици в България убиват жена

Публикувана: 26 Април, 2018 09:32
12 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 513
БХК: Властта остана глуха за правата на човека през 2017 г.
Снимката е илюстративна
ШРИФТ ПЕЧАТ

"Като цяло 2017 г. бе година на застой в защита на правата на човека и на влошаване на ситуацията в няколко основи сфери. Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а българското общество, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост".

Така председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев представи доклада за правата на човека в България за отминалата 2017 г.

По думите му през 2017 г. в медиите се е създала една неблагоприятна кампания на лъжи и фалшификации по отношение на Истанбулската конвенция. "Тези фактори повлияха съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни - жени, хора с увреждания, етнически и религиозни малцинства", констатира Кънев.

Диляна Ангелова, изследовател в отдел "Мониторинг и изследвания" в БХК припомни, че ратификацията на Истанбулската конвенция е предизвикала голям скандал в края на миналата година, въпреки че конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени.

Според проучване на съдебна практика по дела за убийства през 2017 г. са били постановени 29 присъди по дела за умишлени убийства, опити за убийства и причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда на жени над 14-годишна възраст.

"Подсъдимите по 27 от делата, или в 93% от случаите, са били мъже, като в 44,4% от случаите убийствата или опитите за убийства са извършени от настоящия или бившия партньор на жертвата", каза Ангелова.

Според нея "Неприемането на т.нар. Истанбулска конвенция представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените". България е на едно от последните места по съобщаване и гласност на насилието над жени, каза тя без да уточнява как конвенцията би променила тези факти.

От БХК заявиха, че през 2018 година ще представят още по-категорично насилствената смърт над жените, за която липсва статистика.

Красимир Кънев засегна и темата за положението в България с принудителните евикции (предимно разрушаването на постройки в ромските гета). Според анализаторите от БХК ситуацията отчасти се е влошила и заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, които участват в правителството.

За поредна година не се предприемат никакви стъпки от Европейския съд по правата на човека по случаи с принудително разрушаване на домове на роми. "Много от засегнатите лица са от Асеновград и кв. "Орландовци", заяви шефът на БХК.

Яна Тавание, директор "Кампании" в БХК, представи анализа в областта на свободата на словото. Според нейния доклад в България фалшивите новини заемат водещо място в живота на хората.

"В годишното онлайн изследване за свободата на словото у нас, проведено от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България) през 2017 г., взеха участие рекорден брой журналисти от цялата страна - 200", констатира Тавание. Тя посочи, че от тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като "лоша", 27,8% дадоха оценка "много лоша", 25,3% - "задоволителна", и едва 4,5% - "добра", се казва в доклада.

Според нея, други 40% от анкетираните определят "разпространението на клевети" срещу журналисти и медии като начин за намеса в журналистическата работа и средство за дискредитиране. "Двама от всеки трима участници в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега, докато други 92% вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление", посочи тя.

Политическият натиск, според над 75% от анкетираните, е най-често срещан в българските медии. Той е следван от икономическия (61,6%). След това е натиска от рекламодатели (58,1%), административния натиск на държавно и общинско ниво (43%) и заплахите от криминални групировки (13,1%).

Формите на натиск върху журналистическата работа включват разпространението на клевети, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), съдебното преследване (29,3%), физическите заплахи (13,1%) и онлайн тормозът (11%).

Ето и резюме на годишния доклад на БХК за правата на човека в България през 2017 г.:

България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция) през 2016 г., но кампанията от клевети и манипулации по отношение на съдържанието на този международен договор, която се развихри в края на 2017 г., доведе до оттеглянето на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени и неприемането му представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените.

През 2017 г. положението в България с принудителните евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се влоши, отчасти заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, участващи в правителството. За шеста поредна година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми.

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в Българияпродължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.

Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 г. През декември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията изиска от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва резултата до края на 2018 г.

Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.

Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. - с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.

През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори да се възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, бе осъден заради антиромската си реч на омразата.

Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. "Обединените патриоти", коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу "радикалния ислям", който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България. През 2017 г. станахме свидетели на поредица от вандалски антисемитски прояви и нападения срещу мюсюлмански храмове.

Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. Също така търсещите закрила многократно са сигнализирали през годината за инциденти на словесна и физическа агресия, както и преки нападения и обири в близост до центровете, които остават неразследвани. България отбеляза рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.

Не бе отбелязан никакъв значим напредък по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са защитата от насилие и тормоз, достъпът до образование за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признаване на семействата на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските инциденти остават почти напълно недокладвани, а Наказателнит кодекс все още не признава престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация и полова идентичност.

Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи. Всеки четвърти анкетиран от БХК затворник съобщава, че е бил жертва на полицейско насилие по време на задържане, което по правило остава безнаказано. През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.

Гражданският достъп до затворени институции с цел мониторинг на правата на човека бе ограничен. Изследователите на БХК не бяха допуснати до интернатите в страната, както и до психиатричните болници и домовете за медико-социални грижи за деца. В миналото мониторингът на БХК и на други независими организации установи системни нарушения в тези институции. Те бяха признавани само когато ставаха публични.

В края на годината броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ бе по-малък от този в края на 2016 г. - 262 срещу 291. Но делата, по които наблюдението бе прекратено през годината, са в основната си част относително тривиални. Тези, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение.

Условията в местата за лишаване от свобода се подобриха през 2017 г. Бяха приети законодателни промени, които таргетират основните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и лошите материални условия и хигиена. Затворите продължиха важни ремонтни дейности и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към затворите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от свобода да оспорят пред съд действията на администрацията, които ги засягат, се разшириха.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Красимир Вълчев
Министърът на образованието коментира проблемите, пред които е изправена страната ни
Неуките хора са най-голямата заплаха за България"

Още бисери